трябваше да я пребие на място и на момента, а?
Тогава ТИ щеше ли да кажеш, че е бил прав и така е трябвало?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не влизам в постингите ти, но скуката в момента ме накара.
Чета, и не мога да разбера всъщност каква е темата..
Не са ти били шамари, че не го разбирашш, или всички, които са им били шамари, без да знаеш повода, или дали наистина са си го заслужили, трябва
да бъдат изтикани на позорната стълбичка и назидавани за това.
Виждала съм баща да зашива такъв шамар на сина си, пред мен....
Беше съсед, и съвсем неочаквано удари такъв шамар на детето си, че онемях...
Не можех да се намеся, все пак, чуждо семейство.... Но разбрах, защо същото това дете измъчва котки, по най-разнообразен начин.

Не мисли, не ти се отдава!И не трябва!Живей щастлива!

Не мога да не послушам съвета ти.
Ти нали, от щастие си в този клуб.
И пазиш все още мъжа си..... Е, аз моя не го пазя.. Давам го.

Не, насилието във всичките му форми, и независимо спрямо кого се прилага (тук включвам и децата), може да има само две причини - първата, според мен по-често срещана, е израз на безсилие и загуба на контрол, втората - стремеж към власт над някого. Всъщност и двете имат общ корен, защото стремежа към власт на всяка цена е свързан и с един куп страхове - от безсилие, загуба на контрол и т.н...

Просто трябва да гледаме истината в очите, колкото и неприятна да е.

Понякога се случва двама души да зациклят в безкрайно "настъпване на мазоли", взиране в лошите страни на другия, дори демонизирането му, ... абе - истински омагьосан кръг. И вместо да признаят, че имат общ проблем и да търсят решение, все повече затъват в някаква садо-мазо каша...

Лоша дума не се забравя

В една гора имало пещера и в нея малки мечета. Край пещерата дървар сечал дърва и видял, че едно меченце излязло из един храст и се закачило в шипките. Мъчило се горкото мече да се откачи от острите бодили на шипката, ала не могло. Дърварят го видял, домиляло му, оставил брадвата и отишъл, та помогнал на мечето и го откачил от шипката. После го прегърнал и отнесъл до пещерата, оставил го само да се оправя и се върнал, та грабнал брадвата и започнал работа. Близо някъде била мечката, майката на меченцето, тя видяла какво направил човекът и отишла да му се отблагодари:

— Човече, ти ми стори голямо добро — рекла тя. — Искаш ли да станем приятели?

Човекът се съгласил и двамата се сприятелили. Отначало човекът се боял от мечката, но полека лека свиквал с нея и станали големи приятели. Всякога, когато идвал в гората за дърва, мечката излизала и му помагала, докато натовари колата, а после дълго го изпращала и се уговаряли за нови срещи там, близо до пещерата, където той спасил меченцето й. И човекът, колкото пъти идвал в гората за дърва, все отсядал близо до пещерата, мечката му помагала и се разговаряли като добри другари.

Те станали толкова близки и обичани приятели, че веднъж, когато се разделяли, целунали се по устата, а човекът казал на мечката:

— Ех, добри приятелю, много си добър приятел, всичко ти е хубаво, ама едно ти не струва: мирише ти душата на лошо!

Човекът дори и не помислил добре какво е казал, та не се и досетил, че тази дума може да обиди мечката. А мечката клюмнала. Тежка, като камък, паднала човешката дума в сърцето й и силно я заболяло, ала нищо не му казала, само си протегнала врата и се примолила:

— Човече, я ме удари с брадвата по главата, колкото можеш силно, ако не, ще те изям!

Човекът се позабъркал и мъчил всякак да измоли мечката да не я ударя. Ала тя не отстъпвала от речената дума: удари ме силно и толкова! Не ме ли удариш, ще те изям! И най-сетне, тя като не отстъпила, той замахнал с брадвата и я ударил силно, та й направил голяма рана. Разделили се посърнали, но пак се уговорили да се търсят на същото място край пещерата.

Много пъти ходил след това дърварят в гората, обикалял около пещерата, ала никога не се срещнали с мечката. Той си мислел, че тя е умряла от тежката рана, и не можел да се начуди защо така й хрумнало да иска да я посече, когато били толкова добри приятели. Минали много години и човекът забравил за мечката. Но веднъж случайно връхлетял на нея в гората. Познали се, здрависали се, разговорили се като стари познайници. Когато човекът натоварил колата с дърва и се приготвил да подкара воловете, мечката му рекла:

— Я огледай добре главата ми, приятелю, дали ще видиш раната, гдето някога ме удари с брадвата.

Човекът разгърнал вълната на врата й — раната била зараснала и дори белег нямало, та рекъл на мечката:

— А бре, приятелю, то дори не се познава да е имало рана. А аз, спомням си много хубаво, като че вчера беше, ударих те доста силно тогава и дори мислех, че си умряла от дълбоката рана.

Мечката рекла:

— Видиш ли, добри ми приятелю, че раната зарасна, и аз забравих за нея, но оная дума, дето ми каза тогава, няма да забравя, докато съм жива. От мен да знаеш: дълбока рана заздравява, а лоша дума не се забравя.

За мечките може и да е така,
но в наши дни хората ценят много повече живота и здравето си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма мечки, няма хора.
Всеки си ляга на каквото си е постлал.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И мечките, и хората се закрилят от законите на хората от посегателство физическо, не от думи. То е неоспоримо, особено след видими белези или липси. Който се засяга от думи, да вземе съответните мерки законно и здравословно. Никой не може да ме убеди, че стои насила там дето не му изнася, това е. Отиваш там, където ти е добре и не чуваш нежелани думи.

Това е така, но не съм и съгласна много с теб. Сега отивам да си видя яйцата на очи, а после ще ти отговоря, като си ги сложа, знес ми е мързеливо, нищо няма да правя, пък и детето го няма. Ще го карам на яйца и зеленчуци.