|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | (покажи всички)
|
Тема
|
 А сега накъде?
|
|
| Автор |
_parvaty_ (нежна) |
| Публикувано | 07.11.09 10:36 |
|
|
Здравейте клубващи другарчета... Вчера преживях поредно разочарование, професионално, в смисъл, че богатите хора в страната вече прекаляват с изгъзиците си, забравят къде се намират и факта, че всички сме направени от една и съща субстанция... И, някои особено, се държат арогантно със околните.. Та, започнах сериозно да обмислям идеята за емиграцията... Никога не съм била ЗА чужбините, обаче, напоследък не се чувствам ИЗОБЩО добре в тази държава... То, на практика, държава няма, в тази страна! Вероятно защото ми се случиха и в личен план доста проблеми, и в служебен - абе, много лоша тая година - та вече не виждам нито смисъл, нито бъдеще... Тази сутрин чета в Дир-а за ново отвличане, за 30 000 лева... пък, родителите били бедни, не можели да платят подобен откуп... Ужас! А като си помисля, че може да стане още по-лошо, грабежи, отвличания за донорство и т.н.... Защото, нямаме правила и закони... Та, въпроса ми не е "Дали?", въпроса ми е "Къде?"... огледала съм се в Англията, ама, никак не ми харесва климата там... Другата опция е Нова Зеландия, ама, много далече ... Америка много ми харесва, но там миграцията е трудна... Хамелеона беше казал, че българките се омъжват в чужбина - и тук наистина е много популярно това действие, но аз не желая да се омъжвам за никого - ако ми се ще да бъда роб, бих си седяла в БГ... проблема е, че в чужбина ни смятат за втора, че даже трета, ръка хора - имам близка приятелка, омъжена за швейцарец... Той отначало се държеше добре с нея, но след пет години брак я е превърнал в робинята Изаура... и всяка втора дума му е "бугари варвари" ... Не знам, може би преигравам, но понеже предимно работя за много богати и добре ситуирани хора в обществото, дадох си сметка, че в малка държава като нашата колкото и да се напъвам, връзкарщината няма да ми позволи да постигна повече от мястото, което имам... А ми омръзна все счетоводителя да е виновен! Та, питането ми е сериозно, има хора сред вас, като например Лира, които са били по чужбините... Въпроса е "А сега на къде?"...
| |
|
|
|
Много просто е- където можеш да си намериш работа. Първо си намери работа и после хуквай.
Аз, тъй като не знам като хората нито един език, пък всичките ми опити да науча английски досега съвпадаха по време с някакви гадни случки в живота ми, съм станала суеверна и съм заебала езиците и съответно възможността да се пласирам другаде като нещо повече от чистачка. Затова си стоя тук и гледам тук да си подобрявам статуса. Не е невъзможно, когато човек полага усилия.
Най обичам да чета, ама не мога.Редактирано от ПOЛУидиoтчeтo на 07.11.09 10:45.
| |
|
|
|
Аз, честно казано, ако не се тревожех толкова, че бившият ми ще използва ситуацията, за да ми вземе попечителството над детето /щото няма друг освен него, на когото да я оставя/, досега да съм излязла. Поне колкото да се огледам. С детето не искам, дори да нямам спънки с пускането й навън. Изпадала съм в ситуации, които са ме убедили, че къдет ме посееш, все ще поникна, та ми е все тая тук ли ще се гъна или другаде. Интересно ми е какво ще кажат хората. От една страна - идеята за преместване като бягство не ми е на сърце, а от друга пък - 20 години са ми минали в чакане, що да не разбера как живеят хората. Не ми е практично изказването, защото навън не съм живяла и съвет за дестинация нямам, но все пак колкото да подкрепя идеята - млада си, човек е длъжен да пробва, иначе как да разбере кое е по-добре за него, ако не може да сравни.
- - - -
Не всички тук са луди и не всички луди са тук.
| |
|
|
|
Да не си в сатурнова дупка.....
Но по темата - да ти кажа и там не ни чакат с отворени обятия. Аз мисля, че тук ни е трудно, но там ще е още по трудно....
Всичко е различно от начина на живот, стандарта, езикови и др.бариери - така че ......
Я си дай малко време и премисли хууубавичко нещата, особено ако има и деца около теб, за които трябва да се грижиш..........
Живей добре днес, не съжалявай за вчера, но мисли за утре
| |
|
|
|
и си бутам дребния бизнес... обаче, дай да направим един преглед на битието: да речем, получаваш добри доходи : всички веднага те гледат в ръцете - където и да отидеш, те посрещат по дрехите, и те изпращат по тях. А, колкото и МНОГО да работиш, с честен труд не се богатее... Ама, не забравят да те преценяват по това КОЕТО ИМАШ! Береш гайлетата за детето ти, защото, при всичките цици и псувни, дето ги дават по телевизията, няма как да го превентираш срещу ранно съзряване. И как да му обясниш, че е по-важно да си добър и човеколюбен в душата си, отколкото да слезнеш от Порше Кайен, при положение, че навсякъде се демонстрира точно обратното... Богатите, които натрупаха капиталите от партийните куфарчета, наричат обикновените хора "плебс" (за справка - Стани богат и благородната кауза от миналата пролет, когато една госпожа, съпруга на крупен , няма да кажа какъв цвят бизнесмен, каза "какво беше това, БЕ, дето плебса го ползваше?"), и изобщо демокрацията ни изигра много лоша шега... Не ми харесва обществото, не ми харесват простаците, които се самозабравиха, и които, ако не бяха пуснали вимето на кравата оня ден, нямаше и да знаят що е то НДК, вече чупят стойки, само щото, видиш ли, са натрупали "пачка"! Нито здравеопазване, нито образование, нито култура имаме вече... Просто ми писна, Полуидиотче... писна ми! А, наркоманията между младите... просто, не ми се обсъжда... страх ме е за детето ми, за бъдещето и т.н.... Направо не знам!!!
| |
|
|
|
Аз не съм имигрантски тип. Никога не съм ходила навън без ясната идея какво ще работя и къде ще спя. Езикът ми е най-малката бариера. Като гледам каква полемика се вихри на тема "Горно и Долно нанадолнище" имигрантството ми се вижда далеч по-приемливо като отношение. Бракът с чужденец не е чак толкова лоша идея, но се дръж на положение. Имам приятелка, омъжена за японец. И двете й дъщери са с български имена. Ще те третират така, както ти самата позволиш. Помни, че безперспективни мъже има във всяка нация.
Порови се в сайтовете за работа, няма лошо да си свериш часовника дали можеш да се пласираш на международния пазар на труда или не, пък тогава предприемай по-кардинални стъпки.
| |
|
|
|
... далече съм от Сатурновата дупка... Виж сега, Савана, на 23 години вече работех по специалността в голямо учреждение. На 28 години направих счетоводната ми къща... Вече съм ПОЧТИ на 35... де факто, дала съм 12 години от Живота си, за да стигна където съм... при това, карам професионален стаж, имам амбиция да се развивам професионално... НО, дипломата не би била проблем за реализация в чужбина... Въпроса е, че не ми се ще толкова труд да отиде на вятъра... Обаче... виж, през 2005 година реших, че в образованието ми има дупка, и се записах "Финанси" в един ВУЗ. Е, забременях, и не завърших (беше две години и половина магистратура, че аз съм магистър по счетоводство, нямаше нужда да уча общообразователните предмети!). Там имах много ерудиран преподавател по Международни икономически отношения - ами, с човека си дискутирахме, и двамата бяхме единодушни, че за да стигнем развито общество ще са ни нужни 50 години... Още тогава се размислях за емигрирането... но, после забременях и т.н... нали, все още си живея с Надеждата... Обаче, вече не се търпи, просто...
| |
|
|
|
... ама, както писах на Савана - тук съм дала доста от себе си, и това, донякъде, ме спира... Иначе, без детето си не бих отишла никъде... баща й не ми е проблем - той прави каквото му кажа, щото се бои, че може да му я оставя, и да му свърши ергенския (мизерен) животец! А, млада чак толкова не съм... ... обаче, ще пробвам, от няколко дена ровя в нета, от понеделник ще започна да пускам си-ви-та, да видя дали някъде ще ме харесат . Ще кажа!
| |
|
|
|
Така е, моята приятелка позволи повече на този човек, отколкото е редно... даже, не даде на децата българско гражданство, щото нямали нужда от него... А иначе... де да знам, много съм чувствителна на тема "мъже"... Трудно ми е да си мисля за доверие към този пол... Както и да е, това не е темата, в случая... А, полемиката за Горно и Долно не съм проследила... не знам за какво говориш... просто, искам нормални отношения - никой да не ме гледа какъв телефон нося и от каква кола слизам... като ми спадне социалното напрежение, може би, ще мога поне да спя спокойно ... най-после...
| |
|
|
|
навсякъде е трудно, само че навън живееш спокойно, усмихваш се, всичко ти е уредено, не се разправяш с недоволни служители...и прочие....няма лесно, но има ПО хубаво....тия тук 20 години ни скапаха държава и ни разгониха фамилията, но ние сме издръжливи....
замислих се, 20 години демокрация, живота ми, най хубаите ми години минаха в някаква безсмислена борба....за нещо по хубаво, което обаче го няма..тук
Не съм толкова лоша, колкото си мислите. По лоша съм!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | (покажи всички)
| 
|
|
