Здравейте хора:)

Много мислех къде да сложа тази тема и реших, че този клуб е наистина достоен за сериозни теми за сериозни хора.


Темата въпросът е такъв:

какво бихте оставила в името на лЮбовта с нов човек в живота ви?
страната в която живеете, работата и кариерата си която сте градили години наред със зъби и нокти:) парите си и стабилността, която сте създали наред с някои материални придобивки, родителите си (разбирай, че родителите не са вече на по 30 г. а са напред с възрастта и т.н), приятелите си, социалният си живот, децата, ако са вече големи учат и т.н не са на по две, три години та където го сложиш все добре:)

Тази сутрин слушах предаване по радиото на път за работа, историята:
той отегчен от сухият живот в цивилизацията, оставя кариера, офис и т.н и заминава да работи като инструктор по подводно гмуркане на Малдивитв, живее по къси гащи така 6 години:))) среща нея жената с Главно "ж" и заради нея се връща пак в цивилизацията за да живее живот, които видимо не харесва, но за да бъде с Нея ( тя е с 10 г. по голяма от него факт)

Има сигурно и много други истории, сигурна съм още по силни, да поговориме за това днес.
Тази вечер ви желая хубав купон, ако бях по близко и аз щях да се вклЮча и да пийна хубава ракийка със салатка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от dymo на 06.02.09 10:33.

Мнооого неща бих оставила заради Любовта, само не и онези, които ме заличават като личност. Въпреки че сигурно на първо време с ентусиазъм бих зарязала и тях, но не съм сигурна че това би имало щастливо развитие...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от PipilotaViktualija на 06.02.09 10:39.

добре, когато можеш,:)

ето наскоро получих едно писмо, което ме трогна, моя позната ми пишеше така: разведох се най накрая , събрах кураж, сега сме РОКЕРИ, пътуваме с един мотор когато има хубаво време винаги, в събота и неделя се разбиваме от купони, направихме това, което дълго време нямахме сила да направиме и съм така щастлива, децата са големи, сега принадлежиме един на дург,

ето това е принадлежиме един на друг

Аааа, не е честно, и без това от два дни рева...и ти ма довърши. Ако говорим за истинската любов, не за харесване, не за моментно увлечение, бих зарязала много неща. Не и детето си, което вече е голямо всъщност и май то мен заряза. Та ако съм сигурна, че си заслужава бих зарязала доста неща. И в момента бих зарязала кариерата си, ако се наложи, това дори не възприемам като жертва от моя страна.

Ами аз съм малко или много романтична душа( не обичам това клише, което често намирисва на прекалена доза захарен сироп, ама не се срещам за друго

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

много често първата реакция е : ами децата, даже и тук сега четох за детските очи и т.н трудни ситуации, разбира се вчера прочете ти в един друг клуб, моето мнение за това, че те имат свой живот и че никой даже и ние нямаме право да им налагаме нашите нови промени, стереотипи и т.н и в потвърждение идва ето това:

".... не и детето си, което вече е голямо всъщност и май то мен заряза..."

и какво става след това оставаш сам/а

примери много имам една приятелка разведена с два големи сина , виждам ,имат си техен живот, даже тя започна вече да им пречи.... но тя вече както се казва изтърва влака, сега на нейните години вече доста по трудно и трудно става една нова връзка, а и е самотно и то доста, отдаде се на работа, пари и т.н но вечер, вечер идва драмата, уикенда... няма с кой едно кафе да изпие навън
и се питам все пак : не трябва ли човек все пак от един момент на сетне да се прояви малко "егоист"

Редактирано от dymo на 06.02.09 11:25.

Извини ме, че се намесвам, но аз мисля, че да, трябва. Не е нужно да жертваш целия себе си, а има и достатъчно случаи, в които е по-здравословно и за децата. Не го казвам от личен опит, но абсолютно го разбирам. Има връзки, които така и не се получават, независимо с цената на колко компромиси. Трябва ли да се откажеш посмъртно от любов, от нежност, от сродна душа, само защото някога не си изчислил с по- голяма степен на вероятост като се променяте през времето, аджеба, в каква посока ще го правите двамата...

Редактирано от PipilotaViktualija на 06.02.09 11:31.

Това с романтиката как го разбирам, аз съм крайна степен на сантименталност, още си рева на хубави любовни филми и се радвам на хубави любовни истории. С тъга се замислям защо ми е трудно да харесам мъж, защото с годините хората губят детското в себе си, стават по-прагматични, цинични дори, а на мен това не ми се нрави. Ето защо ме разчувства историята с рокерите...

не мога аз да се съглася с компромисът в живота, животът е един, компромис със себси не, един път компромис, два пъти ОК, но накрая си казваш, ми то животът ми мина с компромиси, да не говориме , че именно заради децата си най много компромиси правиме, идва момента в който обаче именно те децата ни ни го "връщат" тъпкано, какво искам да кажа деца които живеят във фалш, компромиси, в напрежение понеже мама така, а пък татко така израстват по агресивни и после имат и повече проблеми , т.е в името на егоизма ни и компромисите в името на това и ние " да имаме смейство" като Иванови например превръщаме именно на тях живота в кошмар
по добре да им кажеме всичко така както е

именно по долу писах и съвпада с това твое мнение:)