|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | >> (покажи всички)
|
|
|
Анбра, даже и хората, които са като цяло екстровертен тип, не са всеядни по отношение на компанията си. Да не говорим, че човек преминава през различни периоди, етапи, настроения, състояния. При мен има периоди на пълна непоносимост към контакти извън тези, които не мога да избегна. Нямам никакво желание за продължителни разговори, обяснения, поддържане на лек светски тон или пък на дълбоко- анализиращ маниер. В клуба обаче влизам, само защото мога винаги да дръпна шалтера и в момента, в който се усещам повече натоварена, отколкото друго, просто се изнасям. Не съм тук за да споделям най- съкровеното и най- тревожещото ме- разтоварвам се. И колкото по- често го правя, толкова по- често значи имам нужда от разтоварване... Така съм и в т.нар. реал. Само дето там не мога да избягвам това, което тук мога да направя с лекота.
Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.
| |
|
|
|
Е, не говоря, за тези, които успяват да се удържат и не говорят по теми, за които няма какво да кажат, а за тези, които са много, но са незнайни, влизат, четат, но не се решават да излязат на светло, сигурна съм, че има много такива
| |
|
|
|
Не става дума за подбор на публика, а за публика изобщо.
Аз например излизам трудно от къщи и още по-трудно се срещам с хора - не става дума, че са ми неприятни, а веселото им бръщолевене и преливането от пусто в празно ме изморява.
Големите компании не са ми по вкуса, както и съвместните дейности, които някой възторжен индивид съчинява и другите изпълняват щото, видиш ли, били заедно. Противно ми е също да седна да пия кафе с някого, с когото освен общи приказки нямаме какво да си кажем. Неприятно ми е също и да влизам в любезни съседски разговори повече от задължителния поздрав и коментар за времето, затова като видя, че се задава някой съсед, или пресичам, или ако има магазин, се пъхам в него. Ужасяват ме първите работни дни след новогодишните празници, когато задължително изричам толкова празни поздравления, че ми стига за цяла година да не си отварям повече устата, а и получавам същото количество, та чак ми се повдига... Ненавиждам шума във всичките му варианти, а още повече шумните и цвилещи хора...както и мяукащите жени впрочем. Не ми харесва да ме побутват или приятелски потупват по рамото и да са ми на 5 см от носа разни индивиди докато разговаряме. За въртенето на копчето да не споменавам... Противни са ми просташките невинни шегички като това някой да се примъкне изотзад и да те завърти - примерно - те са безброй и еднакво неприятни.
За такива забавляващи повечето нормални хора неща иде реч... или поне непречещи им...
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
| |
|
|
|
Ами, от това малко над 50% споделям и аз! А пък се имах за екстроверт... Но много често съм се улавяла в греха, че самата аз съм шумна, честно казано...
Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.
| |
|
|
|
Не отричам контактите по принцип - оставила ли съм това впечатление? Просто не обичам светските изяви /мерси Пипи, това беше точната дума/, кухите разговори, безкрайното зацикляне на едно и също и подобни неща.
Да, живея в глутница и аз - кучето начело и ние със сина ми... И всички сме щастливи
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
| |
|
|
|
Хахахахааааааааа....
Всичко това съм го изпитала със същия потрес.
Особено целувките за Нова година. Неведнъж съм се спасявала като не отида на работа.
И сега като се замисля, май се научих да вземам думата пред компания, само и само да спрат тъпизмите и да ми стане най-сетне и на мен комфортно на душата. И те така, докато сички решиха, че съм много забавна.
| |
|
|
|
Лили Bиxpoнpaв разликата е в това, кого смяташ за досадник . . .
Сигурна съм, че подбираш много добре с кого да си, но познавам хора, които за да не са сами, са съгласни на каква и да е публика, включително и на досадна
| |
|
Тема
|
 Re: Предимствата
[re: anbra]
|
|
| Автор |
XXLMORE (ентусиаст) |
| Публикувано | 16.07.10 16:05 |
|
|
ами и я аз май съм привърженик на добре уредената глутница
| |
|
|
|
Е, тези хора са в голяма вътрешна самота или духовна пустота...
Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.
| |
|
|
|
На туй добре уредена глутница му викаш, дето песът е на върха на пирамидата?
Разбирам те, Анбра.
Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | >> (покажи всички)
| 
|
|
(аз)