Едно изпратено писмо : / Взаимопомощ / Клуб на разведените

Планинските маршрути са вълнуващо преживяване .
Житейско усещане .
Сам със светът .
Имаш си посока и пътека, план и.. хиляди неизвестни до целта .
Смешно е, че когато планираме не включваме страховете си .
Планирането е реализиция - паметник на положителното мислене .
И продължаващ с енергията дадена от плана .
В минути на умора ..се залепят тежките мисли -мятат се като пеперуди на елекрическа крушка и.. пречат на лъча светлина .
Мислим си - "ами, ако падна" , "ами ако , след това непосилно изкачване има стръмно спускане " , "Дали не е по- удачно да спра тук , защото няма да мога да се съхраня , ако продължа ";"ами, ако разберат, че в същтност съм слаба ";"ами,ако .."
Става ни тежко .
Гасим лампата и продължаваме на дневна светлина .Катерим се и се спускаме според зададения маршрут .
Идва ден в който се случва .Страхът се реализира .Ден е уж , а в нас е нощ .
Падаме и ни боли .
Остава ни само възможноста да се възхитим на ситуацията отстрани .. "животът е интересен" -
Пренебрегвайки болката се поглеждаме ...това, което виждаме осмисля нас и пътуването ни .
Когато установим,че болката ни е променила .. сменяме маршрута .
Не възможно е да се върнем отначало и да повторим поучени от риска. Не, просто сменяме маршрута с възможен вариант от точката на събитието .
Нов маршрут подходящ за новото ни аз .

Истински свободни се чувстваме, обаче когато през болката установим, че сме .. същите .
Тогава ..
Тогава вдишваме, изправяме се, поглеждаме и .. виждаме : На високо сме .
Толкова високо,че можем да видим целия си свят от там и .. да продължим натам накъдето сме тръгнали .. с намалелия си багаж .
До следващия ...птичи поглед .
До следващия реализран страх .
До следващото израстване .

Срахувам се, значи изкачвам се .

П.П Не очаквам дискусия , просто вярвам в това ..и дано на някой от Вас му е от полза .

Всеки проблем е замаскирана възможност