Брака- в крайна сметка икономическо обвързване / Взаимопомощ / Клуб на разведените

Веднага мога да ти кажа неговата версия : "Аз си съдрах г.. за нея,да и осигуря дом,прехрана,по-добър живот.Претрепвах се от работа.А тя ме предаде-мен и доверието ми.Срути мечтите ми.Какво толква искаше от мен? Не можах да разбера.Аз съм добрия,тя лошата-аз градих нещо,тя го разруши.Сега нека види добре ли ще и е сама да се блъска и сама да си осигурява бъдещето." Така представени нещата са лесно смилаеми за околните и имаше конкретен повод да бъда сочена с пръст.А той получава потупване по рамото и състрадателен поглед--не се отчайвай пич,ще си намериш друга.А тя мани я от какво има нужда,ще си го получи,като не те е оценила навреме.

Но искам да ТИ кажа,че това от което имах нужда е САМО мъжа си-да говоря с него,да му споделям,той да се радва с мен на моя свят аз на неговия,да имаме ВРЪЗКАТА която в началото имахме а някъде по пътя,от амбиция и алчност се изгубихме поради липса навреме.Л И П С А НА ВРЕМЕ-- за двамата.Най-страшното е че никога не се усеща кога и как точно се къса нишката.В един момент вече говорихме на различни езици и лека полека се отдалечихме и в крайна сметка се случи това което се случи.
Може би бях много млада и неподготвена за суровата действителност на брака-това,че от работа,проблеми и ангажименти човек забравя,че всъщност най-важното е човека до него и го пропуска в борбата за оцеляване и себереализиране,тогава когато наистина има нужда от теб.Аз имах много големи очаквания за съвместен живот с човек,който ми беше по сърце.Но те не се оправдаха.Съвместното ни съжителство ме докара в крайна сметка в състояние на БОЛЕСТ. С някоя друга,с мироглед като неговия може би ще е щастлив и аз искрено му го пожелавам.И не му броя парите,както казваш. Просто искам заедно да поделяме грижите за детето.А и да даде повече какво от това.Аз,другата,третата--ние сме чужди,днес ни има утре ни няма,но децата са това което остават и винаги ще бъдат свързани с него.Да е жив и здрав да може да се грижи за повече деца.Но да не ощетява едните за сметка на личното си щастие и то от най-низките причини: да накажеш някой който е толкова виновен за разпада,колкото си и ти дефакто. И който е майка на детето ти.Единственото ми желание е- да не забравя,че това дете за което уж правеше всичко има нужда от него през цялото време в годината,а не само в месеците в които той е свободен да я гледа.Но той не го осъзнава.Счита че и детето трябва да е част от изкупването на вината и болката която не съм искала,но му причиних.А болка от истина най-боли.......