|
|
Страници по тази тема: << 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | (покажи всички)
|
|
|
дето си иска много грижи...и то не евтини! абе дето се казва всеки знае себе си...всеки е прав в случая))
Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде!
| |
|
|
|
Нещо познато!
Тук просто е така
От: Красимира Хаджииванова
Сряда е.
Задръстването започва още от Подуене, където има /на око/:
триста и тринайсет коли
пет автобуса, четири от които са с номер 72
ТИР
лада с цигани и зеле, в равни части
бетонобъркачка.
За да се влея сред цялата тая ослепителна красота, без да ми идат броните и огледалата, трябва да си избера шофьор от мъжки пол, когото да гледам от упор с жалния поглед на настинала блатна нутрия.
Шофьорите на ТИР и бетонобъркачка не вършат работа, тъй като не ме виждат.
За тях аз съм някакъв мухъл, който по необясними причини съществува там долу, и ако тръгна да им се тикам, от мен ще останат само ламаринените регистрационни табели, за радост на циганите в ладата.
Веднъж сляла се с потока, си отдъхвам. Пийвам кафе, а от цигара нямам нужда, тъй като комшията пред мен кара Форд Мондео с дата на производство преди моята собствена.
По това време автомобилите очевидно са ги правили да вървят на лигнитни въглища, затова и ауспухът му бълва в лицето ми сажди, пепел и други безценни вещества.
След 15 минути съм минала светофара и вече съм на Мадрид, което за мен е събитие, сравнимо единствено с влизането ни в НАТО, рождения ми ден и най-вече момента, в който научих, че Русенска област се е сродила с монголския аймак Тув.
Тук времето тече бавно. Бих могла да прочета вестник, кратка поема или да напиша хайку с червило върху осраното предно стъкло, но не го правя. Съседът отляво ме пита дали имам огънче и ме гледа игриво, а този отзад се залива от смях, но всъщност като че ли малко ревнува.
Социализираме се.
Задава се трамвай номер 20 и дрънчи като в изповедалня, въпреки че на всички е ясно, че колите не могат да се изпарят от релсите. Там ще си стоим, докато светне петото зелено.
Междувременно с Огънчето можем да се оженим и да си направим бебета върху капака или директно на платното, и когато любовта увехне, щото тя неминуемо увяхва, аз ще му изневеря с Реното отзад, а той – с лилавата Фиеста отдясно, а накрая, когато светне нашето зелено, всеки ще поеме по своя път.
Ето така се разпадат семействата.
За разнообразяване на пейзажа, в насрещното изплува каруца. Липсва само презокеански лайнер, локомотив и цепелин. Кочияшът е кисел гъзар и кара по релсите, конят патетично вее грива и чатка с копита по траверсите, а домочадието в каруцата блее в небето от коприна.
На две крачки от тях кокетно се перчи бонбонено опакован Мерцедес, опасан в коледни лампички, който е наградата за някой друг кисел гъзар, който ще го спечели в намиращото се на ъгъла казино, и също ще го кара по релсите.
Аз нямам желание да печеля от казино, единственото ми желание е да не ми свърши бензинът и да не ми гръмне двигателят от прегряване. Не е малко.
Докато се усетя, вече е минал половин час и съм на паметника Левски. Там е като на Ивицата Газа и трябва да съм политически коректна, за да не ме отнесе тролей номер 2, управляван от сприхава ватманка, чиито устни се движат по същия начин, както се движеха тези на Христо Стоичков в активните му години.
Нямам повече време за губене, щото ако поседя още малко на паметника Левски, ще стана на 30.
В края на краищата, ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си, така че се хвърлям смело пред тролей номер 2, ватманката почва да движи не само устните си, но и пръстите си, излиза й пяна на устата, жартиерите падат. Не нейните, а тези на тролея.
Към съвета, Министерския, времето вече май е спряло. Смътно подозирам, че все още е сряда, но това, всъщност, няма абсолютно никакво значение.
Защото и в четвъртък ще е така, и в петък - също, и догодина – пак. И каруци ще има, и лади с цигани и зеле, и бетонобъркачки, и кисели гъзари. Тук просто е така.
Дайте от менюто по едно: "Добре дошли!"
| |
|
Тема
|
 Re: млада колежка
[re: simonetta]
|
|
| Автор | бyмep (Нерегистриран) |
| Публикувано | 19.09.08 16:58 |
|
|
ако е само колежка и ти я познаваш,знаеш че няма да му налети,всичко е ок!
Ама за целта въпросната колежка трябва да е много,ама много грозна и тъпа,за да си спокойна. Но от там нататък,идва друго- Не знаеш по какво си пада мъжът ти?
| |
|
|
|
всяка сутрин му прави свирка душегубка и бъди сигурна, че няма да има сили да лашка колежката
| |
|
|
|
.. нЪли ? .. да е първа за деня ..
| |
|
|
|
ДА НЕ СИ СЕ КРИЛА В БАГАЖНИКА ВЧЕРА?!?!?!?!?!
| |
|
Тема
|
Re: ... ти се бъзикаш....
[re: tyrsiistina]
|
|
| Автор | Bumer (Нерегистриран) |
| Публикувано | 19.09.08 17:47 |
|
|
Нещо още по познато!
Днес е четвъртък,в перник работят,ама не в къщи и там е моята драма!
Събудих се с кисело настроение,часът е 7 и никога за мен не е било толкова рано,освен вчера.
След като приключих със сутрушния тоалет,се отправих с болки в гърбът но с бодра крачка към личния си автомобил. Що пък личен,след като всички комшии го блъскат по паркинга , все едно е техен,както и да е.
Приближих се, огледах го , ми нищо ново само дето е по мръсен от вчера,и има спаднала предна лява гума. Не е спукана само спада,със всесезонните гуми е така. След злобно помпане и 15 мин. съм готов да щурмувам трафикът.
Е да ама не ,не пали. акумолаторът е паднал,не двеста метра по надолу по улицата,а напрежението му. Дърво! след като събера всички акумолатори в махалата започва възпламеняването. Е добре запалих, готов съм. Включих се в трафика и започва дълго и скучно висене. паля цигара ама пак засечка имам само един оваряем прозорец, не се диша докато съм в покой. Но въпреки всичком ще пуша и никой не може да ме спре.От местенето направо ми изтръпнаха краката. Този отпред с камиона смени лентата си 18 пъти и накрая запсува някакво момиче с някаква малка кола която въобше не знаеш е каде е тръгнала днес. Това личехе от уплахът в очите и некоординираното потегляне и спиране по тротоара. Щом слезе на пътя онзи с камоина и са расърди . А пешеходците и бабичките се възмутиха от шумните му изблици. Ама защо има тротоари,като освен тази с малката кола дриги не ги използват,пешеходците си ходят ,тичат, пропълзяват по платното за движение.
И така вече съм сфетофара,дилемата е проста. Или прелитам пред трамвая със статут на линейка, или подло продължавам бавно скрит зад камиона който спокойно преминава на червено. Дреме му, той е на восоко, и е от Перник.
Камиона , реших го!
Бавно напред ,сред оглушително свиркане, а какви спирачки имат чак да не повярваш.
Успях , в локалното съм, на Борис!
Цигарата ми догаря,а нафтата ми свършва,остана малко,ше издържа!
И ето там съм ,спирам и започвам да чакам любимия образ. Тази с малката кола минава бавно покрай мен име гледа сърдито. Що ли? Не знам?
| |
|
|
|
Връхтъ ..
| |
|
Тема
|
Не съм чела
[re: Mepи]
|
|
| Автор |
mirror_ (mirror image) |
| Публикувано | 19.09.08 20:52 |
|
|
повечето мнения и може и да се повторя.
Няма да дълбая надълбоко, но....
Аз никога не бих се съгласила за сметка на моят личен вътрешен комфорт. да се осигурява комфорт за някой, с който дори нямам кръвна връзка. Щом нещо ме притеснява и ми създава дискомфорт, дали подозренията ми имат основание, не ме интересува. Бих направила всичко възможно, за да прекратя тази практика и всичко да си дойде на мЕсто.
Така че, действай! Нямаш нерви за трошене и точка!
Carpe diem! Volente deo!
| |
|
Тема
|
 Re: млада колежка
[re: Mepи]
|
|
| Автор | A3-млaдa koлeжka (Нерегистриран) |
| Публикувано | 19.09.08 23:16 |
|
|
Здравейте,
Не успях да прочета всички мнения, но аз съм горе-долу в тази ситуация, с тази разлика, че съм от другата страна, т.е от страната на младата колежка:-) И така аз съм 30 годишна, той гони 60-те и понякога само двамата оставаме в офиса да работим до късно, понякога до 2 през ноща. Наистина работата е доста тежка, в смисъл отговорна, изисква доста добра концентрация, работа в екип (чак ми стана смешно)...и отгоре на всичкото жена му звъни през половин час да пита ....как е времето. Наистина това са пълни идиотщини, разбирам я, че е ревнива, но да пита какво е времето в 1 през ноща, граничи с пълно изтрещяване.
Та същия този колега след това ме кара с колата си до в къщи, живеем в един квартал.Жена му ме е виждала да слизам от колата на мъжа й, но на мен не ми пука, защото, ако тя не може да приеме, че работя с мъжа й, си е неен проблем...не мой.
Всъщност, имам подозрение, че този колега не е бил най-примерния съпруг на младини, а и сега доста жени му телефонират... може би затова жена му е ревнива.........а може да си е такава по приницп...не знам
В заключение: някой беше казал, че най-големите ни проблеми са там, където е най-"тъмно"......т.е там, където най-малко подозираме:-) Госпожо, търсете любовницата на друго място, сигурна съм, че ще намерите-в това отношение женската интуиция рядко лъже:-(
| |
|
Страници по тази тема: << 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | (покажи всички)
| 
|
|
