Здравейте,

след като напиша темата си предполагам ,че повечето от вас ще ме наракат мръсница, курва и т.н.

Сега съм на 25. Преди 5 години се запознах с мъж, който беше 10 години по-голям от мен. Влюбих се силно и беше така около 2 години.
Междувременно се отказах от следване в чужбина, започнах работа и се преместих при него. Кархме се много, обичах го но винаги усещах , че някак не сме един за друг. Работех много, а той все в къщи или при майка си....или с приятели на кръчма...Никога не съм се чувствала сигурна и спокойна с него. Винаги на тръни. За пари да не говорим...винаги аз съм си купувала всичко. ...
Въпреки всичките ни проблеми, скандалите за дребни и големи неща, секса , който с времето стана досаден ( в началото беше хубаво )
останахме заедно 6 години. От които последната в раздели...Конккретния повод за раздялата ни беше негова изневяра на 14 февруари.

За тази изневяра съм много виновна аз, тък като рядко показвах някакво желание, не го чувствах близък и някак раздялата започнах аз вътрешно, с времето охладявах все повече, докато в главата си рисувах качествата на мъжа, който искам да срещна...
И един ден се появи... Вече не можех да търпя всички отрицателни страни на моя приятел, вече чувствах някаква сила че мога и без него....Единствения проблем на идеалния мъж е че е женен..и въпреки цялата ми любов не можем да създадем нищо заедно...
И вече 2 години сме заедно и някак си се искаме, и някак си има много страст..и някак си той ми е много мил...и от момента в който го срещнах знам в сърцето си че е за мен....Sad

Днес окончателно се разделихме с предишния ми приятело , който въпреки грешката си искаше да бъдем пак заедно.

И сега се чувствам толкова сама и толкова самотна, защото няма нито един човек, на който да искам да се обадя освен на женения, и няма нито един приятел, на който бих искала да разкажа всичко. И няма нито един човек, който да поканя, с който да пия кафе, с който да излезна....Бях толкова улисана в работата, която сега не ми носи нищо....Забравих следването...

Чувствам живота си до тук като пълен провал - нямам образование, имам работа на хубаво място, но не ми харесва, нямам контакти с никакви хора....сега бавят заплати...няма развитие...., изгубих единствения мъж, който може би ме обичаше истински и на който посветих 5 години от живота си ...най-хубавите... не съм ходила почти никъде извън София....Нямам никака собственост....
сега нямам и приятели....

Чувставам се ужасно празна и самотна....и всичко в живота ми е такъв хаос....

И някак се хващам за най-неподходящите хора и най-неподходящите ситуации....

Как да се справя? Как да бъда като всички? Как да направя така, че да не съм сама?

разкарваш и толкова
кво толко?
и кво ни губиш времето на клуба?
тук само за истинска любов си говорим

Всички избори ти си правиш сама. Следователно за всичко, което ти се случва, причина са твоите действия. Кой според теб трябва да направи нещо?
И защо пък искаш да бъдеш като всички? Може би си представяш "всички" по някакъв измислен от теб начин, който няма нищо общо с действителността. И възможно ли е всички да са щастливи ит едно и също нещо? Според мен, не.

Кога сте си говорили " за истинска любов " и къде - пропуснала съм

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редовна си !

съжалявам само, че клубът е във ваканция .
Ще имаш тежка вечер , може би не само една ... но после , после ще видиш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Там е проблема. Мисля че не мога да се справям сама и правя грешните стъпки. Грешните избори. Или съм твърде пасивна....И твърде саможива...

Нищо ти няма-съвсем наред си-това се казва порастване - научаваш се че в живота има и болка и самота и др. лоши неща. Един личен съвет-зарежи женения-само ще ти загуби времето и докато се усетиш ще са минали още 5 години от хубавата ти младост. След дълга връзка и неподходяща любов, не е лошо да починеш и разпуснеш-без чуства и без обвързвания...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

сега няма да изненадам никой тук ,ако те помоля да си пратиш рождената дата на бележка , да видим що така го усещаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ми- според мен всеки минава през такива периоди в живота си,както се чувстваш ти в момента.

С много потънали гемии,обръщат се назад и почват да си броят грешките и пропуските.....чувстват се самотни и неразбрани....живота им губи блясък и смисъл.

Такива периоди следват именно след разочарования. Недей да храниш надежди за женения...той е изградил вече нещо с друга - ти си му отдушник.Не се влюбвай-само ще страдаш.Прави това,което и той- сделка,добра и за двамата....Разтоварвай се с него.

Ако не ти харесва работата или средата- смени я...Запиши се да следваш.Прави всичко,което си искала- недей да ревеш,а намери начин да постигнеш мечтите си.

А човека сам ще си дойде,когато момета е подходящ.Не го търси с лупа,там където и когато го няма...Бъди отворена към нови познанства.Ще намериш и нови приятели

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не искам да се разделям с женения. Вече 2 години...ако това може да се нарече връзка нашето...усещам го със сърцето си....била съм влюбена, влюбчива съм...но...не искам да го оставям...надявам се той да ме иска.