Искам да започна тази тема с една поема. Защото намирам предава дилемата, пред която съм много по-красиво от всички думи, които аз мога да кажа.

Какво очакваме, стълпени на площада?
Днес варварите ще пристигнат тук.

Защо това бездействие в народното събрание?
Защо народните избраници закони не създават?

Защото варварите ще пристигнат днес.
Какви закони да създават народните избраници?
Когато дойдат варварите, ще донесат закони.

Защо ли императорът е станал толкоз рано,
пред най-големите врати тържествено е седнал
на трона си замислен, със корона на главата?

Защото варварите ще пристигнат днес.
И императорът очаква да приеме
водача им. Дори му е приготвил
да му даде държавен пергамент. Във него
му е написал много титли и названия.

Защо и преторите са излезли днес
с червените си златоткани тоги?
Защо са гривни сложили със много аметисти
и пръстени с блестящи, лъскави смарагди?

Защо са взели своите най-скъпоценни жезли,
със злато и сребро прекрасно украсени?
Защото варварите ще пристигнат днес,
а заслепяват ги такива скъпи накити.
Защо прочутите оратори не идват както друг път,
за да изложат свойте мисли в красиви дълги речи?

Защото варварите днес ще дойдат.
А те се отегчават от сложни красноречия.

Защо започна изведнъж такова неспокойствие,
обърканост (лицата как станаха сериозни!)?
Защо внезапно улици, площади опустяха
и всички се прибират умислени дълбоко?

Защото падна здрач, а варварите не дойдоха.
Завърнаха се пратениците от границата
и казаха, че варвари не съществуват вече.
Сега какво ще стане с нас без варвари?
Та тези хора бяха някакво си разрешение.

Не мразите ли всички онези литературни съчинения, които като бяхте деца винаги трябваше да почнете по някакъв начин? И до ден днешен тази ми омраза към началото е останала в мен и се изразява в неспособността ми да избера заглавие за постинг, за имейл, та ако щете и за обикновено писмо, каквото в днешно време май пишем само аз и папата :)
Как да започна достатъчно подредено, когато в главата ми е пълен хаос? Как да премина от въвеждащите неутрални думи към основата, която да носи смисъла на тракането на клавишите ми сега?
Истината е, че имах левкемия. Да, миналото време е правилно. Всъщност не знам защо до сега толкова много не исках да го кажа, остатък от суеверие, че ако го кажа гласно и на много хора вече става истина? Или фаза от прословутия цикъл за отричането, пазаренето и приемането? Все едно, поне сега, днес, поне за момента болестта я няма. Ще кажете, какъв ми е тогава проблемът? Проблемът ми е, че вместо да съм щастлива, доволна, радостна, аз се чувствам празна. Не знам как да се върна обратно към един живот, който сравнен с наситеността на изминалите дни в емоционално отношение бледнее. Дори не бледнее, защото бялото е комбинация от цветове, а в мен няма дори сянка от някакво чувство. Чувствам се...празна. Объркана. Не знам как да се справя с това. Не знам дали ще мога да живея нормално. Страх ме е да живея нормално. Някак си много лесно е да живееш, когато в главата ти винаги присъства мисълта за смъртта. Някак си много трудно е да живееш, когато знаеш, че не умираш. Поне не сега или утре. Като да очакваш толкова много врага, а в крайна сметка той да не дойде.
Ами сега?

Враговете са навсякъде пък ти.Не е нужно да ги търсиш толкова упорито.Тях и без това си ги има.И животът с тях си е нормалният живот.Сега вече имаш един основен враг по-малко.Чудесно.Усмихни се!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дълго време се чудех защо е толкова лесно да се организираш, да се стегнеш, да живееш и да се радваш, да имаш време за всичко, когато има срок... Продължих с поставянето на срокове...

Ще се справиш и съм щастлива за теб, че продължаваш, не се страхувай - животът е хубав и съвсем не е толкова дълъг колкото изглежда. Поздравявам те за борбата и успеха. Това е прекрасно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не ми е приятно да ти го призная, ама тва е супер тема. напълно те разбирам и отивам да си 'зема едно пликче с трева, от което да запаля в знак на самодоволство и злобарско ликуване

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

недей ся и ти разваляш целата поетична трагичност на ситуацията, мола те

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

:)
Извинявай, не искам по никакъв начин да прозвуча грубо или да се изживявам като неразбрана, но понякога има ситуации които осмисляме само, ако сме ги преживели. Наистина е трудно, ужасно трудно да се усмихна. Не става. Много дълго време се борех с болестта, с емоциите, които ме запращаха от единия до другия край на цветовия спектър за отрицателно време и които не можех да контролирам, а само да гледам как ме разкъсват и да чакам да преминат през мен и да се страхувам да не ме отвеят...Отделно спътник е ужасът, че може да не се оправиш, ужасът да се надяваш, че ще се оправиш, защото може да е празна надежда...
Смешно е, но се справих с болестта, а не мога да се справя с живота без нея.

Както вече веднъж ти казах - примири се, макар да не е в характера ти. Примири се с този живот или търси равновесието - мисля, че е едно и също

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мога да ти услужа с малко от моята когато слезеш от клона си.

Не мога, наистина. Има неща, които не можем да направим, да се примиря, да спра да търся...просто не мога.

Благодаря за радостта

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Смешно е, но се справих с болестта, а не мога да се справя с живота без нея."

Такова животно нема.И лесно нема.Ще се справиш,а как да стане...това ти си го решаваш.Продължаваш живота си от преди болестта,или започваш напълно нов ако не ти харесва старият.Самият факт,че имаш право на избор е чудесен!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите