На всички българи - където и да са по света, да им пожелаем
- здраве
- успех
- по- малко самота
- успешна битка с носталгията

и завръщане в родния дом, когато решат ,че е момента.

Повярвайте ми , няма по-топло, спокойно и щастливо място от дома.
И няма по-голяма самота от това , да си далеч от всичко, което обичаш.

Честита 2008година на всички!!!!!

ЧНГ на всички , които са далеч от БГ
Според мен, това са около 6.3 милиарда души...

Опознай Родината, за да обикнеш София!

О! Мерси! И на теб весела и спорна година!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мерси! Честита Нова Година на всички! Здраве и късмет! Така е, понякога е много тъжно в чужбина - всичко е различно и чуждо!

ЧНГ! Благодаря за първите две пожелания!
Вярно е, че "...няма по-топло, спокойно и щастливо място от дома". По стечение на обстоятелствата моят дом е на няколко хиляди километра от родния. Не всички, които са далеч от България изпитват самота и носталгия. Пожелавам ти през Новата 2008 да си възможно най-близо до всичко и всички, които обичаш!

Подписвам се!
И добавям, че аз лично съм преживявала най-голямата си самота именно в място, което ми е родно и по което се предполага, че трябва да тъжа.
Домът е там, където е сърцето. А не затворено в някакви граници, в които случайно си се родил.

Aко отрежеш с ножица едно безкрайно въже дали ще получиш две безкрайни въжета?

Мдаа, колко добре казано. Благодаря ти искрено за пожеланието и за това, че се сети за нас. Има я носталгията, но сякаш е по България от спомените ми, а не по това, което е сега. Различна е. Но тъгата си я има.
Честита Нова Година и на теб! С най-добри пожелания...

Благодаря на всички за милите пожелания

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Извинявай, но ти не прочете ли, че за някои няма нужда да са "силни", защото именно са си у дома там, където са?
И че за други понятия като "чужбина" вече са изпразнени от смисъл, защото светът е едно голямо село, а граници няма.

Aко отрежеш с ножица едно безкрайно въже дали ще получиш две безкрайни въжета?

Абсолютно точно - носталгия към спомените, към миналото....Нищо не е като преди.
Но мисля си , всяка сутрин като отворя очи, че навън мирише по един друг начин - сега на сняг и мъгла, но пролетта с люляците и лалетата, аромат несрещнат никъде.
И мечтая да целуна нежната бяла главичка на първото кокиче.

Бъди щастлива и винаги ще нося в сърцето си тези, които са там, далеч при носталгията.