Вървиш и знаеш, че път има. По-широк и по- хубав... Все чакаш да стигнеш до него и все в калта лазиш...Падаш, ставаш, боли те и пак - към пътя гледаш да го намериш... Какво се случва, когато разбереш, че път може би няма?

Път винаги има, но може би ти не го харесваш просто...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

това е твоят път. Ти търсиш чужди пътища и затова не го виждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

имам несподелена любов

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Поразкажи, ако искаш...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

то не е ясно от коя повече боли - споделената и невъзможна или несподелената

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Просто това не е твоят път. Но пък всеки трябва сам да го осъзнае. Колкото и да ти говорим, няма да ни повярваш, трябва ти време сама да откриеш тази истина.
Защо е несподелена?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Видях го и започнах да живея за него. Имаше го известно време, но после се огледах и сега виждам самотата

Очите са път към душата. Защо - тогава - да няма път?