Здравейте,
Срещнах приятелка и тя сподели, че тук мога да получа съвет или просто различна гледна точка, дори подкрепа. Много трудно е да опиша какво се случи, особено пред хора, които не познавам. 8 години съвместен живот, 1 детенце за чудо и приказ, което сега е на 3 годинки, много пътувания, спорт, постижения и падения. И на 20.05.09 мъжа на живота ми се изнесе от домът ни със обяснението, че не е щастлив с мен, че не ме обича като жена, че ме уважава като майка на детето, че последните 2 години е бил с главоболие и е търсил начин да запази семейството, но не е открил такъв, че аз държа на работата повече отколкото на семейството, че сме много различни хора с различно виждане за живота, че аз съм се "изсмяла" на неговите опити да спаси семейството, че аз съм емоционална - а той рационален и много други, които сега ми е много трудно да напиша.
Срам не срам направих всичко, което мога, за да го върна - плаках, молих се, падах на колене, писах, обаждах се, заведох го на семеен терапевт - но когато минаха 3 сесии заедно и 2 сесии само с мен, терапевта заяви, че трябва да работи само с него - и това сложи край на срещите с терапевт. Тогава - ходих с детето по море, по разходки, работих по проект в друг град за 3-4 месеца (все заедно с малкия), спортувах, ходих на театри, изложби и така нататък, сега се записах на Психо -драма. Но сълзите ми не спират, в момента, в който седна в колата и съм сама - ме натиска едно задушаващо нещо - и дори на глас плача. Сънувам го - как ме прегръща, и дори интимно, което никога не ми се е случвало в живота. Но все пак от 10 месеца не съм имала сексуален контакт и може би това е причината. Но не мога и да погледна друг...
Излизам и не отказвам срещи с приятели, когато мога да оставя малкия на майка ми.
Работя, поемам много проекти, но не ми върви, особено след такъв "ревящ" момент.
Отсабнах с 20 кила, имаше период, в който косата ми падаше, и зъбите ме боляха - а бях без кариеси дори.
Но най-трудно е, когато все се питам - какво сгреших, защо съм работила толкова, защо не съм му обръщала повече внимание, защо съм се върнала на работа толкова бързо след раждането, как да го върна при нас...самочувствието ми отиде в дълбините на някой океан...все си мисля, че никой няма да ме обича повече, че никой няма да ме приеме повече, че не заслужавам дори да ме погледне човек, че няма да изпитам повече щастието да държа ръката на мъж, гледайки морето и изгрева, че няма да има с кой да се спусна по пистата и да изпитам това вълшебство на планината и ските...
А толкова пъти го молих да говори с мен, да ми сподели какво се случва с него. Една семейна приятелка дори каза "Ами ти направи човек от него - поне малко започна да се усмихва и да говори... да разберем и ние що за човек е"
Определено не съм приятна компания - когато нещо ми напомни за живота ми с Него...свива ми се корема, а коленете ми треперят...и продължавам да го искам...
Как да се откажа от любовта си, как да погреба чувствата си...
Извинете за отнетото време с тези излияния....

На прима виста ми иде да ти напиша, че получаваш една голяма прегръдка и погалване по главицата с думите..."Спокойнооо:))...ще разнищим случая"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от LlRA.. на 09.03.10 12:55.

А отношението му към детето какво е? Идва ли да го вижда?
За развод говорили ли сте?
Къде живее? Друга жена има ли?
Все пак всичко това, което разказа тука, би трябвало да го споделиш с него и да решите двамата какво ще правите. Тази безтегловност ще продължава да те убива. По-добре лош избор, но твой, отколко липста на такъв.
Сигурно и ти си допуснала грешка, като си предпочела кариерата пред семейството, но това е твоят избор и ако нямаш намерение сега да се промениш заради него, то продължи напред.
Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

какво сгреших, защо съм работила толкова, защо не съм му обръщала повече внимание, защо съм се върнала на работа толкова бързо след раждането, как да го върна при нас...самочувствието ми отиде в дълбините на някой океан...все си мисля, че никой няма да ме обича повече, че никой няма да ме приеме повече, че не заслужавам дори да ме погледне човек, че няма да изпитам повече щастието да държа ръката на мъж, гледайки морето и изгрева, че няма да има с кой да се спусна по пистата и да изпитам това вълшебство на планината и ските.

Всички тези мисли трябва да си ги избиеш от главата.
Втълпяването на вина е най-вредото, което можеш да си причиниш.
Какво означава обръщане на внимание и бързо връщане на работа. Той да не е бебе, та да му сменяш памперса. Не обръщане на внимание, а заедност е изразът. А както споделяш, това го е имало.
Относно раното връщане на работа. Само адмирации за това от мен. Моето майчинство беше 45 дни. А една жена когато е ангажирана с работа, която й е по сърце е много по-уважавана, усмихната, успешна, удивителна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Трябва да има баланс в личния живот. Ако обръщаш прекалено много внимание на "постиженията" извън семейството - в края на краищата - оставаш единствения, който "има полза от тях" и се питаш за какво ти е тази "полза". Същото става и ако се вторачиш в семейството и се превърнеш в "перфектна" домакиня.
Това - горното ми хрумна като четох изповедта ти, въпреки, че сигурно няма нищо общо с теб и твоя случай (но има с моя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А имаш ли усещането, че "момчето" си има друга връзка...и се оправдава тъпо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е усещане, убедена съм.
Личният ми опит казва точно това. Т.е. била съм в ролята му.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На слабохарактерен мъж ми намирисва.
Особено, щом е избягал от срещите насаме с психотерапевта.... май се е уплашил, че ще му се наложи да си задава неудобни въпроси и да си дава отговори, които коренно се различават от външния му имидж.

Не ти е издържал на темпото, това е. Не се самообвинявай, изстрадай си го с едно наум, че не е партньора, на когото би могла да разчиташ до живот.

Здравейте, боже колко бързо има отговори...благодаря много...мислех, че това ще е глас в пустиня...
Той е много добър баща - интересува се от детето, всеки път като го иска, го взима, разбира се ако не е на ски в чужбина, или на пътешествие, или е зает с хобита и приятели...мога да му се доверя за гледане, въпреки, че го храни със спагети в повечето случаи. А детето го обожава и определено му е интересно с тати, въпреки, че не е рядкост - да иска да си го взема обратно или да откаже да излезе с него. Но детето е още малко – с малко мотивация от моя страна – става и излиза с татко си.
За работата - след случката, аз почти не дишах...и загубих работата си...просто нищо друго освен да спася връзката си с него не ме интересуваше. И сега наистина гледам на работата по различен начин.
Нямаме брак, но искам да споделя и още нещо... след една от сесиите при терапевта той ме попита „Защо казваш, че не си искала да се оженим – като винаги си искала?” и аз го хванах за ръце и му казах, че за мен е достатъчно само да ме погледне в очите и да ми каже „Бейби, с теб сме заедно в това – да си отгледаме детенце, в добро и лошо”, нищо повече... и май ме разбра, но явно е било късно...
Мили хора – за грешна – със сигурност имам безброй грешки...само дето не знам как да ги поправя....а така ми се иска да върна времето назад...повече от 8 години – обичам този мъж, не съм поглеждала настрани, не съм и помисляла за друго, толкова бях горда с него...и много спокойна в прегръдките му...
Не сме имали побой или насилие, не сме почитатели на алкохола, аз пуша – и това не му харесваше определено, но покрай бебето 3 години не пушех, ч и до 9 месеца го кърмих...но сега – съм като комин...
Не знам за друга жена – но той и не говори, не споделя, въпреки, че при 3 жилища (родителите му, и бабите му) той си нае квартира....8 месеца не знаех дори къде води детето...но после ми даде някакъв адрес. Така и не съм ходила или гледала къде живее сега.

Обикновен разглезен лигльо!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от LlRA.. на 09.03.10 16:11.