|
чЕ ползвам ...направо слагам тук написаното от теб...нямам думи:
Здрасти, Селянино. Пиша до теб, защото единствено теб поназнайвам от 40-50. И понеже някога ми беше ударил едно рамо в друг клуб съм развила някакво усещане за доверие и спокойствие към никът ти. Искам да ти разкажа какво ми се случи след прочитането на тази тема. По принцип съм толкова Амедийна и аполитична, че ако не прочета нещо в Дир-а, прелиствайки постовете, все едно то не се е случило. Вчера отварям тук, виждам и в главата ми започва да бумти картина на пищящо дете, без лице...само ужасен писък и безпомощна агония. Когато голямата ми дъщеря беше на 4 годинки се наложи да и вадят трета сливица. Упойката беше местна. Изгониха ме от кабинета, в който бяха манипулациите. Стоях пред вратата и всеки звук, който издаваше ме докарваше до лудост. Глухо давене, в моментите, в които и ровеха в гърлото, последвано от дерящи писъци...нее, мама,нее...а мама не можеше да помогне, па и беше за нейно добро.
Моето дете беше упоено и вероятно е изпитвало само страх, но не и болка. А онова, за което днес сутринта научих, че е малтретирано от 20-дневна възраст...тук мозъкът ми отказва да работи.
Чисто емоционалната ми реакция беше, че това прелива чашата на поносимостта ми. Исках действие, да направя нещо. Звънях през деня и с това сякаш заглуших донякъде потребността си от отношение към случилото се. Даже го забравих до някъде. Връщайки се от работа, в един магазин чух анонса на новините. Забързах, за да гледам, но се оказа, че това е третата новина...след Алексеевци и корупционни схеми. Сетих се и за развитието на темата тук. Няма кой знае какъв интерес към нея. Барометър...Толкова ли обръгнахме? Замислих се, че всеки, който види в тъмна уличка да изнасилват дете, съвсем първосигнално ще се намеси. Не вярвам някой да остане равнодушен на към гледката. С какво тази случка е по-различна...та нали пак не познаваме детето, нали пак не ни касае пряко? Само директното въздействие на сетивата ни ли ни кара да се развълнуваме до толкова, че да искаме направим нещо?
Откровено признавам, че не ме интересува кой колко пари е откраднал от мен и от вас, благодарение на служебното си положение. Не ме доскосва това откритие. Дори съм склонна да вляза в коловоза..." ми тъй ше е тя, държавата ни такава" и това да не ми носи особен дискомфорт. Не и това обаче.
Гледайки снощи новините и интервюто с г-жа МИМИ АЛЕКСИЕВА, която обясняваше, че още април е предложила ( забележи, само предложила) на бащата да изведат детето от семейството и течащия надпис отдоле, указващ длъжността и в "Закрила на детето" се почуствах подиграна от тази нелепица. Сега вече, освен емоцията заради самото дете ми се образува и гняв. Обещах си, че няма да оставя нещата така. Вече имах конкретни виновни. Исках имена. Закона ситуира престъпното бездействие също като престъпление. Мина час след това и аз пак забравих, успокоих се и заспах.
Тази сутрин, чакайки автобуса на спирката се улових, че мислейки за този случай и подреждайки плановете си за повторно звънене в Агенцията, с вече новите конкретни въпроси, нямам същата енергия като снощи. Една предателска мисла ми каза, че ще позвъня когато ми остане време. Сепнах се от себе си. Видях в мен механизма на безразличието ни. Чисто практично спестявам енергия за по-важни лични неща. Точно тук осъзнах за какво говори Пътника. Лесно е да си обезверен и да кажеш, че от теб нищо не зависи. Дяволски лесно е. Мога ли обаче да имам претенции към държавата, към някого, ако самата аз не си мръдна пръста за нищо, с презумцията, че има кой да го свърши и това не съм аз. За мен остава лесната част...да плюя на чашка, в клуб, на спирката, шибаната, факана държава, на която не и пука за мен. Само, че държавата е човек, конкретен, който седи на определен пост и също като мен няма енегрия и мотивация да си свърши работата докрай. Защо да го обвинявам след като и аз съм същата?
Гледах преди малко по БтВ репортаж от Самоков. Ей сега вече наистина съм ядосана. Нека да говорим с имена и конкретика. Всички по веригата трябва да бъдат извадени от анонимност, за да не се крият зад паравана на колективната отговорност. И вече няма да съм емоционална и да искам само възмездие за детето. Вече искам професионалната вина на всеки един по веригата. Защото ако продавачка в магазин сгафи, биде уволнена, особено сега в кризисния момент и то само защото е ощетила финансово работодателя си. А ако работиш в Агенцията за закрила на детето и от година знаеш за човек, който е твой ресор и който благодарения на теб в момента е с прекъснато дебело черво, отведено на коремна стена, за да може да се възстанови травмата от престъпното ти нехайство и на когото ще са нужни поне още две операции, за да заприлича на нещо, кво се случва?
1. Седем пъти хоспитализиране в София.
2. Три пъти в Пирогов.
3. Четири пъти в педиатрична клиника в Самоков.
4. Д-р Трендафилова-педиатър на детето, изказала пред служител от Агенцията съмнения, че има следи от насилие.
5. Анонимна служителка, извършила проверка при подадената епикриза от Трендафилова, в която се споменава съмнението.
6. Мими Алексиева- шеф на Самоковския клон на Агенцията. Знаеща за "съмненията", изразила предложение към бащата ( за когото още тогава се е предполагало, че има връзка със случая) да изведат временно детето в медико-социален дом. Споделила в частен разговор с прокурор от Самоков за съмненията си.
7. Арнаудова - прокурор, уведомена в същия частен разговор през октомври и твърдяща, че няма механизъм прокуратурата да се самосезира, без да са подадени официални документи.
Това видяно от медийния цирк, който ми поднасят, за да прехвърлят горещия картоф и да успят естественото ми възмущение. Да забравя, да се размият нещата, докато всичко утихне и е по старому.
Проблема обаче е, че не искам да забравя, не и точно това. Искат да ме дирижират със стандартни, заучени хватки, защото така съм удобна. Така всеки може да прави с мен каквото си поиска, защото съм нищожна частица от голямата машина. Обаче и ти си като мен, и той и тя, и сме много. Те тука ми е силата. Само така може да ги дострашее от мен и от теб. Щото машината мачка, но само докато и го позволиш. Личен опит с институциите.:-)
Майка има една много нецензурна приказка..."сърце в лайна обвито" ( извинете за ранния час). Искам по чисто човешки да си представя точно тези бездушни гореспоменати имена, какво са изпитали когато са видяли гледата на това дете. Убедена съм, че в момента се чустват много зле те и близките им, защото проблема вече им е личен. Съществува реална опасност да понесат отговорност и предполагам същото им това сърце тупти с различен ритъм. Ей тук за мен е възмездието. Както ми каза другарчето, наказанието има не само реваншиска част, а и назидателна. Искам следващия път, когато някой, от който зависи човешки живот неглижира нещата, да му светне една лампа, че има изгорели вече за същото.
Днес чух от една представителка пак на Агенцията, че проблема бил в това, че всеки по веригата не е бил достатъчно категоричен в изразяване на своята част от отношението си към случая.
Стана ужасно дълго и дано имаш търпение да го прочетеш.
Една от причините да не изнеса темата от този клуб е, че съм с впечатлението за концентрация на личности и хора с воля и позиция тук.
Понеже на мен не ми достига много акъла и не винаги имам практични хрумки за това какво мога да направя, разчитам на теб за идеи. От мен енегрията да го свърша.
Сърцето ми нема се обвие с лайна, щото инак по-добре да се копая и да лягам.
|
[
