|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
Тема
|
Истинските неща
|
|
Автор |
!!Фakличka!! (fuego) |
Публикувано | 27.03.10 18:37 |
|
в Живота
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост ; широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко; купуваме повече, но се радваме на по-малко.
Имаме по-големи къщи и по-малки семейства; повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум; повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко.
Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.
Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократният морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло, както и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.
Време, в което има много на витрината, но малко в склада.
Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете - кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „Обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, оценявайте моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас.
Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, както и да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.
Трябва по често да си припомняме това, по често да си припомняме че сме едни прашинки на тази земя, че сме тук много замалко, и ако се опитаме да бъдем малко по добри, ще живеем в един по добър свят.
Боли ме фара кой си, и от кой обществен слой си ...
| |
|
не ми казвай
какво да правя
за да не ти казвам
къде да отидеш
| |
|
| |
|
Туй цялото ти ли го съчини бря:))
Малейййй
| |
|
е, ти па, много добре знаеш че е написано от Джордж Гарлин.
Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.
| |
|
Знам-дръжки:))...не ми ли е указано от кой е цитата...нищо не знам
Добре звучи, ама е неизпълнимо от земляните на тоз етап:))...а то следващ етап няма и да има...така че...многоточие
| |
|
Донякъде си права че е неизпълнимо....живеем в жесток свят, с жестоки хора, болести и какво ли не....
Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.
| |
|
тези дни ще е така. Ще си спомняме, ще преживяваме, ще си говорим за тези неща.
Ако щеш вярвай, аз започнах едва сега да асимилирам факта. До момента ми беше, като в сън. Веднага щом приех невъзвратимото, започнах да се усмихвам, защото знаеш ли, дълбоко вярвам, че Аси вече е отворил алтернативен клуб Там, защото той не може да се рее безцелно в облаците просто така
За всеки има едни хора, които не среща случайно. Тези хора ни оставят някаква следа. Та по следичката, ще се намерим...някога. Това събитие сега ни припомни, че не сме вечно тук и времето ни е фактор за нас. Тази мисъл ни изтерза. И понеже, и защото, няма да "отпътуваме" всички наведнъж, за момента разполагаме само с това тук и сега заедно.
Та, какво исках да кажа? Най-трудното за нас сега ще е да го пуснем да си отиде...
| |
|
Знаеш ли, въпреки всичко той беше добър човек, въпреки че се караше със всички, той пак го правеше с добро, нямаше лошотия в него, нарочно скачаше и се караше, за да могат хората да се осъзнаят....
На мен също ми стана много мъчно, но знам че ще отиде на по хубаво и чисто място
А ние наистина трябва да се опитваме да бъдем по добри, да си помагаме, да не сме дребнави, да не се караме, живота е кратък, трябва да го изживеем пълноценно.
Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.
| |
|
Знаеш ли какво щеше да и отговори в темата баш Асьо?
Да и тегли една майна щото защо ни занимава със неща който сме чели из нета още преди факлата да се е била родила
И щеше да е прав.
Ей,още не мога да повярвам че си е отишъл човека...язък...
Напускането му ме накара да се размисля по темата че някой упорито твърдеше как тук сме само никове. Ами не сме...
не ми казвай
какво да правя
за да не ти казвам
къде да отидеш
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
|
|
|