ОФФ : Сериозен служебен казус! / Взаимопомощ / Клуб на разведените

Съжалявам, че чак сега пиша, защото няколко дни ходя до Токуда и обратно, направих пътечка, в крайна сметка се оказа, че не мога да спя, защото съм много напрегната, и ми изписаха розови хапчета, които обаче, аз няма да пия... все едно, вече съм тук - ЗНАЧИ, още с пристигането привиках младежа в кухнята, та си направим кафе, защото съм на мнение, че бика трябва да се хваща за рогата, и не исках да живея с тази мисъл цял ден - и му казах точно както се разбрахме - ПЪРВО - питах има ли пералня, той каза ДА, после питах А, ПОЛЗВАШ ЛИ Я? И като го почнах - обясних му, че мирише на некъпано, че го ценя и не искам да се разделяме, но миризмата е нетърпима, и - ИЗНЕНАДВАЩО - той ми благодари, че съм му обърнала внимание, но каза, че ЗНАЕЛ, и било от маратонките!!! Като се приберял вечер си миел краката, ама НА - МАРАТОНКИТЕ МИРИШЕЛИ!!! Обясних му, че маратонките са обувки за спорт, и аз лично имам два чифта, с които той не ме е виждал и няма да ме види, защото ги ползвам САМО за залата! Казах му, че искам утре да си купи обувки, дезодорант - на което той изтъкна, че имал дезодорант, като аз го контрирах със "А, ползваш ли го?" , на което той ми каза " Е, как, всяка сутрин!" и аз го помолих да го ползва по-продължително и все така всяка сутрин. Той дори ми каза, че с майка му търсели да му купят обувки, но нямало такъв голям номер /щото, момъка е 116 кила, към 1,95, та е нормално да носи голям номер /. Рекох му, че все някъде ще намери, и от понеделник искам да е къпан, изпран и с ОБУВКИ. Извиних му се, и казах, че се надявам да няма лоши чувства, той каза, че напротив, разбира и ще се постарае. И, да ви кажа, като отворих дума за това набрах скорост и без притеснение му казах каквото ми тежеше толкова месеци... направо ми олекна на душата