Re: Не ти бе, аз! / Взаимопомощ / Клуб на разведените

Обещах да разкажа нещо и днес май съм на кеф.

Преди години живевех в Ялта- приятен черноморски курорт на Кримския полуостров. Имах си и сериозна приятелка украйнка, с която всеки ден (по-точно нощ) бяхме заедно. Всичко беше весело и прекрасно докато един ден...
Тя се прибра от работа мъртво пияна. Е, случвало се бе и друг път да се натряска с приятелки, но поне или съм знаел или се е прибирала преди полунощ (тогава още бе каменната ера на мобилните комуникации). Ситуацията не ми бе много приятна, защото след началото на новия ден серизно се притеснявах да не и се е случило нещо лошо. Като стана около 2 не издържах и тръгнах да я търся. Живеехме почти на крaя на града на един хълм. Тъкмо реших да мина по едни стълби към близката спирка и ...
Комична ситуация - моята Лорка плаче паднала в един жив плет с краката нагоре и не може да се измъкне сама.
Естествено - посмях се от сърце и и помогнах да се измъкне. После се прибрахме и всичко ще ше да е идеално, ако не забелязах, че е без любимия розов потник (носеше го под една моя копринена риза). Като я попитах за него ми каза, че през деня и е било жега и го е съблякла на работата си...

Нищо лошо - само дето не го видях повече.
Спомних си един български филм в който мъж позна, че жена му изневерява по това, че бримката на чорапогашника и се бе преместила от единия на другия крак.

Та въпросът ми е : Случвало ли ви се е нещо подобно и не е ли тежало върху доверието ви към близкия като воденичен камък?