|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
|
|
|
Ама наистина опростяваш много нещата – и щом искаш по простичко да си говорим с часовници вместо за доверие,то по твоя пример.Подаряваш ми часовник и след седмица ми викаш,дай си ми часовника щото вече не ми е на сърце да ти го подарявам,а ми излезе желание да го подаря на друг.
И той не се цупи за часовника, по-скоро се чуди дали да приеме нов часовник от нов човек.
| |
|
|
|
Опростявам ги разбира се. Нещата са простички. Ние си мислим и ги правим да са сложни. Щото се вземаме твърде насериозно и се мислим за голямата работа ..
Пъ Съ: Не разбрах твойта метафора с часовника. Извини ..
| |
|
Тема
|
 Re: Равносметка.
[re: Джoaннa]
|
|
| Автор |
Mupa (непозната) |
| Публикувано | 31.05.09 14:32 |
|
|
Леле, пък ако цял живот няма да се доверя на никой,било то родител,приятел или любим, предпочитам да съм много тъпа, отколкото да живея в съмнения, аджеба тоя лъже ли ме или не…
| |
|
|
|
Човекът сподели че го боли от предадено доверие и че за една година не е успял да намери отново човек на който да се довери. Говори за себе си-поне за момента.Не говори лоши неща за Нея.Най-вероятно в трудни моменти я вини- но ще му мине.Ти защо веднага зае отбранителна позиция ?
| |
|
|
|
Правилниче, на теория е лесно. Така както е лесно набързо да кажеш, че ако някой обича, то безусловната любов е истинската и тя е радостта да даваш, и дори през ум да не ти минава, да очакваш да получиш, и как така той/някой дръзнал да си поиска отплатата, длъжен ли е обекта на агапе-любовта и т.н. То, това хубаво, ама колко обичащи безусловно сме срещнали в живоъта си? (Щото аз не съм от тия) Само доближаващи се , съм виждал . И то, на моменти.
| |
|
|
|
Разбира се, че безусловна любов няма. Не сме устроени така .. пък и его си имаме.
Елемента на моите разсъждения е в натякването .. сетне !! Аз дадОХ .. пък не получИХ. Да си чул някой да се тюхка или споделя обратното ?! Аз получИХ .. пък не дадОХ. Всички даваме .. А защо сетне ни обвиняват, че не било така ?! Това едно .. И друго - защо не оценяме на момента, какво ни се дава .. а се сещаме после да обвиняваме и корим ?! Защото го имаме за даденост ли ? Като получаваме - добре .. то ни се полага. Ама като спрем да получаваме - трагедия до бога и обратно. М ?
| |
|
|
|
Нцъ .. човека обвинява. Ако искаше да сподели .. щеше да напише - загубих я и от това ме боли.
Не съм заела отбранителна позиция. Напротив - опасявах се да не звуча нападателно.
| |
|
Тема
|
Re: Равносметка.
[re: goro111]
|
|
| Автор |
mirror_ (mirror image) |
| Публикувано | 31.05.09 15:35 |
|
|
За да се уравновесиш, трябва да разчоплиш всичко докрая. Не да съхраняваш останките му, а да го доразрушиш, минавайки през всички личностни катаклизми, което носи и това.
Нищо! Не е късно. Ще го направим сега. Ако се почустваш разчленен, не се плаши. Нали идеята е да се "събереш" начисто после.
Да започнем с това:
Проблема е че това е единствения човек на който съм вярвал безусловно, а ме предаде жестоко. Не говоря за изневяра, достатъчно умна е била да направи нещата така че да не разбера, говоря като отношение
Това с доверието, наистина много се преекспонира. Лично аз смятам, че болката принципно идва от другаде, а именно, че не си предпочетеният при дадените обстоятелства. Грубо казано, че в момент на претегляне и избор, точно ти си отхвърления. Но това е нейният избор и тя има право на това. За съжаление, такова нещо, не може да стане с добро отношение към този, който отхвърляш.
Не е въпроса, че трябва да повярваш в друг. Въпрос на приемане на житейските обстоятелства е. Всеки ден ти, аз, друг, сме обект на избор и понякога губим. И именно това трябва да научим - да губим, но да си оставаме цели
| |
|
Тема
|
Re: Равносметка.
[re: Mupa]
|
|
| Автор |
goro111 (непознат
) |
| Публикувано | 31.05.09 16:19 |
|
|
Да за това говорех. Това е единствения човек до сега, който се е доказвал и начина му на живот е бил такъв , че да се чувствам сигурен. За съжаление това беше до момента, в който не показа друго лице, на тотално безхаберие относно мен, за което не я виня, просто са минали емоциите.
| |
|
|
|
Това което казваш е ясно, аз съм се примирил, че 1 година мина, с този човек никога няма да съм заедно. След нея си починах докато ми размине, след това имах доста връзки с жени, но общо взето 99 % следваха 1 стериотип. Стериотипа на лъжата. Като се почне от аз с това приятелче ... аз с онова приятелче ... ма на сексуално а ей така. После лъжата че съм едва ли не втория, всичко това е просто до болка познато вече, чак ми е омръзнало да го слушам.И не става дума за 1 -2 жени, ами за 20-30.И да като тръгнат така, дори за дребното губя интерес веднага.
Именно за това хлътнах по едно 20 годишно лапе. Щото просто е супер непринудена, супер истинска, казва нещата с истинските имена.Само че на нея мислите са и около дискотеките, а и е много ненаясно какво иска и какво прави.
Цялата тази съвкупност прави проблем в мен. Аз виждам хора, които лъжат и които не знаят какво искат, поне на този етап, което прави нещата мнго осиви за мене. От тук се замислям дали не съм прекалено голям максималист, или просто гледам прекалено много недостатъците.
И всичко това ме обърква, а уж на теория всичко ми беше ясно.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
| 
|
|
