ами не, не е. тъжното и жалкото е, че го правим.
Като се появи тази тема, си мислех, че нямам какво да кажа по нея. The king of wishful thinking (the queen де)
снощи/тази сутрин за пореден път ми паднаха розовите очила и установих, че и аз си имам такъв у дома. За което сама съм си виновна. Ситуацията се оказа"аз на ко се надах, то пък ко излезе". Но в момента ме е затиснало такова яко разочарование/отчаяние, че по ми е лесно да карам както досега и да се правя, че няма нищо, отколкото да предприема нещо. И да влача каруцата сама. въпреки, че съвсем не знам защо. Сори, днес съм много даун. може би трябва да пиша като ми се проясни мъглата в главата

Споко, аз го правя от години (това е моята лична гледна точка). Ако питате него - със сигурност той е човекът, който се напъва да тегли каруцата. И повечето мъже ще кажат същото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не грешиш , а си се оплела от предразсъдъци. Хем не ти харесва , хем ти е добре. Младата 16 годишна девойка не може ли да вземе ли обясни позицията си , ами така си хортувате на лагери.
Всеки се вторачил с собствената си хурка и не се опитва да излезе от нея , поне така е видно.
А що се отнася до обесването , мисля , че на нито една майка няма да цъфти от щастие , че дъщеря й се е ...развела.

Аз също го правех много време.Дълго и без идея защо и докога...Никога не съм си мислела,че ще се разведа
Знаеш ли обаче,че нещата стават грозни много бързо и тогава без " защо и как" решаваш да се разведеш?

Всеки има право на мнение. И младата девойка също.
Или си мислиш, че като е на 16 и не вижда и не чува и не разбира...

А за предразсъдъците - права си, изплетена съм още от ранно детство. Ако ги нямаше, отдавна щях да съм разведена. Но все още не съм, и се опитвам да остана семейна. Въпреки че на моменти ми идва в повече.

Що се отнася до майка ми, или до чиято и да е майка - сигурно си права. По-интересно е кога майките цъфтят от щастие?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Никога.
Това е отговорът на последния въпрос.
Майките винаги се тревожат. Ако няма за какво - си го измислят.
Пресен пример с моята. Докато се тревожеше, че съм сама и не живея с никого, сега се тревожи, че живея с някого. Демек, може би пак съм направила погрения избор.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моята например беше много щастлива като се омъжих. А сега, като й се оплача, че нещо не ме кефи, тя ми казва "Потърпи, по-добре така.... ще мине"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В момента нищо няма да се промени, защото както казваш, всичко върви по някакви правила, които макар и да не ги харесваш, но факта че сте заедно дава индикации , че си ги приела.Ако продължите без някакви други отклонения, нищо чудно да си изкарате и живота заедно.По интересното става, ако съпругът ти който сама наричаш фигурант в един момент реши да кръшне или се влюби, или просто те ядоса с някое неадекватно изпълнение-тогава внезапно може да се окаже, че някоя дребна историйка прелива чашата на търпението ти и тогава много бързо може да решиш да се разведеш, защото всъщност никой няма нужда от фигурант в къщи, камо ли да се бори за него и да прави още компромиси за да запази нещо от което няма нужда.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сори, не го наричам аз "фигурант", въпреки че определението е доста точно от моя гледна точка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...да не би да я е страх, че ще и се тръснеш пак на главата ако се разведеш?))Щото то е ясно, че май и ще оставиш, жилището да си го доизплати момчето))
Или страда от синдрома "Какво ще кажат хората?)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите