Ситуацията е следната. Брак от 8 г., познанство от 15 г. - две деца - малкото няма 2 г.. Преди месец и нещо разбрах, че съм отново бремена, не съм особенно щастлива, но не ми се прави аборт (вече правих един преди 5 м.). Имам специална философия за бебетата и си мисля, че това бебе навсяка цена иска да се роди. Искам да му дам шанс. Е да, обаче съпруга ми откакто разбра полудя. Каза, че ако не го махна ще ни напусне, че не искал повече деца, че ме мразел и все такива глупости. До тогава всичко си беше наред, но от тогава е ад. Аз съм много търпелива и добра жена, но начина по който той реагира не мога да го преглътна!!! Дотам стигнах, че дори и да махна бебето, вече не мога да продължа брака си и единственото, за което ми е много жал са децата... Нямам с кого да споделя и много се измъчвам. Най-важното - не мога да взема решение за бебето, мисля че сама с 3 деца ще ми е много трудно...

Моля ви за .............................. вашето мение.

...безотговорно. Но ти сама ще решаваш и каквото и да пишеме тука няма никакво значение.

Клавиатурата пише каквото си иска. Аз само се опитвам да я управлявам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Само да запитам- финансово ще можеш ли да издържиш сама с 2 деца? Ами с 3? Та това е абсурдно- мразел те, защото ще си имате бебе. Той не знае ли, че за тая работа са нужни двама т.е и той е участвал? Имаи още малко време, нали? Ами размисли си спокойно, може и той да промени решението си. Аз обичам деца и ако имам финансова възможност бих си имала поне още едно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Гадна ситуация
Да запазиш бебето въпреки съображенията на половинката ти
И после поради икономически съображения да преразглеждаш решението си ...
А и не подценявай "глупостите" на мъжа ти - щом е стигнал до там че да не иска дете от тебе ...

Мисля, че ще се справя финансово с двете, не знам за три, всъщност откакто имам второ, ми прави впечатление, че разходите не са се вдигнали много.

Аз затова казвам, че е полудял, едва ли не аз съм виновна, че пак съм бремена. Жестоко ме обижда това, не мога да опиша колко наранена се чувствам, отвратена от него. Мисля, че е полудял, нормален човек не би казъл такива неща, ей така без нищо. Имали сме си проблеми в брака, но нищо сериозно до сега, а точно момента преди да забременея бяхме в някакъв ренесанс. Затова съм и така шокирана и обидата и горчилката са огромни. Не ми го побира главата "защо защо защо"?!

Зарди дечицата съм направила и ще правя много жертви, затова ми е много жал да ги лиша от баща им, но как да подължа да живея с идиот и да се правя, че не се е случило?

Да отглеждаш три деца, сама, без помощ от бащата е много трудно.Правя го от доста време, справям се добре, но това е защото те вече са по-големи и аз имам добри доходи от професията си.С едно бебе на майчински не виждам как ще се справиш, освен ако имаш родители, които безрезервно те подкрепят и финансово и морално.Ако имаш свой дом и имаш добра финансова стабилност, можеш и да успееш да се оправиш.Ти си тази, която ще прецени.
Мисля, че съпругът ти не мисли сериозно нещата, които ти казва, по -скоро се опитва да те уплаши и да те откаже от раждането на третото дете.Предполагам, че за него издръжката на семейството ви е бреме и той се страхува , че бремето натежава все повече, трябва и ти да проявиш разбиране към чувствата и страховете му.Може би се чувства прикован към вас и сега в афекта си преувеличава нещата.
Според мен бременностите трябва да се планират, не знам защо си допуснала нещата да станат така, след като има толкова средства срещу забременяване.Вярно е, че понякога стават фалове, но аборти през 5-6 месеца също увреждат здравето ти и са риск.
Направете си един по-спокоен разговор със съпруга си, опитай се да предложиш варианти, какво ще стане, ако оставиш детето, какви условия поставяш, за да не се налага подобно решение да се взема след някой друг месец.Помисли на чия помощ ще можеш да разчиташ, ако оставиш детето, Бъди по-мъдра от двамата и каквото и да решиш за детето, опитай да спечелиш съпруга си за съюзник.Успех ти желая

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Също като теб си помислих в началото, че има някаква причина така да се извърти на 180 градуса. Естествено първо си помислих за любовница........ Но не няма. Няма начин да има и да не разбера, просто ежедневието ни не го позволява. Освен ако не е някоя, живееща около вкъщи, в съседната къща и да прибягва до там докато спим - абсурт просто.

И като не е друга жена (мъж) какво ще е? На въпросите ми защо (които вече от месец не задавам) отговора беше само един "мразя те не искам децата ти"................. Може и да е истина това, така ли мислиш? Ако ще е така, много умело се е прикривал до момента

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Изобщо не е нужно да има друга жена, за да реши че не ти си най- подходящата майка за децата му.

Единственото което не се връзва е че е поел риска все пак да забременееш, освен ако не е била некаква извънредна случка.

Ти сега да ми се вържеш - аз незнам какво става у вас - просто обсъждам възможности

Здравей,

Трудно се приемат такива тежки думи. Само ти си знаеш дали той ги казва просто ей така, за да те накара да приемеш неговия вариант, или защото ги мисли. Трябва да запазиш самообладание, само така ще можеш да разбереш какво точно става. Емоциите ... само ще навредят, мисля сега.
Говорете - спокойно и като големи отговорни хора/ ако не става в къщи - идете някъде навън/, консултирайте се с лекар за рисковете за теб
/ неотдавнашен аборт/ и ...да не ти е човек на мястото.:(

За мен вариантите за поведението му са два:
- или не го мисли това, а е афектиран и казва каквото му дойде на устата;
- вторият е ясен...дано не е той.

И каквото и да има да става, няма да се плашиш.
Много внимавайте на какво стават свидетели децата ви, докато правите завоите на семейния кораб.
Казвам го, защото често се забравя това, и аз не знам как, но е факт.

Успех!

Финансово сме добре, дори в момента се стабилизираме към по-високи доходи. Това отпада. Но другото, което казваш, че се чувства прикован към нас, може би наистина го има. Но с две деца, не е ли прикован по същия начин? А аз къде съм, да не би на мен да ми е разхлабена каишката? Не го разибарам това и не мога да си го обясня. В сем. отговорностите са по равно за двамата родители според мен.

За пръв път ни се случва такава "изцепка" със забременяването. Естествено, че се пазим. Но именно и поради това за мен е важно да запазя бебето, според мен ТО има какво да ни каже, има защо да се появи на този свят и на всяка цена държи аз да съм тази, която ще му даде шанс (може налудничаво да ви звучи, но това сериозно си го мисля).

Опитах да говоря с него няколко пъти - както казах съм много спокоен, клонящ към дебилизъм човек, търпелива съм и не съм някаква истеричка. Всеки път обаче завършва с крясъци от негова страна и никакъв напредък, никакъв диалот, никаква причина, освен споменатата в предните ми постинги. Нищо смислено. Ужасно се чувствам заради това.

Благодаря ти за мнението, има доста неща за които не се бях замисляла, преди да ги споменеш.