Да ви кажа мина доста време, повече от година след развода. Уж всичко беше наред, детето ни е ученик, в решението пише кога и как ще ходи при баща си. Аз съм мирна и тиха, детето също. Ходи си връща се. До момента в който в живота ни се появи втория татко. Всичко е ок. Изведнъж от агенцията за защита правата на детето ми се обадиха да ми кажат, че трябва да се явя там. Бащата се оплаква, че не му стига времето с детето по решение. А режимът го предложи той. Учителката в училище ми казва, че и звъни за щяло и нещяло по телефона. На детето говори разни небивалици и то се разстройва - говори му само за материални придобивки, кариери, и така нататък. Детето ми каза, че не иска да го слуша повече. В същото време не се грижи освен издръжката за него. Вече започна и да ме обижда по телефона, така че комуникацията между нас съвсем приключи. Големи хора сме, детето е досаттъчно голямо. Говори му се, че ще му намали издръжката, ще води дела за родителски права или за режим на свиждане. Аз засега съм пас. Какво мислите?

Продължавай да бъдеш пас...той гони!

------------------------------------------------------------
Моето КА

това като астрологична прогноза прозвуча, ама на място

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз съм откровена, наистина съм пас. Това ми коства редица нервни състояния, но какво да се прави - детето ми е на първо място. Но не ми се занимава със съдилища...Толкова пъти вече се разхождам, и тъкмо се нагласих, че нещата вече си имат развитие - и то положително. Даже стискайки зъби, две години вече, една след развода и една преди това се опитвах да говоря с бащата. Докато моят живот беше самотен, имаше само лудости - ти не готвиш добре на детето, не го гледаш, не го......абе ей такива, знаете ги. Обаче сега започна да звъни на мъжът до мен, и нещата излизат направо извън контрол, ходи в училището, а синът ми не иска така и го помоли. И говори с него, като иска да получи отговор за оценките да звънне на госпожата по телефона. Не та не.

Е, хубаво де...не можете да го спрете да си прави тия неща...като се умори, сам ще спре))...и откъде знае телефона на мъжът до теб?...
На колко години е детето?

------------------------------------------------------------
Моето КА

Абе в България няма ли ограничителни заповеди?

Явно го е видял, когато взема детето от неговия телефон де...Аз по едно време спрях да трия номера, да се крия и т.н. Даже, както казах вече бях добронамерена, уведомих го преди 1 година, че ще има промяна в нашия живот с детето. Той тогава отговори, оооо много се радвам, не му повярвах разбира се...Но все си мислех, че няма да стига до ексцесии. Детето е на 12 години без малко. Сега режимът на виждане е един път месечно с две нощувки и това ни устройва идеално.

Да, принудих се вече да помисля и за това, ако не беше спрял внезапно да души наоколо и да изнервя детето така щях да предприема стъпки, не е късно де...имам едно наум вече. Обаче пак казвам, все си мисля, че с рогите напред не става.

Сега режимът на виждане е един път месечно с две нощувки и това ни устройва идеално.

В случая не е важно теб кво те устройва. Ако има нужда от по-либерален режим, дай му го. За това, че детето се настройва срещу баща си - може бащата да е виновен, а може и ти да си помогнала, та дори и несъзнателно. Детето расте и само ще прецени кое как е. От теб се иска да не пречиш.

Quiero escribir aqui
М+З=ВЛ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е и моето желание, искам да съм добронамерена, но нещата, които е натрупало детето като емоции, коментари, и тем подобни са го накарали да е сдържан. Затова казвам, детето не иска да му звъни, не иска да го търси, говори с него формално. А на мен, няма да лъжа, че ми коства усилия, ми остава само да го поощрявам да не губи контакта. Но синът ми е голям, и както знаете при развод и огорчения има и доста наслоявания, обиди, та си мисля, че детето вече само взема решения. Той влиза в пуберитета сега, затова това отдалечаване си е негово, наистина не съм и няма да се меся, защото не е честно не спрямо бащата, а спрямо детето. Трудно е да се вземе решение, дали трябва да се вижда по-често с баща си, дали ще има положителен ефект друг режим на свиждане. Важното е детето да е спокойно, а не като се върне от баща си и да е изнервено.