Уморено и емоционално ми е.
Искам да ви попитам - защо при брака, при развода, се получават понякога тежки отношения?
Ще го кажа по следния начин.
Преди брака съм имал доста сериозни връзки, и с всичките се чуваме понякога. Съвсем приятелски. Обикновено ме търсят като адвокат, за някаква правна услуга. Няма го напрежението на бившите емоционални отношения.
Но си мисля ,че развода, дори да е по взаимно съгласие озлобява хората. Т.е. бракът прави хората по-зависими един от друг.
Вие какво мислите?

За себе си знам какво искам от живота. Жена до мен, която да ме разбира, без да ми поставя условия за брак и деца.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

" Вампирчетата, за които клуба е "животоспасяващо" място , къш!!! Поне, няма да ви отговоря, понеже цапате!"
Това е из една друга тема и не е писано нито от мен, нито от авторката на темата, която ми е много симпатична, обаче, брато, освен ако нямаш клипчета и картинки, за разводните проблеми трябва да си намериш друго място. Както и аз.

Това, което правиш с този постинг, се нарича атрибуция - приписваш причинно-следствената връзка грешно. Разводът е лош сам по себе си, а не защото бракът е нещо лошо.
А атрибуции правим всички, когато нещо не ни отърва.

Тълпата е по-проста от най-простите си членове.

....има клуб "Вампири".
Не мога да ти помогна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

.....всеки разведен, преди брака си, е имал сериозни връзки.
Почти брачни. Т.е., двамата са били заедно.
Интересно ми е дали и другите са запазили нормални отношения с тези "гаджета".
Атрибуциите и хамилите са ти само в главата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За съжаление не са. Атрубиция е да изкараш лош брака, защото понякога е лош разводът.

Но понеже питаш конкретно, от единствената наистина сериозна връзка, за която имам наблюдения за край и отношения след него мога да ти кажа, че беше кошмар и не само не сме запазили нормални отношения, но не сме запазили никакви и дори вероятно минахме през етап омраза.
Напълно съм сигурна, че дори да стигна до развод, отношенията ни едва ли ще са като тези с онзи преди.

Тълпата е по-проста от най-простите си членове.

1. Имала си едно сериозно гадже. Стигнали сте до омраза.
2. Второто ти сериозно гадже е сегашния ти мъж.
3. Надяваш се, дори да се разведете със сегашния си мъж, да не стигате до омраза.


Поправи ме, ако греша. Темата е сериозна.

защото като тръгнат хората да се женят, си вземат наааай-голямата кошница с очаквания и се поставят в едно състояние на хванали Бога за шлифера от една страна и гледай какво съкровище /СЕБЕ СИ/ ти подарявам за доживотно ползване от друга. после място не могат да си намерят от това, че са се /или ГИ/ прецакали. Всичко е в главата, също и в статута, веднъж заявен пред всички важни за теб хора, а после изневиделица изгубен. Гледат на теб като на неудачник или състезателен кон, на който са заложили, а той не е финиширал според очакванията им. Конят и жокеят почти винаги неизбежно се намразват, защото всеки обвинява другия за загубата. Ако притуриш и деца в играта, усещането за провал не ти мърда.
Не знам защо е така, глупаво е, но злобееш толкова повече, колкото по-големи очаквания не си покрил. При дългогодишното съжителство се набутва и факторът "изгубено време".
С две думи - емоционалният егоизъм прави хората по-зависими един от друг.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

.....за това ти мнение ти подарявам доживотно петатата хамила.
Само не ми е много ясно какво значи "вземат"? И очакванията.
Не е ли това именно следствие на брака? "Докато смъртта ни раздели"?
Ако имаш сериозно гадже, не го ли "вземаш"?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не. Казах, че има само един пример в живота ми, който мога да използвам за говорена за сериозна връзка на семейни начала. Всъщност бяха две, но по обективни причини не мога да говоря как се развиха отношенията ми с първия след края на връзката. Така че мога да говоря само за една.
Та в нея стигнахме до най-лошото, което може да си представиш. Присъствивто и написаното в годините тук, в този клуб свидетелстват за това. Минах през много фази (за него не знам, нямаме и никога не сме имали контакт с изкключение на един случай, когато го засякох случайно и просто избягах :)). Отдавна съм напълно свободна от него и неговия призрак, но пътят не беше лек.
И казвам, че дори да се разведа със съпруга си, няма да стигнем до това, което имаше преди с онзи мъж. Не за друго, а защото дори чувствата, върху които сме изградили връзката ни са много различни от онази страст някога, способна единствено да доведе и до онази омраза.

И сериозно, аз съм за брака. Още повече, когато го атакуваш неправилно с нещо от рода на това, че е лош заради лошия край (евентуален). Няма значение дали си подписал една хартия или не за да преживееш добро или лошо в края.

Тълпата е по-проста от най-простите си членове.