|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Ако ?
|
|
| Автор |
Jolee (Яка мацка) |
| Публикувано | 20.05.10 11:10 |
|
|
Здравейте, Добро Утро, Добър Ден !
Имам следните питанки :
1 ) Ако видите на улицата плачещ човек какво ще си помислите ?
Ще направите ли нещо ? Защо, как и какво ?
2) Случвало ли ви се е вие да сте на мястото на такъв човек ? Какво си мислехте, правехте ? Някой направи ли нещо ?
Извинете, че така телеграфически, но след малко се връщам.
Таблото е ваше - моля пишете - не ме жалете
...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....
| |
|
|
|
И аз така, телеграфически, ако може:
1. Не знам какво ще си помисля- зависи от възрастта, пола, ситуацията. Но, доколкото се познавам, е твърде възможно да се спра и попитам какво се е случило. Нямам проблем да ми теглят една майна, а в друг случай знам колко лесно и разтоварващо е да се сподели с непознат. Стига да имам време за това... Ако е някой много съмнителен субект, може и да не посмея да го заговоря. Ако е дете, със сигурност ще запитам какво става. Иначе не е сигурно, че ще го направя.
2. Чак да плача видимо на улицата не ми се е случвало, така че не знам как околните биха постъпили в аналогична ситуация по отношение на мен.
Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.
Редактирано от PipilotaViktualija на 20.05.10 12:34.
| |
|
Тема
|
Re: Ако ?
[re: Jolee]
|
|
| Автор |
Lali (Усмивка) |
| Публикувано | 20.05.10 11:25 |
|
|
Ще му се усмихна само.
Говорила съм с майки с болни деца, на колички, от тях знам, че много мразят състраданието, състрадателните думички от непознати, може би го приемат като нездраво любопитство...
От тях знам, че една усмивка е достатъчна и значима за тях.
После... спонтанно... каквото се случи...
Ако е само дете ще го заговоря.
| |
|
Тема
|
Re: Ако ?
[re: Jolee]
|
|
| Автор |
LlRA.. (мission) |
| Публикувано | 20.05.10 11:30 |
|
|
И да ми се е случвало да ми потекат сълзи по поводи разни по улицата, винаги имам тъмни очила и си ги слагам...и не занимавам никой със себе си!
Съмнявам се дали бих се спряла до плачещ за да му подам кърпичка например, камо ли да гопитам нещо...
| |
|
Тема
|
Re: Ако ?
[re: Jolee]
|
|
| Автор |
esti () |
| Публикувано | 20.05.10 11:38 |
|
|
1. Ще си помисля, че страда за нещо.
Не бих се намесвала, защото го считам за....тъпо.*
Разбира се това е съдейки по себе си - не обичам да ми се натрапват, когато си страдам.
2. не ми се е случвало и дано не ми се случва.
---------
* това е с уговорката, че този, който плаче на улицата няма вид на човек в шок, в безпомощно състояние, или явни признаци на нужда от спешна помощ.
| |
|
Тема
|
Re: Ако ?
[re: Jolee]
|
|
| Автор |
_69__ (Упcapин) |
| Публикувано | 20.05.10 11:54 |
|
|
Не се бъркам в живота на другите. Бих помогнал разбира се, но при описаната ситуация едва ли може да се направи нещо.
На другият ти въпрос : не, не съм ревал, било на улицата било на друго място.
| |
|
|
|
- Видях едно момче, държеше си телефона и слушаше една и съща песен, а сълзите се стичаха по едно каменно лице, без мимика, без подсмърчане, без примигване дори.
- Един дядо седна до мен на пейката в градинката, казвала съм за него някъде по темите, но тогава не казах, че е и плакал, ей така без думи и глас, а после се разговори.
Варианти има много, но в чуждите чувства и емоции не можеш да се намесваш ако не си поканен. Моменти всякакви, много е според зависи, можеш да се усмихнеш, да погледнеш, но отсреща ще решат дали имат нужда от твоята помощ, съчувствие или съпричастност. Може и да не съм права, но изхождам от себе си. Когато плача, искам да съм сама или със жабите, или с човек, на който имам безкрайно доверие. Тръгнат ли ми сълзите, изчезвам веднага.
| |
|
|
|
Много зависи какъв е човекът, който плаче и дали ще мога да помогна.
Случвало ми се е да видя на улицата девойка, която плаче и съм я питала дали мога да й помогна с нещо. Тя се усмихна през сълзи и каза, че е имала нужда да поплаче след което се успокои.
Ох, обаче ме присети за нещо, което бях заровила дълбоко.
Преди години ... бях в чужбина с гадже. Той ме обиди аз се обърнах и тръгнах без да мисля къде отивам, така стигнах до една река и седнах на брега. Егати и страданието му изстрадах тогава, изревах си душата под ромона на реката. След време минаха едни младежи с лодка – весели и видимо се кефеха. Дойдоха с лодката при мен и ме попитаха дали не искам да отида с тях, за да се разсея малко, не искаха да ме оставят сама. Попитаха ме защо рева. Едното момиче беше изумено и каза „да ревеш така заради мъж и то в чужда страна ... наистина не си заслужава”. Това ме развесели, и си дадох сметка, че наистина не си заслужаваше нито рева, нито страданието.
Наистина съм благодарна на тия младежи, че ме извадиха от дупката.
Понякога ти трябва някой да те подбутне, че да дойдеш на себе си.
Редактирано от Дapeнa :-) на 20.05.10 12:34.
| |
|
|
|
Не знам дали ще направя това, което бих искал. Давам си сметка, че съм вече доста изтръпнал и нямам вяра на нищо почти.
Но аз съм попадал вподобни ситуации и с изненада съм виждал, че има още хора по света.
Мани, това са моментни настроения. Не е само обща теория за доброправенето.
Благодаря за "загрижеността"!
| |
|
|
|
А ще кажеш ли защо плачеш?
Все едно дали по улицата,или в колата...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
| 
|
|
