Аз доколкото разбрах - жената се справя и си гледа детето.Просто споделя болката си.Доколкото знам доста майки си гледат сами децата и са над нещата.....като милостинята на татко

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

това ми звучи малко като изнудване?
Където и да е, детето си е все дете на именно тези двама родители.
Бързам да поясня, че аз нямам никакъв подобен проблем и съответно се опитвам да бъда безпристрастна. Добавям, че го нямам, тъй като никога нито съм получавала, нито съм търсила издръжка от бащата на сина ми.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

за съжаление при някой е точно така..
Няма ли вече семейство, няма ли вече жена..няма дете..

друга жена, друго дете -> друго семейство


за някой просто формата семейство е важна е не съдържанието

мммммммм, чудесно си го казал(а).

Не ми е хрумвало
Аксесоар, а? Ами да!!! За единия друга жена, друго дете, за другия родител (обикновено майката) - средство за манипулация. Мноооооого гадно!!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

съвсем съзнателно в случая.
Ето как ми звучи на мен историята - жената се жени, мъжа и се трепе да работи, тя "стои депресирана"(на негова издръжка), накрая не издържа, връща се в България "да се наживее", и изведнъж осъзнава, че ще "живее" доста по-добре ако получава издръжка от Англия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз пък друго си мисля. Ние вменяваме нашите болки на децата си. Представяйки се постоянно за жертви на нечие безхаберие, ние им вменяваме също, че и те са жертви.

Това е положението. Всеки да си носи раницата в този живот. Няма какво да прехвърляме нашите товари на тях. Силите им, ще им трябват за техните.

А ако пък спрем да си задаваме тези философски въпроси, като твоят тук, знаеш ли, как ще ни олекнат раниците. Вместо постоянно да ровим в „торището” на този живот, по - добре да продължим нататък.


Та в днешно време,мъжа си тръгва,а жената остава сама да си гледа децата,без подкрепа.

Измислили сме си система за „наказания”. Те на нас така, ние пък не им даваме децата.....и така до края на света. Размахваме си децата, като знамена. Държим ги, като разменна монета.

Carpe diem! Volente deo!

Що така ти звучи, Ком?

Малко грубичко е. Ами тя не е ожела да работи, така казва. Може да има хиляди причини да не може да работи, а това често води до депресивни състояния.
А пък тя, депресията, си е заболяване. От тези, които малко хора са в състояние сами да се излекуват от него.
Върнала се е при познати и приятели (сигурно е нямала много там в Англия).

Моето предложение - два месеца събира касови бележки за покупките. Учебници, тетрадки за годината - голе - долу са ясни сумите. Дрешки - и там горе - долу е ясно. Представя, делят сумата на две (за нея и за детенце). Половината още на две - и едната половина я осигурява бащата.
Не е много точно, но приблизителна представа за разходите човека ще придобие и няма сигурно да се възпротиви да я плаща.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ох, за жалост е познато - асоциира детето с тебе. И прехвърля негативизма си към теб вьрху него. Не му се връзвай - неволно е.

Не се му се мяркай докато е с детето си. Това е време за тях двамата.

Защо ли това ми звучи малко като изнудване?
Защото приемаш за даденост факта че майката е по-равноправният родител

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

на нея са присъдени родителските права, очевидно. А защо - това може да прецени съдът - предполагам е било ясно, че бащата има по-добри финансови възможности. Бащата е приел това решение, не се казва поне, че го е оспорвал и се е доказвал като по-добър родител и сега изведнъж започва да извива ръце. Мисля, че не е почтено.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.