Хей Здравей !

Твоята история има нюанси на моята. Даже се е развивала в сходен времеви диапазон. Затова съвсем отговорно и осъзнато ти казвам "Ще се оправиш!"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Те претенциите край нямат - като работиш, що работиш, като не работиш, шо не работиш...
На твое място бих се отдръпнала и бих помолила за регламент в отношенията ни. След като се е изнесъл от семейното жилище, не може да се появява, когато му хрумне, а само след като предварително обаждане и ако на тебе ти е удобно! Зер и ти трябва да си оправяш живота!
В неделя се запознах с един много готин мъж в аптеката. Оказа се, че сме завършили една и съща гимназия. Поговорихме около 5 минути без да ми се лензи, без да ме пита кога ми свършва смяната, без да ме пита дали съм свободна вечерта. Изглеждаше успял, доволен от живота, добре възпитан и ставаше за нормален разговор. Просто се накефих, че готините мъже не са се свършили!

не съм права, но не си дала достатъчно изходни данни по въпроса.

Казваш, че ходи на ски в чужбина и т.н., което на мен ми говори за добро материално състояние. Има ли вероятност ти да си се опитвала да се доказваш в професията именно поради тази причина?

Той има пари, ама аз ето преуспях професионално?

Само предполагам, не съм наясно с мотивите на нито едни от двамата. Но ако не се чувстваш равен в една връзка, то винаги ще има сривове.
Предполагам, че човека е искал другарче в игрите, развлеченията и живота, а ти си искала да се доказваш...

Много хубав постинг си написала. Евала.
И аз да кажа на момичето: Това, че ни изоставят, не означава, че нещо с нас не е наред.

Здравейте отново,

чета и препрочитам всичко....не ви познавам - но мерси много за труда и за вниманието...то било полезно, да се опиташ да "напишеш" дори и болката си...

по въпросите ви... детето е желано и правено с много любов и усмивки...поне така мисля аз....незнам вече....толкова съм объркана.

За неговите пътувания, хобита, приятели и адреналин - определено - това е начин на живот, който и аз уважавах и ми допадаше...мъкнехме бебето с нас навсякъде - планини, морета, реки, зиме и лете. А сега дори мисълта, че няма да се случва вече ме убива и някакси е тежко да го проумея.

Но няма да съм честна -ако не ви кажа, че минах през безумни мисли и състояния тези 10 месеца...мразех го, затова, че ме изостави, обичах го, когато го чувах по телефон, исках да ме няма на този свят, исках него да го няма на този свят, обземаше ме огромно чувство на безизходица и отчаяние, а в следващия момент на гняв и обида от предателство, и пак го обичах и се надявах, че ще ме прегърне отново...наистина незнам как да опиша мнгото състояния, през през които преминавам...сякаш едно лутане на мислите със много сълзи...
Исках да го виждам, после установих, че всяка среща носи огромна болка и дни и нощи ходех като хипнотизирана - някак като робот...после ограничих вижданията помежду ни...но все пак покрай детето - те са неизбежни...
А той...е спокоен, и погледа му е някак празен...усещам съжаление и дори ми е кавал "Престани да изглежаш толкова отчаяна, и ме приеми само като баща на детето..приеми ме като човек, който е излъгал и теб и себе си, че може да те приеме и да е щастлив завинаги..." Изпивала съм и злоба към него - особено когато се случи да не изпълни уговорките покрай малкия...и после пак ме натиска - онова задушаващото...и дори сега - когато ви пиша - пак е трудно и боли.

Като че ли не мога да повярвам, че той не ме обича вече...

а трябва да продължа...знам...но не знам как...

"а трябва да продължа...знам...но не знам как..."

Следвай знаците! Знаците на малките неща, които се случват около теб и които искат да ти кажат и покажат нещо...съдбата иска да те изведе от объркването ти, дай и възможност

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нещо не се оправям кое и къде да цъкна, за да отговоря - май е малко объркващо...

За работата - да той е незвисим и добре платен, а аз...аз просто винаги съм работела...и така от 13 годишна възраст...и дори докато учехме - и техникума и после университета - просто винаги съм работила... но наистина може би е имало - някакво доказване от моя страна, което не му е допаднало...или се е почувствал непълноценен или се е сравнявал...незнам...никога не е споменавал това да е било фактор за отношенията ни...но пък той почти нищо не е споделял ....

Правилно си се ориентирала, по-малко срещи, по-малко разговори, престани да очакваш каквото и да било, защото този човек толкова може да ти даде.Лекувай душата си, прави това което искаш, без да го свързваш с наличието на друг човек до теб
Трябва да изтръгнеш любовта и надеждата, свързани с този човек, колкото и да ти е трудно, защото това е спасението.
Необходима ти е една много голяма доза здравословен егоизъм, да помислиш за себе си, за за удоволствието и за здравето си, Режи смело и издъно, опитай се да видиш този мъж просто като обикновен човек, излъгал теб и себе си с напразни обещания и надежди както и той ти го казва.Поне е искрен.

Навремето имах един подобен на твоят период и ревях и хлипах като магаренце

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти продължаваш да търсиш вината в себе си, едва ли не те е познавал, когато сте тръгнали отначало.Ти не си се променила, просто си правила каквото и преди , в началото това което правиш му е допадало, след осем години се е сетил, че не му харесва?
Мисля, че търсиш да обясниш с логически причини неща, които не се поддават толкова на логиката.
Всъщност не е зле поне информативно да разбереш дали има настояща приятелка, може истината да те отрезви още по-бързо.