|
Тема
|
 Предлагам
|
|
| Автор |
юpaтa () |
| Публикувано | 25.11.09 20:08 |
|
|
предвид новините в дира (да не посочвам) и заключените теми ....да си поговорим за
стреса
... от какво ни хваща
... на кой, как му избива стреса
... кой, как го лекува
...
Редактирано от юpaтa на 25.11.09 20:09.
|
|
|
|
|
Ракия с курбан е мехлем за нервната система
Ама тва е само мое мнение де.
Друг ше каже че да се чекнеш на всеки срещнат е далеч по-добър релакс-хора всякакви!
не ми казвай
какво да правя
за да не ти казвам
къде да отидеш
|
|
|
|
|
никой ли не се сеща, че всяко дейстивие си има мотив, противодействие ... ония били заляти с киселина от ревност, други 900 000 били бити ...
Та питам мотива:
- да биеш
и мотива:
- да бъдеш бит ?
п.п. някой да е чул за отровени ...
|
|
|
Тема
|
 Re: е добре де
[re: юpaтa]
|
|
| Автор |
Harлeц (наивник) |
| Публикувано | 25.11.09 20:43 |
|
|
Отровените обиккновено са мъртви, а освен това и мъже. Та, днешният ден не е в тяхна защита и статистиката не ги отчита.
Да видим до кога?!
|
|
|
|
|
знаеш ти, знаеш ...
|
|
|
|
|
С трите С го лекувам аз
Ние сме това, което правим постоянно. Затова съвършенството е навик. Аристотел
|
|
|
|
|
Тея 900 хиляди аз ги набих бе,не разбра ли.Аз ги бия всяка вечер докато те ей така си стоят мирни и кротки
А да си чула че някои не ги хваща даже и от отровни гъби
не ми казвай
какво да правя
за да не ти казвам
къде да отидеш
|
|
|
|
|
Кои са другите две.... Лечителко
|
|
|
|
|
Сън и спорт
Ние сме това, което правим постоянно. Затова съвършенството е навик. Аристотел
|
|
|
|
|
Да добавя тогава и смях като четвърто
|
|
|
|
|
Абсолютно!!! Как го пропуснах?!?
Хамелеоне, давай да пишем книги как се бори стреса, ще изкараме некой лев
Ние сме това, което правим постоянно. Затова съвършенството е навик. Аристотел
|
|
|
|
|
Аз съм алтруист. Ако и да напиша нещо ще го пльосна в нета for free.
Друг е въпроса че едва ли ще има кой да чете.
|
|
|
|
|
Не е задължително! Има един страхотен роман - "Метро 2033" на Дмитрий Глуховский. Публикува го в нета, глава по глава, въпреки което книгата на хартия се продава в милионен тираж и е преведена на нам-си-колко-езика. Та... леко с прогнозите!
Ние сме това, което правим постоянно. Затова съвършенството е навик. Аристотел
|
|
|
|
|
каква книга, бе : с тойто красноречие от две думи ?!
Сред мъжете тук ти си номер едно в краткия изказ, сред жените .. няма да ги кажа
Всеки проблем е замаскирана възможност
|
|
|
|
|
Аййй пък аз си мислех че шъ мъ фалиш че мие най-голям
друга 'сиганка ша търсим.....
|
|
|
|
|
да бях го видяла, че да помъргавея
Всеки проблем е замаскирана възможност
|
|
|
|
|
Баси, как завиждам на хората, които могат да спят в състояние на стрес!
Най обичам да чета, ама не мога.
|
|
|
|
|
Хваща ме основно от болни близки хора и от безпаричие. Първото мисля, че няма защо да го обяснявам. Второто ... не че имам нужда от много пари, но като си помисля, че може да не си платя на хората, примерно, или пък да си забавя вноските и издръжката за ученето на детето и съня ми отива на кино. Иначе, на напрежение в работата съм свикнала и вече трудно ме събаря.
Как го лекувам... със спорт, по чашка вино вечер, тези три неща. А-а-а, и хапвам повече. Не съм от тези, дето слабеят от нерви.
Най обичам да чета, ама не мога.
|
|
|
|
|
като си в стрес едва ли сън ще те хваща .
Виж спорта - по може да свърши работа като се поизмори човек, не гледа толкова настървено на стреса
|
|
|
|
|
Сигурно съм в стрес - незнам !
Ако изтреща тук - не ми обръщайте внимание - ще се съвзема - всичко е временно все пак ..
Връщам се от погребение, не ми се работи .. изобщо нищо не ми се прави !
Не познавам друг такъв Човек - запечата ни с Любов всички, които го познавахме .
Какво друго оставяме след себе си .. освен Любовта ?!!
Толкова див и витален и толкова одухотворен .. беше
че и сега Е!
Всеки проблем е замаскирана възможност
|
|
|
|
|
оказва се, че неща дето си мислим, че не ни стресират, всъщност ни товарят.
има сума дреборолии дето ако ти се навържат една след друго след 2 часа вече ще се чувстваш в стрес, ето слизаш по стълбите и падаш , тръгваш с колата и си удряш леееко колата, слизаш от колата забравила си ключовете ... звъниш да ти отворят ...развикват ти се ...бе то това по филмите може само да е, ама....
|
|
|
|
|
сигурно си в стрес предивд това :
Стресът се определя като неспецифична реакция на тялото на всяко поставено пред него изискване за преустройство или приспособяване...
все си мисля, че човек, не бива да бяга от преживяванията, а да ги преодолява ... така и със стреса и със смърта и с радостите и неприятностите.
п.п ако имаш възможност - неработи, но пък понякога работа отвлича от черните мисли ..ама твоите не са черни, а с любов.
Ако не е неудобно би ли разказала нещо за този човек случка, впечатление ...
|
|
|
|
|
така се прави да разказва се ... но не още .. не сега..
Всеки проблем е замаскирана възможност
|
|
|
|
|
от какво ни хваща
... на кой, как му избива стреса
Незнам, сигурно от лошавини ме хваща
Пада ми имунитета
Как се лекува?Индивидуално е, не е като при други заболявания.
На мен - движението ми помага, даже съм пристрастена
Работата и грижите по детето, приятели и занимавки - нито миг свободен за лоши и тъжни мисли.
Само докосването до другите ни разкрива кои сме ние
|
|
|
|
|
Ха-ха, вчера точно нещо такова ми се случи. Първо преседях два часа и половина в една бюрократична институция, от което доста ми писна, но пък служителката констатира, че съм изключително спокоен човек и такива като мен рядко се срещали (в добавка ми разказа за няколко нервни). После отидох да си хапна, за да си оправя настроението и на излизане от кръчмата щях да счупя стъклото на вратата с глава, щото се опитах да изляза без да отварям. След това, обаче, се смях сама 5 минути. После установих, че съм си забравила ключа за колата във въпросната институция, та се върнах и пак си се смях сама. После в офиса се опитах да си счупя капачката на коляното в ръба на бюрото. Там вече не се смях и все пак не се стресирах. Та, стресът те хваща, ако му позволиш. Е, понякога е трудно да не му позволиш, но пък ние се борим.
Най обичам да чета, ама не мога.
|
|
|
|
|
В момент на стрес една от възможните защитни реакции на организма е именно внезапната сънливост. Заспивала съм час след събуждане без никакъв реален недоимък на сън и от лекар знам, че е нормална защитна реакция. Миг преди гърмене природата гледа да те опази да не отхвърчиш съвсем и те нокаутира. Не се случва с всички, а и не е за завиждане да заспиваш в движение, но да ти кажа, че Е възможно, и то точно поради стрес.
- - - -
Не всички тук са луди и не всички луди са тук.
|
|
|
|
|
Аз очевидно имам слаба защита, щото доста стресове съм преживяла, но никога не съм заспивала.
Най обичам да чета, ама не мога.
|
|
|
|
|
Да, права си.
Години наред ми беше гузно и не смеех да кажа на никого от срам.
Вестта за смъртта на баща ми ме свари нейде из България, по баирите. Бях на 19. Почивен ден по Татово време, чаках влак до едно време, после издивях и тръгнах на стоп. Колко съм ходила пеш из сукаците не знам, по едно време мина един чичко с Москвич и за късмет, беше до София.
Както се возех и дума не обелвах, изведнъж усетих, че не мога да държа очите си отворени. Цялото ми същество потъваше в дълбок сън. Помня, че се борех с него неистово, но накрая се предадох.
Заспах като пън в деня на смъртта на баща ми, в някакъв Москвич, с напълно непознат човек, който караше ягоди...
След години си дадох сметка, че мозъкът ми е реагирал така в самозащита.
Само веднъж ми се е случвало.
|
|
