|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
|
|
|
Може би прекалено малко сте видяли и не сте срещали от близо смъртта. Живота е низ от случайности и само глупаците си мислят, че могат да ги променят. Обикновено свясните хора си отиват много рано и всички илюзии за справедливост, бог и какви ли не още дивотии са си пълни измислици или приказки за непораснали деца. Понякога се учудвам на всеобщата простотия и доверчивост. Ако поне половината от хората умеееха да мислят с главите си живота щеше да е песен...
Жената е слабо, беззащитно създание, от което няма спасение.
| |
|
|
|
Съжалявам, но лично аз прекалено рано имах сблъсък със смъртта, прекалено рано ми отне любим човек, и прекалено много видях в този живот за годините на които съм. И изобщо не съм имала някакви илюзии, и ако имаше Бог, щях да преживея по хубави неща, не съм вярваща.
Понякога се учудвам на всеобщата простотия и доверчивост.
Би ли пояснил, че не разбрах какво искаш да кажеш с това изречение?
Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.
| |
|
|
|
Това е дълга тема. Не обичам да приказвам излишно за неща, които няма да се променят от това. Избора на Симеон II, сегашната криза и още много други неща са достатъчно показателни за интелекта на обикновения българин.
Жената е слабо, беззащитно създание, от което няма спасение.
| |
|
|
|
Когато светът около нас бъде докоснат от смъртта, в човешката природа е да излизаме извън всекидневното и да оставаме в някакво временно безвремие. Защото докато смъртта е някъде наблизо, ние можем да гледаме света около нас само през нея. Преосмисляме битието си, казваме си, че ще се променим, напомняме си лошите ни навици, които убиват тялото ни и лошите ни постъпки, които убиват душата...Първите сълзи, които проливаме са от шока на промяната, вторите сълзи са за нашата болка, а едва третите са за човека, който сме изгубили. И тези последните са последната почит, която някой може да получи, а друг да даде.
После смъртта се отдалечава, взела своя дан и ние започваме да забравяме. Всекидневието, което наричаме живот се завръща - и така и трябва! Само мъртвите остават вечно непроменени, ние, които сме в живота продължаваме да се движим. Това не означава, че ще забравим всичко, но сълзите вече ще са лека болка някъде там в ляво, а после и мил спомен и кротка усмивка (макар че, честно, колко от вас могат да свържат думата "кротко" с Асасин?).
Всичко, което е написал Карлин е невероятно вярно, но и той го е писал в момент на загуба. Тези думи са същността на битието, но не могат да бъдат четени всеки ден и всеки наш ден да е подреден по тях. Те са есенцията на съществуването, но за да живее някой само по тях трябва да е свръхчовек.
А ние сме просто хора. Скърбим за Асасин. Ще ни липсва. Аз дори се усмихвам, като си представям Асасин да се кара със свети Петър и половината небесно войнство Само си го представете и вие...гарантирам ви, че ще се засмеете.
| |
|
Тема
|
 Да, да...
[re: ptj]
|
|
| Автор |
mirror_ (mirror image) |
| Публикувано | 28.03.10 15:30 |
|
|
Живота е низ от случайности , от които обаче, ти сам си извлякал закономерността, че обикновено свясните хора си отиват много рано .
Междувпрочем, крайното отрицание, на каквото и да е било, е също вид фанатизъм.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
| 
|
|
