Re: Здрасти, Моан-ке. Споко, майка ми е същата! / Взаимопомощ / Клуб на разведените

... защото сам си върши работата.' Има такава една поговорка, знаете я вероятно...

Здравейте, неудобно ми е, че не съм писала от сума време, а сега влизам да се жалвам и да лея помия... но, надявам се да ме разберете, както и откровено да ми кажете мнението си, пък било то и негативно.

Та, фактите:
Преди около 10 г. майка ми остана без работа - съкратиха я. След изввестно лутане, се обади семейна /на родителите ми/ приятелка, която й предложи да отиде да работи при нея в чужбина. Майка ми се съгласи, замина и с прекъсване за година и половина, когато беше тук в България, работи зад граница до преди 2 седмици, когато се прибра, за да гледа болната си майка, т.е. моята баба.

Малко след като майка ми замина, моят баща се разболя и почина. След неговата смърт, с майка ми наследихме 2 апартамента, като съответно тя притежава по-голямата част, като съпруга.

Година след смъртта на баща ми, аз се омъжих, а впоследствие, както някои от вас знаят, се и разведох :)

Известно време след това, се събрах с човека, с който съм и до днес - решихме да живеем заедно. Тъй като по него време аз се ширех сама в апартамента на родителите си, го поканих да дойде да живее при мен. С благословията на майка ми, разбира се.

И така, заживяхме заедно и постепенно започнахме да градим дом. Къде с трудности, къде без... Първоначално аз предпочитах да поемам разходите по всякакви обновления вкъщи, но предвид факта, че с моя приятел /условно да го наречем Иван/ заформихме стабилни за момента отношения, в един момент реших да поговоря с майка си за ситуацията в дългосрочен план.

Нейното мнение тогава бе, че жилището, в което живеем е наше и тя ни даде пълен 'карт бланш' да го ремонтираме и преустройваме, както намерим за добре. И ние ремонтирахме. Буквално изринахме цялата кухня, хол и коридор, планирахме да правим след месец и банята, събрахме пари и остана да изберем плочки и други дреболий.
Разговора с майка ми на тема кой как планира бъдещето си го повторихме още няколко пъти и освен дребни неща от типа 'не изхвърляй полилея, аз ще си го ползвам', други разногласия по темата не е имало. До онзи ден!

И така, миналата седмица, маминка се прибра в БГ.
Както вече споменах, за да гледа баба ми. Баба ми обаче, се оказа по-болна отколкото всички подозирахме (скоро прекара инсулт), и като резултат - изгони майка ми, след 3 (три) дни й каза, че не иска да живее с нея... започвам да се замислям за причините...

Моя милост, разбира се, не може да търпи мама да се чувства зле и веднага отидох да я прибера у нас, където живеехме с Иван.

Това се случи миналия четвъртък.
От онзи ден, демек 5 дни по-късно, моя милост и Ванката, сме на хотел. Майка ми превъртя в буквалния смисъл на думата. Каза, че не харесва Иван (познава го отдавна, прекарвала е седмици отпуска с нас) и не можела да живее с него, той да си ходел (мен не ме гонела, разбираш ли...). Крещя срещу него как това било нейно жилище и той да си ходел у тях си и още куп прпостотии, които ще ви спестя, че да не ви губя време и нерви.

Та, драмата ми е, как може собствената ми майка да ме изгони от собственото ми жилище, което да, е и нейно, но в което аз съм живяла през по-голямата част от съзнателния си живот, в което аз съм създала 'семейство' с нейна благословия, което аз и моят приятел сме ремонтирали и поддържали с нейно съгласие, но със собствени средства...?

И така... трудно ми е да пресъздам цялата драма и естествено я разказвам съвсем отгоре-отгоре. Като цяло, историята е посредствена, тъпа и ... безкдайно болезнена - за мен поне. Всичко тпова ме нарани, изложи и злепостави пред моя приятел, неговите родители, колеги и приятели /които помагаха да се изнесем и неволно станаха свидетели на личния ни живот/.

Може малко хаотично да съм описала всичко, но честно казано, акъла ми не побира как е възможно всичко това и какво по дяволите го провокира?!? На въпросите ми към майка ми защо не харесва Иван, тя отговаря с глупости от сорта, че не й бил казал 'Добър ден' еди си коя сутрин и не бил и благодарил за подаръка, който му донесла, като се прибрала /аз лично присъствах, когато той каза 'Много ми хаерсва, мерси.', предполагам, че и останаллите му 'прегрешения' са същите...!!!/.

Думи нямам, обяснение - още по-малко...?!?

Не знам какво искам от вас, мнение или какво... Опитвам се да погледна на нещата отстрани, та поне за себе си да изясня ситуацията. Не че много изчерпателна информация съм дала, но за описване на подробностите ще ми трябват 3 дни писане...

Мерси на стигналите до този ред и на всички, които дадат мнение аз ли дявол да го вземе някъде направих груба грешка или просто било писано ситуацията да си е... майката...?!?

P.S. Ценово разумни предложения за квартира в София за месец - до два, приемам на бележки. Мерси :)

______