Re: не мога да се преглътна загубата / Взаимопомощ / Клуб на разведените

Ох приятелю - мноооого кофти момент - лошото е че не е само момент. Някъде бях чел, че според разните му статистики само смъртта на близък човек предизвиква по-голям стрес и срив, отколкото развода.
Ти си познаваш човека най-добре и ти трябва да си определиш реакцията и позицията.
Ако мислиш и искаш, че има някакъв шанс си заеми изчаквателна позиция, НО започни да се застраховаш.
Не мога/нямам правото да ти казвам какво да правиш - още повече, че моят така наречен брак се скапа преди да е почнал...
Аз бях на принцпа - къщата гори - да се спасява кото може, щото пожарната може и да не дойде - ако ме разбираш.
Когато моята "мила овца" ми заяви, че "тази вечер няма да се прибира", аз и казах "ок" правейки се на баламурник и 10 мин след като излезе аз вече бях при адвокат, за да обсъждам нещата.
Поизчаках 2-3 месеца гледайки и сеира /естествено че ужасно се тормозех, измъчвах и самозимъчвах през това време/ и подадох молба за развод. Естествено, че исках ако може да опитаме или нещо да се случи, но не спирах процедурите. Сега мога да ти кажа, че съм постъпил правилно /според мен/, дал съм шансОВЕ, но още оттогава съм почнал полека-лека да слагам край.
Сега не ми се налага да се занимавам с разводи тепърва, а и другото ми дело е почти към края си.
Междувременно направих така, че и една игла да не може да изнесе въпросната - то не че тя е донесла нещо, по скоро отнесе:), но това са дребни неща дето не заслужава да те занимавам с тях.
Ако всичко, което казваш е вярно просто приеми факта, че ти си инвестирал в нея и тя сега иска да бере плодове, иска друг живот, ново начало. Там далеч блестят светлинките на големия, мамещ град, а тя е в къща в гората.
Е тука наблизо има едно свлачище - те се го укрепват, ама то все се свлича.
Ми ако си я искаш такава и ще можеш после да я приемеш - остави я да иде до градО, а на нея може да не и хареса там и да си иска пак къщичката в гората.
Може би те терзаят мисли от рода "Аз толкова вложих, толкова жертвах, а сега какво?" Морално право нямала! Ми може и да няма, ама кой е казал, че живота е справедлив?!?
В една темичка с простотийки го написах:"живота е като бебешка дрешка - къс и наакан":)
Виж как ще се развият нещата, НО пак ти казах - опитай се да се позастраховаш, в никакъв случай не прави скандали и дивотии и сакън- не се депресирай повече от необходимото.
Има и една друга крилатичка фразичка "Дори и да си поел по правилния път ако седнеш ще те сгазят";)
Успех ти желая в предстоящите мъки!