Здравейте,искам да попитам следното:
Разведена съм от 2 години и половина,а съм разделена с бившият си мъж от 5 години.Имам син на 5 години. Всъщност ние почти не сме живели заедно.Той и майка му ни изгониха с детето,защото се беше напишкало на дивана и си беше разсипало сокчето.
Разведох се по взаимно съгласие и не съм имала проблеми с бившият си съпруг до момента.
От 2 години живея с друг мъж,с когото сключихме официално брак тази година. Той се грижи прекрасно за детето ми и го гледа като свое.Сина ми сам пожела да му казва "тати",явно го е почувствал близък.
До момента не съм спирала бившият ми мъж да взима детето и да го вижда,когато пожелае.
Той никога не се е интересувал от детето,не се обаждаше със седмици,дава смешната издръжка от 50 лева и с това си измива ръцете.Детето ми понеже не е живяло от бебе с него и въобще не се сещаше за него.Аз го карах да ходи при баща си,а той не искаше.
До преди известно време,когато забелязах,че връщайки се оттам детето ми е променено,агресивно,настроено срещу всички нас вкъщи.
Провеждах няколко разговора с бившия си съпруг,но той все едно ми прави нарочно.Мълчи и не реагира на всичко,което му казвам. Последно детето беше при него преди 10 дни,върна се от там неузнаваем.
Една седмица не спря да ни обижда,да казва,че аз не съм му майка,че вторият ми съпруг не му е баща,че ни мрази...При баща му било по-интересно и не искал да живее с нас.Той имал най-новият и мощен лаптоп,а ние сме нямали.Той бил ходил до Гърция и Испония,а ние не сме можели да си го позволим....
Малкият стана много изнервен,много свит и като че ли се комплексира.Не иска да играе с децата по парковете,почти не иска да излиза….
Явно бившият и майка му-те живеят заедно, се опитват да купуват детето и да го настройват срещу нас...
Няма да позволя на детето да ходи вече там,ако иска баща му да го вижда навън.
Искам да знам като му забраня да го взима какво може да предприеме той и как аз мога да отреагирам.
Предполагам,че ще се стигне до съд,как аз там да докажа че тяхната среда влияе зле на психиката на детето ми???
Мога ли да направя консултации с детски психолог,който работейки с детето и съзнавайки проблема да ми издаде документ,че ходейки детето там не му се отразява добре на психичното състояние.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хм, би ли коментирала това:

Той и майка му ни изгониха с детето,защото се беше напишкало на дивана и си беше разсипало сокчето.

А този коментар от устата на 5 годишно дете ми се вижда доста странен, да не кажа редактиран:

Една седмица не спря да ни обижда,да казва,че аз не съм му майка,че вторият ми съпруг не му е баща,че ни мрази...При баща му било по-интересно и не искал да живее с нас.Той имал най-новият и мощен лаптоп,а ние сме нямали.Той бил ходил до Гърция и Испония,а ние не сме можели да си го позволим....


Няма да позволя на детето да ходи вече там,ако иска баща му да го вижда навън.

И на какво основание? Заради думите на детето, които коментират ФАКТИ?

Мога ли да направя консултации с детски психолог,който работейки с детето и съзнавайки проблема да ми издаде документ,че ходейки детето там не му се отразява добре на психичното състояние.

Пробвай, но не се надявай, че психологът ще споделя твоите убеждения, какво остава да ти издава документи, защото така ти се е прищяло. Но най-добре наистина направи консултация не само с детски но и с психолог за възрастни. Ще ти подскажат начини за решаване на проблема, стига да си готова да отчетеш и свои грешки и ще ти помогнат да балансираш в общуването на детето с теб и втория ти съпруг и баща си и баба си.
Проблемът е изцяло твой, не търси крайни мерки и подкрепа от обществени органи, докато не си опитала всички възможности за решаването му в рамките на семейството - бивше и настоящо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

че аз не съм му майка
Абе, това не ми прилича много на факт, но щом казваш...

Колко е хубаво да не правиш нищо, а след това да си починеш.

Хайде бе, неин бил проблемът! Що ли толкова често четем подобни теми! Сигурно щото температурите навън гонят 40 ОС. Това, че аз и ти нямаме подобни проблеми, не значи, че те не съществуват. Имам двама племенника. Нямаш си на представа за какво мерене иде реч. Големият въобще не можа да отреагира на обидата, че няма майка и наду гайдата, но малкият се обърна и каза, че за сметка на това има страхотен дядо. Сравняваше се всичко - кой какви курсове посещава в "детската", кой в кое училище ще учи, кой в колко часа го вземат... Не искам да си представя какво би означавало преднамереното настройване от страна на родител - тук имаш всичко, а там нямаш нищо. Никак не е за учудване, че детето не знае как да се защити, че става агресивно и не иска да играе с другите деца. Бих посъветвала майката да отдели много време в разговори, пътувания макар и на кратки разстояния, общи излизания, непрекъснато галене и гушкане и успокоение на детето. Моите батковци са вече големи, но още не са надраснали момента с "меренето".

На мен пък ми е трудно да повярвам, че само за няколко часа в седмицата влиянието на бащата може да бъде толкова силно, че да елиминира твоето влияние през цялото останало време. Ще пробвам да дам своя версия - може би детето чувства недостиг на внимание от твоя страна, което баща му умело използува за да го манипулира. Явно му е внушено, че новия ти съпруг се явява конкуренция за любовта ти. На твое място бих отделил МНОГО време за разговори - с детето, но и с мъжа ти (сегашния). Някъде грешиш, трябва да откриеш къде.

Апропо, на 5 години децата все още не са достигнали апогея на меркантилността. Представяш ли си на 15 какво ще е?

the rest is silence

Старая се и правя всичко възможно детето ми винаги да се чувства задоволено.Да бъде заобиколено с любов и нежност и от моя страна и от страна на втория ми съпруг и от страна на моите родители.
Благодаря за съветите,а на тези с по-грубото отношение-Да ги пази Господ от подобна ситуация,защото никой не е застрахован.
Да отглеждам детето си сама вече 5 години и изведнъж след като се омъжих повторно баща му да се сети за него...
А къде беше през останалото време,когато детето му растяха зъби,когато гореше от температура,когато проходи,когато проговори.....нямаше го!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всяка вечер след работа се отдавам на детето си и всяка събота и неделя.Ходим по разходки,по паркове,четем книги,играем игри,учим различни неща,редим пъзели....и още куп неща.
Вторият ми съпруг гледа малкия вече 2 години и половина и са страшно привързани един към друг.Малкия сам реши да му казва-тати,явно наистина го е усетил със сърцето си.
А съответно съпруга ми го е приел като свой син.Факта,че той беше ерген и каза,че дори да нямаме свое дете,ние вече си имаме моето като наше,говори ли ви нещо?Да,че той обича и мен и сина ми.Даваме максималното,за да не е лишено детето от нищо и същевременно гледаме да го възпитаме без лигавене.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Май отдавна са ти пораснали децата, та не се сещаш за детското капризничене, когато нещо не им е по угодата на малките. "Ти не си ми майка", "Не те обичам", стигащо и до "Мразя те" и удряне с юмручета. Достатъчно наблюдения съм имала над други деца, особено над едно с разделени родители, дето се беше раздвоило между глезещия го баща и възпитаващата сама откък се е родило майка. Та, проблемите са между майката и детето. Ясно, че баща му и бабата го манипулират също, но и за това тя трябва да говори първо с тях.

А детето сега се осъзнава като личност, започва да усеща странното си положение и си изгражда преценка и реакции спрямо околния свят. Нормално е да изживява стрес и да реагира гневно, не както досега. Е затова малко четене на специализирана литература за детска психология и разговори с детски психолог ще са по-намясто, отколкото атака с рогата напред, от която детето ще има най-малка полза. Все пак не може да бъде изолирано от баща си, докато е живо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами тази семейна идилия, която описваш нещо не ми се връзва със странното влияние, което бившия има над детето. Повярвай ми, не е само въпрос на материални примамки, мен би ме обезпокоил следния въпрос : Дали наистина синът ми получава при нас всичко, от което се нуждае?

Но виждам, че този въпрос не стои на дневен ред при теб - всичко ви е перфектно в семейството и само тоя мизерник, бащата, ви разваля идилийката. С подобно мислене няма да си решиш проблемите....

the rest is silence

Чакай малко. Казваш, детето е на 5 години. Такива разбирания за суперлаптоп, за Гърция и Испания...
Не мислиш ли, че то повтаря нещо като папагалче??? И генийче да е, пак точно по тоя начин не биха го настроили. Нещо има кухо в историята. Все пак за 5 годишно дете става въпрос, което и при идеално семейство, пак казва - не обичам, защото не ми купи сладолед,

А и причината за изгонването - извинявай много - ама няма такива баби и татковци. Дори и по помашките села.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите