Re: Той си тръгна / Взаимопомощ / Клуб на разведените

Здравейте!

Просто ще полудея.издъних се. обичам го...много.И той знам ,4е ме оби4а, макар да ми каза ''Край''. малко история:познаваме се от 3 години.Обичаме се от 3 месеца.Преди това, той беше железен и не даваше жена да припари до него.Харесвах го. Исках го. Разведен, хубав, висок,умен.....истински.
Имаме допирни точки посредством наши приятели.От различни градове сме.
Това лято отидох на море в техният град и се срещнахме отново. Влюбих се в него още ,когато го видях преди 3 години, но аз не бях свободна.Това лято се сближихме. Влюбихме се.Имахме се.Аз си заминах.продължихме безкраен скайп,виждахме се отвреме -навреме,когато можем(аз имам дете на 7).Той идваше.Аз ходех....Стана сериозно.Той поиска повече.Дадох му каквото мога и каквото може сърцето ми от разстояние.И ето ,че за Коледа настоя да се съберем.Исках го.много.но се уплаших.Поисках съвет от сестра ми, с която сме много близки.тя ми каза ,че съм луда.Не споделям с други. Познавала съм го от 3 месеца само, откуде съм знаела кой е....Аз аз знам кой е.Разбрах душата му.Добър е .Грижовен.Мил.Нежен.Силен.Обичам го.Искам го. Но се поколебах.Поисках време(старите връзки ме тормозеха). Той ми даде време.Чакаше.Питаше колко още. Но не притискаше.А аз поисках гаранции,че детето и аз ще сме добре,докато си намер работа там, докато се напасваме....Исках да чуя ,че е готов.На всичко. За да съм сигурна. Е, подсигурих се......Докато се колег=баех и изтъквах всякакви доводи за да имам време да размисля и да не се хвърля като луда, той не издържа.Каза ,че е крайно време да поживеем заедно за да видим дали сме един за друг.
Има самостиятелен апартамент.има добра работа.Каза ,да не се притеснявам,че ще осигури щастие и спокойствие и на мен и на детето,докато всичко си дойде на мястото.Уплаших се.Той много сигурен, аз изобщо не знам къде съм.Рботата ми не е кой знае какво.Даже може би ще се реализирам по-добре при него.Но пусти страх от неизвестността и от другия град....А той е страхотен.Мъж мечта.и докато се колебаех и измислях какво ли не, за да си дам време да реша,той се разколебаваше. Искаше ме сега.
Минаха 10 дни.Аз не съм решила още.Даже не му се обаждам.
Вчера той ми се обади и попита какво съм решила и докога да чака.
Казах, че ще му кажа, но ми трабва още време и изтъкнах глупости.
Ядоса се и каза край.Той не искал от мен да се женим ,а само да пробваме да живеем заедно 1-2 месеца и тогава да реша.Мога да си взема и отписк, мога да дам тези два месеца на него и на себе си, но ме е страх от неизвестното.
А го обичам.Предложи ми всичко, за което съм мечтала.Предложил ми е и сърцето си.
И сега край. Званя му, не ми вдига.пиша му мейл, няма отговор, скайпа си го е изкл.Пиша смс, няма отговор.
А той е силен.Каже ли край, занчи край.А аз не искам край.Обичам го.Не мога да дишам без него.
Сега се чудя, дали да запаля колата и да отида.Дечко е при баба си до края на седмицата.Умирам хора.А ме е страх да зарежа всичко и да отида.
Сърцето казва иди.Разумът помисли.А го искам Много.Точно него.
Искам си го обратно в живота ми.Объркана съм.Липсва ми.