Майки /може и татковци/ на настоящи и порастнали диви синове, помагайте, че ще се гръмна. Утре ме викат при директорката. Синчето пак се е проявило с резултат прасната и подута тиква на друг герой. В интерес на истината, другия си го е търсил, щото се е правил на арбитър дето не му е работа да се бърка и си го отнесъл случайно и заслужено.
Обаче ... какво да го правя моя синковец? Знам, че след години ще ми е смешно. Знам, че всеки втори "голем човек" някога е бил маскара и са ревали учители и рода от него. Знам, че е умен и интелигентен. Ама това не помага с другото. От всяко нещо е готов да скочи, налита като петле, за секунди стига до умопомрачителна агресия. Какво да говоря с него, как да се държа, как да овладея и разреша това?
Най-спешно ми трябва съвет утре как да се държа в училище. От една страна ми иде да мълча като риба и да кимам и като си изпее госпожата приказката да благодаря и да си тръгна. От друга ми иде да почна да се обяснявам, да търся причини и оправдания. Но знам, че нито едното не е конструктивно. А незнанието как да постъпя и безсилието да се справя ме влудяват.
И после що детето ми било бесно, нема ли на кого да се метне

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

няма.

Ще мълчиш и каквото приказват - да го слуша синчето ти! Каменна физиономия направИ.

------------

Адашке, твоето синче замалко да ми счупи крака. Ееее, там - на онази среща... под масата си играеха с едно момиченце, той ми натисна крака, получи се лост от първи род, при който колкото и да е дебела една възрастна кост - все може да се строши...

-----------

Ванчеее, споко! Още помня как най-добронамерено в училище затварях един огромен социалистически прозорец...

Той взе, че се строши!!! Посипаха ме стъкълца. Много!

Всички ревнаха - ето гооо! Той направи това!!!!!

Смачкаха ме психически. Е, баща ми постави там нови стъкла, ама унизителното отношение ми е **************

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от bugler на 01.10.08 20:49.

аз нямам синове и може би мнението ми не е меродавно, но се познавам и най-вероятно в подобна ситуация щях на момента да започна да търся грешките си като родител...
А ако осъзнавах, че случилото се не е инцидент, а цялостна тенденция при детето - щях да съм доста уплашена...направо панирана!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MamaNetty на 01.10.08 20:53.

Аз на твое място бих мълчала като риба в начлото. Бих се съгласявала с директорката, щях да я помоля да ми предложи като педагог някакви насоки за буйното ми чадо. Също щях да я питам за подходящо наказание... Щях да се държа все в тоя ред - угоднически и подмазващо - сякаш тя е права. Щях да се опитам да омаловажа случилото се, въпреки, че изглежда сериозно. Щях да преценя какво ми говори и ако случайно не е права, да се опитам да й го кажа, без да изглеждам нахална.

След това бих си поговорила и с лудетината. Щях да го разпитам максимално (стига да поддава, щото някой на тая възраст са много урсус) и да му обясня според мен защо е прав и защо не е прав (две страни, никога една - да има избор на поведение)... и така. Нямаше да го накажа, ако счетях, че е прав, впръки разговора с директорката. Не бих искала да не си отстоява првото и мнението като порасне...

Ако случайно те притеснява самата среща, преди да влезеш при директорката си я представи как се шматка из къщи по чехли, пижама и ролки на главата... това винаги ми е действало много отпускащо преди срещи НА ВИСОКО равнище

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Споко, това е само началото...
Отиваш, изслушваш и казваш - ще говоря с детето и ще изясня нещата, благодаря, че ме предупредихте. И нищо повече. И си тръгваш.
Ако детето е с теб в никакъв случай няма да се разправяш с него пред учители и директори - това става вкъщи и насаме.
Вкъщи - опитваш се да разбереш причината, обясняваш, че какъвто и да е го обичаш, обаче не си съгласна с методите му - той е умен и трябва да го докаже без бой. Това го може основно простакът, който няма други аргументи - абе това е смисълът, опростяваш го според възрастта. И не се нервиш изобщо - нищо такова не се е случило. Навремето, в първи клас, не можехме да излезем от двора на училището без да ме спрат 10 майки и да ми обяснят кви ги върши моят... Имаха близначки в класа и той да вземе да надраска дънките на едната с химикал, че да я различавал от другата... Един Слави имаше и го блъскаше ей-така просто - дразнел го бил...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Отиваш, изслушваш и казваш - ще говоря с детето и ще изясня нещата, благодаря, че ме предупредихте. И нищо повече. И си тръгваш.
Ако детето е с теб в никакъв случай няма да се разправяш с него пред учители и директори - това става вкъщи и насаме.
Вкъщи - опитваш се да разбереш причината, обясняваш, че какъвто и да е го обичаш, обаче не си съгласна с методите му - той е умен и трябва да го докаже без бой. Това го може основно простакът, който няма други аргументи"

Изцяло подкрепям написаното!!!
С една малка добавка - ако имаш възможност запиши го на някакъв спорт. Момченцата имат много енергия и трябва някъде да я изразходват ... от там идва и агресивността. Не си го слагай на сърце ... всички мъжки майки сме преживявали такива моменти. Ще ти стискаме палци

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Оххххх,разбирам те напълно.Мен не ме викат утре при деректорката,но се разминах на косъм.Моя син винаги решава проблемите с бой и винаги иска да се налага.Не знам как да постъпвам с него.Опитах с разговори,с наказания,с това да съм обидена, всичко има временен ефект.Просто е такъв - винаги реагира агресивно.Така че аз също се чудя какво точно да правя и приемам всякакви съвети и предложения

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е много важно уточнение: Ако детето е с теб в никакъв случай няма да се разправяш с него пред учители и директори - това става вкъщи и насаме.
Приложимо е и за дъщери, не само за синове...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От всяко нещо е готов да скочи, налита като петле, за секунди стига до умопомрачителна агресия.

Мен само туй ме притеснява, за другото - както ти казаха. А това, дето мен ме притеснява, значи да седнеш и да си помислиш яко защо става така. И дали е само в училище, или и вкъщи, и другаде. Утрешната история ще мине и замине. Децата бързо се оправят, ако се напипа причината. Не е задължително да е у тебе, но ти си тази, дето трябва да се напънеш и да я откриеш! Като я откриеш, лечението е почти мигновено.
Желая ти успех!

Смело и смахнато!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Спокойно. Мене ме викаха в училище щото големият ми племенник целунал някакво момченце от класа. Това става в първи клас някъде по средата на първия срок. Та ми дадоха директиви да го ориентирам полово правилно. Викам им аман заман недейте го ориентира, че ще взема да бера ядове този път с майките на момичетата. Понякога се чудят каква глупост да измислят. Ако не могат да се оправят с дете в 1 клас, чудно ми е как се оправят с пубертетите дето ни се водят, ни се карат.
Ще се отиентираш по време на разговора, но го давай делово-загрижено.