Не съм срамежлива, но сякаш се опасявах, че ако го напиша, ще стане реалност... като че ли вече не е!

Уж бяхме зрели хора, уж... За три години създадохме дом, работихме усилено, грижехме се за две деца (едно негово от бивш брак) и едно наше, макар и не биологично... Е, имахме проблеми, къде ги няма! Някои явно са били по-дълбоки от видимото.
Решихме заедно да имаме още едно дете. И го осъществихме. И всичко отиде по дяволите!

Някога бяхме влюбени, после се обичахме... много... после аз се скапах. От умора, от проблеми, от мълчание, от ежедневие... скачах нощно време със сърцебиене, не спях, мълчах или го заливах с думи, а той мълчеше!

От време на време казваше колко му е мъчно да ме вижда така, как ще оправим нещата... и после всичко си поемаше по руслото. Класика.

Сега се опитвам да се събера.
Напусна ме по един начин, който... има ли значение всъщност? Има.
Защото новото дете едва се появи, той каза: "Много ми се събра за три години" и спря да се прибира. Физически едвам оцелях да влача навсякъде за всичко и двете деца. Едното иска да играе, другото бебе, аз се чудя да работя ли, да ги извеждам ли, да ги храня ли, по документи ли тичам...

Мълчах, докато не ми издържаха нервите и силите. После изпуснах парата и... това сложи чертата. Тръгна си. Мълчейки.

Над месец ходя като призрак. Работя като луда, опитвам се да гледам някак децата, ама наистина някак... чувствам се ужасно пред тях... редувам луди състояния, ту си викам: "Ми така е писано, стягай се!", ту ми иде да вия като вълчица от болка, ту седя и се хващам как се отнасям в надежди, че ще разбере какво сме за него и ще си дойде...

Не мога да си позволя такива мелодрами, сама с две деца, обаче боли, боли, боли...
Не мога да ходя по психолози, а и ще ми кажат това, което знам: Време е нужно... обичай се, забавлявай се... и т.н.

Та затова, ето ме.
Сред свои.

Имах огромна нужда просто да го изрева някъде.

Ще се развеждате ли? онзи ...накъде си е тръгнал, има ли становище по въпроса като как ще се развият нещата?...и въобще за какво иде реч?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, сигурно е неясно, звуча като луда, но в момента не съм готова да извадя целия си живот на показ... а и не съм далеч от лудостта. Логиката ми никаква я няма!

Нямам никаква яснота и становище от негова страна. Отказваше да говорим.
Днес обеща това да се случи скоро. Дано, защото притеснението ми стига да крайност вече.

Де юре нямаме брак, беше такъв само де факто. И двамата не вярвахме, че с подписа се печели доверие, но явно и без него, същото се е крепяло на косъм...

Уф, на тия дето зарязват жени с бебета имам какво да кажа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От такова едно щях да пукна
разкарвай се
било свойство на психиката, което се изучавало от психовците
с годините ще става по-зле и кофти
......................
най-често било при жените, ама ти явно си уцелила шестицата
кофти

Звучиш като човек, който е пред истерия, или психически срив..... но не се притеснявай мисля, че всяка от нас е имала такива състояния.....
Та значи, искаш не искаш ще трябва да се стегнеш ....... ако не заради себе си, то поне защото тези двечките на кого ще разчитат освен на теб? На онзи ...... готин човек /абе според мен - си е чист мухльо, но айде нЕма да се обиждаме/ ли, който много те е обичал, но сега си е взел НЕГОВОТО детенце /мисля, че таки си писала/ и те е оставил с двете ОБЩИ дечица, без да ти даде дори смислено обяснение за причините за това решение.
ТАКА ЧЕ - СИТУАЦИЯТА Е ЯСНА и колкото повече се заблуждаваш толково по зле за теб и децата.
Стегни се - ангажирай се с всичко, което не търпи отлагане и се опитай въобще да не мислиш за него....... не се надявай на помощ от негова страна и направи всичко възможно да организираж живота си съгласно новата не лека ситуация за теб... И говори /най-добре тук, защото си анонимна и това ти дава спокойствие, а и има хора в подобно на твоето положение и ще те разберет/ говори говори - не оставяй мъката в себе си, защото ще експлоадираш...

Живей добре днес, не съжалявай за вчера, но мисли за утре

е точно от това имаше нужда жената, да й кажеш че с годините ще ставе все по зле.... аз пък мисля, че ако се стегне с годините ще става все по-добре. Нито е първата, нито ще е последната, която се е справила с подобно положение. Напротив, ако се вземе в ръце - след години ще се чуди- къде й е бил акъла .... да се тюхка след такъв мухльо, дето няма смелост две думи да обели преди да си събере чукалата и неговото си детенце......... Е трябва да му се признае, че поне си е прибрал и детето, че то история помни и по-тежки случеи...

Живей добре днес, не съжалявай за вчера, но мисли за утре

Ми стягай се. Хващай баби, роднини, детегледачки, ако можеш да си го позволиш, бягай при чичо доктор за сърцебиенето и като нищо и заради зверската депресия, дето те наляга, но още не и даваш зелена улица. Отдъхни малко само в работата, децата са твърде малки, за да си позволиш и някой друг да ги обгрижва. Нали не го играеш мама-отличничка, дето подхваща нятое от люлката и не дава друг да го наближи?

На мизерника - шут в четирибуквието! Нищо не става от него, хич не изпадай в надежди. Задраскай го дебело от живота си.

В момента си на военно изпитание. Мисли на макс за себе си. И оцелявай по всички възможни начини. Което ще рече и на гърба на роднини и приятели, без угризения.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Именно, имам нужда да говоря. Мълча от месеци, а от един се крия като диверсант... все ми влиза нещо в очите, все съм уморена от работата... свалих 15 кила и все викам, че от топлото не ми се яде... но децата, по-скоро по-голямото не е глупаво, разбира и още как!

То самото страда неистово и явно го е страх за мен, та си крие болката, а аз хем се мъча да не го боли толкова, хем се чувствам половин човек.

Няма как да не се стегна, съвсем имам предвид. И други шамари ми е бил живота, но тогава нямаше деца... И вместо сега това да ме стимулира, аз съм се парализирала от ужас!

Не искам да го мразя, защото омразата не води до нищо добро. И бъдеще няма с омраза в сърцето. Но защо, по дяволите, го обичам?!
Както и да погледна нещата, предаде ме, предаде децата. Понякога всичко свършва, но да бягаш през глава, пък след теб и потоп?!

Моля се само, всичките тези мои емоции да са просто привързаност и болка по миналото, а не любов.
Или поне да е любов по миналото. Което вече си е отишло.

Наистина поолеква като си го кажеш... Благодаря!

Права си. Знам го до болка.

Но практическата ситуация е доста засукана. И оттам напрежение да искаш!

Затова чакам и вадя дипломация, която нямам в момента, за да се разберем като големи хора. Защото на мен може да ми е страшно кофти, но тези деца искат средства и покрив. И майка си, здрава, ако може.