|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Животът като тунели
|
|
| Автор |
chavdar4e (бивше 4ave) |
| Публикувано | 06.06.09 02:10 |
|
|
Събирам едни мисли, ако някой ги е чел вече другаде, да не чете
Животът ни преминава през някакви събития, хубави, лоши, интересни, смешни, трагични, тъжни... И все вървим нанякъде. Понякога плавно, понякога на подскоци, понякога светлината е повече, понякога - мъждука, а има моменти на пълен мрак. И после - излизаш на повърхността и виждаш изгрева и ... ослепяваш. Ако не си подготвен, разбира се, с екипировка. Оцеляваме някак. Всеки различно. Някои даже го наричат гордо Живот. И се хвалят "Аз направих това, аз постигнах онова". А сме толкова малки, толкова жалки брънки от един .. континиум. И се "храним" от спомените си, от надеждите и приказките.
Вървим си (пътуваме) по някакви коловози, към някакви си цели.. И изневиделица се стоварва бедствие. Тук става интересното. Някой ще умре, някой ще охка, някой ще побегне, някой ще стреля, някой ... ще слуша. Ще замълчи, ще чуе околния вой, шум, думи и ще продължи нататък. На прибежки, бавно, сякаш го гонят, съвсем спокойно.. Според ситуацията. Ще намери нови приятели, хора, които да го разплачат, хора, които да застреля, хора, от които ще купи нещо. Хора. И плъхове. И тях ги има. Някои те изяждат, други изяждаш ти. Ако не ти се гади. Може и гладен да седиш...
Когато човек има светлинка в тунела, той може всичко. Това казват книгите..
П.П. Инспирирано от Метро 2033. Имах нужда да го напиша.
| |
|
|
|
Събудих се с мисълта да те намеря, сега.
Не ставам по това време, никога.
Исках само да ти кажа, че най накрая успях да те разбера. Всичко, което съм чела от теб тук и там и там :))))). Начинът, по който разбираш времето и хората. И тишината.
| |
|
|
|
В моя тунел е 6:43, грее слънце и времето е добро за всичко, що ти идва наум. Загърбвам седмичните проблеми, оставям децата, те са на възрастта, в която възрастните им пречат и тръгвам за вилата.
Тази седмица ми извадиха душата със сто хиляди задачи и се чувствам съвсем без сили. Майната им на шефовете...Отивам да полея розите и да погледна черешите.
| |
|
|
|
Хахаха, тайната мечта на всеки тийн - да прати мама и тате на вилата, и терена свободен за купон.
НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !
| |
|
|
|
Има варианти човек да може всичко и точно когато не вижда и въобще няма светлинка в тумела. Тогава на човек му остават само две алтернативи:
1. Да се предаде и да умре.
2. Да се бори и да издрапа.
Всичко заявиси от човектът.
Има една басня - за мишката песимист и мишката оптимист.
Две мишки - песимист и оптимист паднали в по едно бурканче пълно с мляко. Мишката-песимист веднага рабрала, че бурканчето е мнопго дълбоки и не може да излезне и просто се предала и се удавила. Но мишката-оптимист на пук на всичко започнала да рита. Така избила млякото на масло, стъпнала върху него и избягала.
| |
|
|
|
Обичам си тунелите, те са част от мен, аз от тях.
Не обичам лабиринтите. Не са ми в кръвта.
| |
|
Тема
|
 Re: Животът като игра
[re: chavdar4e]
|
|
| Автор |
LiiLa (ентусиаст) |
| Публикувано | 06.06.09 11:35 |
|
|
Понякога се дразня на себе си, уж всичко ми е ясно, а се вземам прекалено на сериозно.
Живота е просто една игра, илюзия, с безброй варианти, краят на която е ясен.
Така че, защо да не се забавлявам днес, да бъда щастлива днес? Трябва ли за това да бъдат изпълнени ред условия?
| |
|
|
|
Харесва ми както си го написала, пък и няма пълно щастие, нали
Философски отбелязвам - да се радваме и на малкото, защото всичко е временно.
Затова се и чудя на енергията, вложена в гадни теми тук.Ясно, че не разбирам, има хора за които вероятно е нормално.
Само докосването до другите ни разкрива кои сме ние
| |
|
|
|
Умението да си щастлив при всички обстоятелства
Все ми се струва, че илюзията е толкова съвършенна, а истинската реалност дълбоко маскирана.
| |
|
|
|
Имах нужда да го напиша.
А, как си днес?
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
| 
|
|
