към разведените същества, без значение от пола, в този клуб:



смятате ли, че дължите на близките си същества (деца и другия родител, и роднини даже), дори след развода, грижи, внимание, любов и разбирателство?



а) ДА

б) НЕ.



Ако да, защо. Ако не, защо.


Смятате ли, че след развода тези същества вече нямат нищо общо с вас? Смятате ли ги за чужди? Отхвърляте ли всяка отговорност и ако да, защо? И ако не, защо?




Смятате ли, че другия родител вече няма нищо общо с вас, след като си получите съдебното решение, нищо че сте си омешали гените и животите? а децата?

Очевидно съм се разбързала да отговарям

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сама лъжеш себе си.


Детето/децата ти носят гените на онзи, с който отказваш сега да имаш нещо общо, а с който преди си се клела във вечността и колкото и да се правиш на ударена, клетвите си ги дала поне пред себе си, щом си му раждала деца, не повдигам въпроса къде още си давала клетви и обещания, гласни или негласни.



Колкото и сега да се дистанцираш изкуствено от миналото си, ти го носиш в себе си. Колкото и да го отричаш, ти го виждаш в очите на дечицата си.



Още ли отричаш онова, което виждаш в очите на децата си?



Каквото и да е то, ти го виждаш всеки божи ден.

Представи си, да!

Когато си малтретиран психически от един човек в продължение на години преставаш да виждаш каквото и да е негово.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Брех, и ние как да се познаем в тоа психопортрет на психически тормоз и издевателства?


Нема, искаш да кажеш, разводи по други причини, та се слагаме всички в кюпа на изтормозените, и почваме да се мразим и преследваме, и друг изход и решения няма, няма и да има, а ти никак не виждаш?



Особено за децата, сигурно се преследвате с мафия и платени убийци? идва ли бащата на децата ти да ги вижда, и ако не идва, то защо, и ако идва, сигурно се преследвате по селската мера с гьостерицата?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами мацка ти питаше конкретно, аз ти отговарям за себе си конкретно.
Никой не те кара да се познаваш в тоя психопортрет.
А ти защо си се развела си е твоя работа. Не те и питам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И обобщавайки за себе си, обобщаваш за всички, че е просто задължително да се отчуждиш от човека, който ти е пуснал сперма в корема и от когото са ти децата, и ти после с чиста съвест се правиш, че не го познаваш на улицата?????


Верно ли разиграваш такива сцени?




И какво, не му даваш да си вижда децата, защото ТИ имаш нужда да го изрежеш от ума, съзнанието и тялото си?



И има ли начин изобщо да си изрежеш тази част от живота, и трябва ли?


На какви невинници се правите тука вий, разведените? Ни мъ пипай, аз вече не съм ти никаква/никакъв?????? нищо че се преследваме за деца и имущество до старини?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Роксана поста по-долу не е отговор на въпросата - не само. Аз те харесвам, когато с хирургическа прецизност правиш дисекция на проблеми, които не приличат, не се доближават до твоите. В преценките ти има вид особено познание. Но при теб то работи само за неща, които са извън дълбоко личните. Няма да ти давам съвети или оценки. Ще цитирам Хироши Матояма.



Ние по необходимост се раждаме с физически тела и материалната действителност е лостът, който ни позволява да се откъснем от умствените си процеси. Ето един прост пример: Представете си, че гледате през прозореца, потънали в мисли за любимия, който ви е отблъснал, или за повишение, което не сте успели да получите. Но колкото и да сте завладени от тези мисли, рано или късно ще огладнеете. Когато стане по-настоятелен, гладът ви принуждава временно да забравите за положението и да се съсредоточите върху физическите действия, необходими за изпълняването на това желание. По подобен начин можем да използваме волята и разума си, за да се откажем от отрицателни модели на привързаност или лоши навици и в крайна сметка да се освободим...

Това е начинът, който аз ползвам много преди да прочета този автор. Да се науча "да отдалечавам" и "да убивам" емоцията на преживените неща ме научи една възрастна еврейка, която ми разказваше как е оцелявало семейството й с жълта звезда на реверите, изселени, живот с безброй ограничения - вкл. да ползват гр.транспорт, вагони за пътници, да излизат по 2 часа на ден от квартирата и т.н. като не забравяше да подчертае, че мъжът й е успял дори да й подари кристален сервиз за рожден ден. "От истински кристал", не от оловен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това, в което ме убеждаваш, не е онова, което реално изпитваш. Защото ако си права, тогава никой от нас не трябва да помни дядовци, баби, и прадядовци, и още по-назад в миналото, и даже не трябва да се идентифицираме с хората, живели преди нас с векове на същата ни земя, и не трябва да имаме фамилни имена, нито трябва да носим бащино име, нито трябва да има значение произхода ни, биологичен, национален, и прочие.



Отречи, че получаваме всичко това от родителите и прадедите ни? Можеш ли? Не, не можеш.


Онова, което описваш, е реакция на самозащита, но няма нищо общо с реалността. Вътре в психиката си може да го изживяваш, за да спреш някаква болка. Това не значи, че си променил миналото и реалността, в която се намираш де факто.



За бога, реалността нищо ли не значи за вас? Нима частничното полудяване и психясване за вас са единствената защита от една болка? Болката, че си се разделил с човек, който по всички начини продължава да е свързан с теб и децата и битието ти? Само частичното откачане ли ви спасява? Никой ли не е толкова смел и силен, да назове нещата, както стоят в реалността, а това е, че даже да имате конфликт с някой, той остава в семейството по всички възможни причини? Толкова ли ви кефи да разкъсвате семейството и душата си, отричайки самата реална реалност, а реалността е, че с този човек даже постфактум конфликта имате семейство, фамилно име и деца???? Децата ги давате мърцина, и не ви интересува какво им причинявате, когато влезете в защитен snadby режим на увреденото ви и наранено съзнание?




Да ви имам увредените съзнания, и неспособността да виждате фактите! Дори след развод и огромен конфликт, отричате собственото си минало и сте неспособни да се справите със себе си и собственото си съзнание!

standby


sorry, my mistake