|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
|
Хм, май чувството ми за хумор ме предаде... за сетен път. Ех...
Не, Вещи, хиля си се просто, за нищо не става въпрос.
Разбира се, имам приятели и близки, които когато разбраха в какви фекалии съм се набутала, ми продъниха телефона и ушите, че мога да разчитам на тях.
И много от тях ми помогнаха, макар и да е било нещо дребничко на пръв поглед.
Но същите ми приятели и близки, знаят, че аз няма да харижа децата, за да си пиля ноктите. По-скоро, ще звънна в два през нощта на истински приятел, за да ми помогне, докато едното дете спи, а другото почти получава гърч от висока температура и някой трябва да отиде до дежурна аптека...
Не се оплаквам, още повече, че съм желала тези деца, не за да ми ги гледа някой друг. Понякога ми е мъчно, че вместо да използвам майчинството и да си ги поглезя повечко, трябваше да се скъсам от бачкане, безсъние и напрежение... но и това мина.
Пък теб, ще те питам някой ден, как ще ти даде сърце да го метнеш нейде, докато това се впива като кърлеж в теб и сърцераздирателно нарежда "ма-ма, ма-ма...", за да имаш просто повече време...
| |
|
Накара ме да се размисля за приемането на помощ. Обикновено аз съм тази, която събира всички налични деца и осигурява някакво свободно време на родителите им. Когато обаче се отнася за мен, в 99% от случаите парирам предложението още преди да е изречено. Много странно, дано не е само от чувство на вменена вина, че не се справям или от това, че ми е натяквано каква лоша майка съм.
| |
Тема
|
Re: Разведените жени
[re: Finch!]
|
|
Автор |
LlRA.. (ritter) |
Публикувано | 16.04.09 12:43 |
|
а пък и ако започнеш и по някой лев да им събираш на същите тези облекчени родители...ето ти и ОЦЕНЕНА услуга и приятелство...сега знам, че ще ме апострофираш
| |
|
Виж сега... навремето се опитах да копирам идеята от западнячките.
Една майка си остава вкъщи и поема децата на няколко приятелки.
Същите приятелки ходят на работа и изкарват пари... съответно, плащат за гледането на децата си, така - хем децата се гледат в домашни условия, по-обгрижени са, а на майките им е по-спокойно и плащат по-малко.
Жената, която е приела да е гледачка, пък си кара майчинство, но без да брои стотинки...
Не се получи. Нещо го раздаваме много особени българките в това отношение.
В същото време, редовно ми предлагат да оставя децата някъде, когато имам нужда, без пари. И не говоря за близки приятели. А, де...
| |
|
Драги ми Маркизе, всъщност аз, за добро или за зло, си бях оправна и самостоятелна и докато бях омъжена, та не ми беше много трудно да продължа да бъда такава и после. Е, не се научих да правя дупки с бормашина и сама да си боядисвам стените, но затова си има майстори.
Носила съм мъж на шията, признавам, здрав и прав мъж, който вместо да се хване яко да бачка на още едно място предпочиташе да се оплаква колко било трудно да си намериш добре платена работа. Носенето в дългосрочен план не ми се удаде и се отказах.
Партньори за компания и секс, както тук вече някой спомена, не се намират трудно. По-трудно е да намериш човек, с когото наистина да се чувстваш добре и с когото наистина да искаш да бъдеш.
Мъже готини има, ама обикновено са семейни. То е разбираемо, де. Коя жена е толкоз луда, че да изпусне някой симпатичен, умничък и добре печелещ хетероксексуален мъж?
В заключение - изискванията към партньора нямат непременно отношение към семейния статус. Хубаво е, когато човек си опича акъла преди брака, че да няма после жална ми майка.
Редактирано от copadevino на 16.04.09 12:56.
| |
|
Хубаво е, когато човек си опича акъла преди брака
Си го опича, ако го има. То на тия години, гат се бракуват хората, акъл много нямат
| |
Тема
|
Re: Разведените жени
[re: LlRA..]
|
|
Автор |
Finch! (Retry) |
Публикувано | 16.04.09 13:01 |
|
Чак пък да те апострофирам
Сериозно обичам да съм сред деца, обаче съм и голям мързел и когато децата са повече от едно е достатъчно да дам начален тласък на заниманията и игрите, след което мога да си седна някъде на припек и доволно да си съскам потраквайки с опашка. Приемат ме като последна инстанция за разрешаване на конфликти, спазват наложените ограничения и всички са доволни. Дори моето диване ме слуша в тези моменти. Това не го отнасям в графата на "себераздаването", а на "егоизма" и "рационализма". Чуденето ми беше, защо не оставям и другите да го правят. Дали защото нямам нужда от допълнително свободно време или защото се съобразявам с нечие мнение. Залагам на първото, но ще проверя дали няма и част от второто, за да направя съответната корекция.
| |
|
Тъй де, тъй, то и аз затова го казвам, белким някой ме чуе, че и аз ако бях го опичала моя можеше сега да съм в друго положение. Или пък стара мома щях да си остана, щото след определени години човек вече трудно се лъже.
Редактирано от copadevino на 16.04.09 13:09.
| |
|
нали знаеш , ч ебезплатен обяд няма))...а нашенецът много бързо развива чувството- че си му длъжен!
| |
|
И ето - тук вече идва възможността за развод с неговата главно коригираща функция.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
|
|
|