Аз вярвам в мълчаливата любов


Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по ясно
говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.

Давид Овадия

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

е да, то не напразно е казано, по делата им ще ги познаете, не по думите...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сам - като чаша ром,
забравена на масата!
Сам - като вятъра,
прелетял над прерията...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ПЪТЕКА



Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори-догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.

...Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...

Пеньо Пенев

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай!

Ще влезна тихо, кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В онази първобитна нощ
Човекът бил самотен
И пещерите тихичко заплакали
със сините сълзи на сталактитите
Навън се стичали потоци от луни
по лактите на вечните секвои
и хиляди луни по езерата
люлеели небето в свойте орбити.

Човекът не заспал през тази нощ
той тръгнал бавно покрай бисерните хълмове
а дългите лиани го прегръщали
и го задържали в зелените си кълнове
Летели птици
Падали звездите
и гаснели във топлите гнезда
Човекът сложил длан върху косите си
и тръгнал пак към свойта пещера.

Но спрял пред входа и замаян...
На сребърния мъх - под сталактитите
сред огъня на дивите цветя
навярно сбъркала във тази нощ следите си
лежала тихо първата жена.

Течали лъскавите струи на косите и
очите и стопявали нощта
и спящите дървета се разлистили
под тръпните лъчи на младостта

Човекът паднал на колене омагьосан
а после сянката му легнала в мъха
и бистрите кристали отразили
живота - в първата му простота...

На сутринта, когато се пробудил -
до него във гнездото - празнота!
Той скочил лудо, хвърлил се безумно,
но вън денят тежал от яснота...

...И той утихнал !
Със Векове порастнал -
след тази първобитна нощ
до розовият камък се изправил,
и с нокти издълбал във Вечността
най-хубавия спомен от живота си:

"Една жена нощувала случайно във неговата пещера..."

П.П. На Елия е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Неизбежно
/Надя Попова/

Той какъв ми е?
Брат,сътрапезник,любим?
Мисълта съживи,хоризонта
извая.
Друго нямам какво пред съда да
призная.
(Щом за мене е огън,за вас ще е дим.)

Недостатък?Висок е-
на разум и ръст.
И незная какво са-хазарт или
навик-
тези срещи в тълпата от хора
дребнави.
(Щом за вас е разтуха,за мен ще е кръст.)

Той е всякакъв-скитник,
нашественик,гост.
Не умее от думите да се
отмята.
Изповядва закона първичен и
прост:
да е умен мъжът и красива-
жената.

Че така е-разбирам.Той няма вина.
И отново над римите-
полужива,
бледа,аз ще осъмвам....

....а той ще заспива
върху гладкото рамо на красива
жена.