Искам да започна тази тема с една поема. Защото намирам предава дилемата, пред която съм много по-красиво от всички думи, които аз мога да кажа.

Какво очакваме, стълпени на площада?
Днес варварите ще пристигнат тук.

Защо това бездействие в народното събрание?
Защо народните избраници закони не създават?

Защото варварите ще пристигнат днес.
Какви закони да създават народните избраници?
Когато дойдат варварите, ще донесат закони.

Защо ли императорът е станал толкоз рано,
пред най-големите врати тържествено е седнал
на трона си замислен, със корона на главата?

Защото варварите ще пристигнат днес.
И императорът очаква да приеме
водача им. Дори му е приготвил
да му даде държавен пергамент. Във него
му е написал много титли и названия.

Защо и преторите са излезли днес
с червените си златоткани тоги?
Защо са гривни сложили със много аметисти
и пръстени с блестящи, лъскави смарагди?

Защо са взели своите най-скъпоценни жезли,
със злато и сребро прекрасно украсени?
Защото варварите ще пристигнат днес,
а заслепяват ги такива скъпи накити.
Защо прочутите оратори не идват както друг път,
за да изложат свойте мисли в красиви дълги речи?

Защото варварите днес ще дойдат.
А те се отегчават от сложни красноречия.

Защо започна изведнъж такова неспокойствие,
обърканост (лицата как станаха сериозни!)?
Защо внезапно улици, площади опустяха
и всички се прибират умислени дълбоко?

Защото падна здрач, а варварите не дойдоха.
Завърнаха се пратениците от границата
и казаха, че варвари не съществуват вече.
Сега какво ще стане с нас без варвари?
Та тези хора бяха някакво си разрешение.

Не мразите ли всички онези литературни съчинения, които като бяхте деца винаги трябваше да почнете по някакъв начин? И до ден днешен тази ми омраза към началото е останала в мен и се изразява в неспособността ми да избера заглавие за постинг, за имейл, та ако щете и за обикновено писмо, каквото в днешно време май пишем само аз и папата :)
Как да започна достатъчно подредено, когато в главата ми е пълен хаос? Как да премина от въвеждащите неутрални думи към основата, която да носи смисъла на тракането на клавишите ми сега?
Истината е, че имах левкемия. Да, миналото време е правилно. Всъщност не знам защо до сега толкова много не исках да го кажа, остатък от суеверие, че ако го кажа гласно и на много хора вече става истина? Или фаза от прословутия цикъл за отричането, пазаренето и приемането? Все едно, поне сега, днес, поне за момента болестта я няма. Ще кажете, какъв ми е тогава проблемът? Проблемът ми е, че вместо да съм щастлива, доволна, радостна, аз се чувствам празна. Не знам как да се върна обратно към един живот, който сравнен с наситеността на изминалите дни в емоционално отношение бледнее. Дори не бледнее, защото бялото е комбинация от цветове, а в мен няма дори сянка от някакво чувство. Чувствам се...празна. Объркана. Не знам как да се справя с това. Не знам дали ще мога да живея нормално. Страх ме е да живея нормално. Някак си много лесно е да живееш, когато в главата ти винаги присъства мисълта за смъртта. Някак си много трудно е да живееш, когато знаеш, че не умираш. Поне не сега или утре. Като да очакваш толкова много врага, а в крайна сметка той да не дойде.
Ами сега?

Враговете са навсякъде пък ти.Не е нужно да ги търсиш толкова упорито.Тях и без това си ги има.И животът с тях си е нормалният живот.Сега вече имаш един основен враг по-малко.Чудесно.Усмихни се!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дълго време се чудех защо е толкова лесно да се организираш, да се стегнеш, да живееш и да се радваш, да имаш време за всичко, когато има срок... Продължих с поставянето на срокове...

Ще се справиш и съм щастлива за теб, че продължаваш, не се страхувай - животът е хубав и съвсем не е толкова дълъг колкото изглежда. Поздравявам те за борбата и успеха. Това е прекрасно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не ми е приятно да ти го призная, ама тва е супер тема. напълно те разбирам и отивам да си 'зема едно пликче с трева, от което да запаля в знак на самодоволство и злобарско ликуване

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

недей ся и ти разваляш целата поетична трагичност на ситуацията, мола те

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

:)
Извинявай, не искам по никакъв начин да прозвуча грубо или да се изживявам като неразбрана, но понякога има ситуации които осмисляме само, ако сме ги преживели. Наистина е трудно, ужасно трудно да се усмихна. Не става. Много дълго време се борех с болестта, с емоциите, които ме запращаха от единия до другия край на цветовия спектър за отрицателно време и които не можех да контролирам, а само да гледам как ме разкъсват и да чакам да преминат през мен и да се страхувам да не ме отвеят...Отделно спътник е ужасът, че може да не се оправиш, ужасът да се надяваш, че ще се оправиш, защото може да е празна надежда...
Смешно е, но се справих с болестта, а не мога да се справя с живота без нея.

Както вече веднъж ти казах - примири се, макар да не е в характера ти. Примири се с този живот или търси равновесието - мисля, че е едно и също

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мога да ти услужа с малко от моята когато слезеш от клона си.

Не мога, наистина. Има неща, които не можем да направим, да се примиря, да спра да търся...просто не мога.

Благодаря за радостта

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Смешно е, но се справих с болестта, а не мога да се справя с живота без нея."

Такова животно нема.И лесно нема.Ще се справиш,а как да стане...това ти си го решаваш.Продължаваш живота си от преди болестта,или започваш напълно нов ако не ти харесва старият.Самият факт,че имаш право на избор е чудесен!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да се примириш, не е да спреш да търсиш, а да намериш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

на всеки нуждаещ се. Това е то - парадокса - човек се чувства уютно с това, с което е свикнал. Пък дори и "то" да е нещо, с което не може да свикнеш.
Е - ако това ти е проблема - със сигурност ще ти е по-лесно да свикнеш с мисълта, че ще живееш, отколкото с мисълта, че няма да живееш.

А и както вече казаха по-нагоре - няма нищо страшно в това да живееш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Болна си била от левкемия, но си нямала нищо против да се омъжиш? А не си ли мислила за човека до теб и за това какво би могла да му причиниш, ако беше умряла? Но както беше споменала в една друга твоя тема - ти просто не го обичаш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аре прЕстани, човек се връща към живовота

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Цунки по муцунки, лейчице.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Докато си била болна - си живяла с мисълта че няма "утре" - и "днес" е бил пълноценен.
Просто продължи да живееш с тази мисъл в главата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

дето много ти се радват в момента

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Виж, не искам много,
само ръката ти, да я държа
като жабче заспало доволно.
Имам нужда от вратата, която ми открехваше,
за да проникна в твоя свят, тази бучица
зелена захар, окръглена радост. Няма ли да ми дадеш
ръката си през тази
Новогодишна нощ на совите прегракнали?
Не можеш, по технически причини. Тогава
измислям я във въздуха, изплитам всеки пръст,
копринената праскова на твойта длан
и опакото й, страна на синкави дървета.
И ето хващам я и я задържам така сякаш
едва ли не от туй
светът зависи,
смяната на четирте сезона,
пропяването на петлите, любовта на хората.*


...и всички коралови рифове, обсипани с целувки, всичко това зависи, зависи, зависи от много малко неща...


*Хулио Кортасар, колко го обичам

Ако не се радвате на нещо, спрете да го правите!

тцъ - оставам си тука и на мойта. с какво пък толкоз твоя ад е по-хубав от моя?

Излиза, че сме поне трима, пишещите писма-включи и мен в бройката. Трудно ми е да хвана "перото". По-натам е лесно. Трябва ми само вдъхновение и остава да съм истински и съпричастен.
Животът е дар! Невероятен. Това е чудо, което не сме в състояние да остойностим. Защото е невъзможно-няма цена. Това е тайна, която няма да разгадаем докрай, защото води към вечния извор. Слава Богу за всичко!!! А сега ти си на ред!!! Да откриеш целта. Ще рече Смисъла. И да я следваш.Едва ли е проблемът ти в липсата на враг. Него/ тях го/ги има. Доста е злобата на деня. Трябват ти истинската задача, целта и смисъла. За да знаеш какво , защо го правиш и постигането им да те правят щастлива. Така си мисля. Смисълът не е битката с левкемията. Поне сега вече не е основен.
А смъртта на тялото ни е в кърпа вързана. Това поне е сигурно. Битката и след н-броя пълни промени е обречена в нейна полза. Остава другата битка. Истинската. За онова, което е вечно-душата.
Сега ти си на ред !

Дано откриеш истинската битка и бъдеш победител в нея с Божия помощ!


О Б И Ч А Й И П Р О Щ А В А Й ! ! !


Извинявам се за помпозното звучене!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Фoтoн на 31.10.07 00:06.

Животът е дар!...тайна, която няма да разгадаем докрай може да е некъф данайски дар - както некой беше казал "никога не казвай, че си щастлив, преди да си умрял"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Единственото, което ми идва наум, е, че на подобни въпроси човек си отговаря сам. Не може ли да си отговори - проблемът пак си остава негов. Освен това някак не ти вярвам, съжалявам. Дано да си измисляш (както предполагам), защото с тия настроения, ако не ги разкараш, пак ще си докараш проблеми - като минимум депресия. Пусни тая тема в съответния съседен клуб, ако ти стиска, за да ти стане ясно колко тъпо се ровичкаш в своята празнота.

Мисля си, че състоянието ти илюстрира ефекта на отпускането след дълго напрежение. Години, в които си била нащрек, изпъната като тетива, готова да се бориш всеки миг, събрала всичките си сили и насочила ги, съзнателно, или несъзнателно към една цел.
Нормално е днес да се чувстваш празна, уморена, изтощена и дори объркана. Струва ми се, че още не си осъзнала напълно ситуацията, от която за това време си отвикнала. С всичките възможности, които ти се разкриват. С освобождаването на силите, които да пренасочиш в друга желана от теб посока. И без призрака на болестта, която, дай Боже, да е завинаги част от миналото ти.
Сега постепенно ще се пренастроиш. Трудно и недоверчиво. Не ходи да търсиш врага си - той почти никога не е извън нас, защото ние сами го определяме като такъв. Този твой враг - болестта - ти си го победила - бил е и вече е ликвидиран.
Всеки сам, оказва се, е най-върлият враг на себе си, въпросът е доколко сме способни и желаем да се "самонеутрализираме"...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Евче, прегръдки приемаш ли? Защото от мен получаваш хиляди такива.
Наистина, понякога сякаш е по-трудно да живеем без трудности за преодоляване. Но пък направи като ходенето - едното краче пред другото, после другото пред първото и пак първото ..... едно по едно. Сутрешно кафе, следобедно бонбонче, вечерна чаша вино. Сега си изцедена вероятно от емоциите, не се насилвай веднага от раз да се върнеш в старото русло, пък и едва ли ще успееш. Намери си новия начин.
Пожелавам ти никога повече да не се срещнеш с болестта, от тук насетне да се радваш на живота. Защото съм убедена, че радостта ще се завърне скоро.

Прегръщам те!

/извинявам се, ако не си от гушкавия тип

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е това е ...........

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да родиш вече!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от makeover на 31.10.07 11:03.

Просто преживяваш постравматичен стрес. И наистина е абсурдно, но понякога е по-трудно да преживееш оздравяването. Не знам какво да те посъветвам,на мен самата ми трябваше около година и кусур да се съвзема. В крайна сметка ми помогнаха както хората около мен, така и обръщането на гледната точка. Защото ако се замислиш ти си страхотна късметлийка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ева несе страхува просто от ремисия....пу-пу!
Въпреки, че човек винаги може да намери с какво да си запълва времето....само да го "захапе" това нещо))

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не си ме разбрала ... не става дума за страх от ремисия въобще. Просто със кожата си усещам за какво говори....и се опитах да и кажа че преминава

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ндааа

баси новината си пляснала снощи, ама аз чаак сега се появих от поредното биропиене
а и нещо ми е музикално последните дни
ети малко от моите весели години, ама знам, че и младоците скришом послушвате култови звуци скришом

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Че си гледал поредицата по Дискавъри за "Най-голямите исторически битки")))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Уф!

не знам
ама в последно време от бая места дочувам, че ми е настъпило времето за второ кръгче по пътеката

малееййй

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще приема това като гневен отговор на реакцията ми спрямо снимката и няма да го взема насериозно.
Ако трябва да ти отговарям, примо, никога не съм казвала, че не обичам съпруга си, напротив, винаги съм твърдяла обратното. Мога да ти намеря половин дузина мои мнения, в които съм го казвала. Това, което не съм крила нито от него, нито от себе си, нито от вас е, че не съм влюбена в него, което е много различно от това да не обичаш, според мен поне. Чувствата, които ни свързват са много по-силни от това сляпо да гледаш с обожание другия и може да не изтръпвам, когато го гледам, но знам, че душите ни вибрират в един ритъм.
Сегундо, съпругът ми настоя да се омъжим с месец по-рано от предвиденото, когато ми откриха болестта, това беше негово желание и самата аз бях доста резервирана. Но се отказах от навика си да вземам решенията си вместо другите около мен, приех, че хората са пълнолетни и следователно могат сами да носят отговорността за избора, който правят.
И тертио, в крайна сметка имах една много особена, лична причина да искам да се омъжа за него. Истината е, че бях уплашена, че при евентуален летален край с мен ще имат право да разполагат най-близките ми според закона, ако съм неомъжена, моите родители. А мисълта да бъда погребана в българско гробище, с българска церемония ми беше по-непоносима от тази, че може би ще умра. Едва когато уредих всички детайли и подредих нещата както исках, успях истински да се справя с приемането на болестта.
Ако щеш вярвай

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво се предполага да кажа?
Твое право е да вярваш или не, но някак си щеше да е по коректно, ако не се беше крил(а) зад анонимен ник.
Пускала съм тема за настроенията си точно в клуба, който ми препоръчваш, всички, които ми отговориха и с които поддържам контакт са били в сходно на моето положение с хиляди настроения следствие на терапията.

- Ти как се озова тука?
- Стреляше се - кратко отвърна Саид.

И на двамина ви

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Понеже не правя нещата наполовина, ще съм или ужасно добра майка или ужасно лоша. Едно човешко същество е прекалено голям залог за да залагам живота му на ези-тура.

- Ти как се озова тука?
- Стреляше се - кратко отвърна Саид.

:)))
Официалната версия не ти ли я казах аз :)
И би трябвало да е истина, понеже я чух от тях

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз искрено се надявам да е нещо като посттравматичен стес. Или липса на допамин. Макар че се познавам, имам предвид познавам настроенията си и това е нещо ново, което не ми се беше случвало в такава форма. Ужасно ме е страх, объркана съм естествено, спрях да пътувам извън Европа дори, защото желанието да замина и никога вече да не се върна става много силно.

- Ти как се озова тука?
- Стреляше се - кратко отвърна Саид.

А това вече не е в твоя полза!
Друг е въпроса ако просто "Не искаш!"
Тогава...де да те знам...ходи на мисионерска акция в Африка)) Или каквото и да е друго!

/само за справка: Аз съм с вроден сърдечен порок - неприятен дефект)) Имам вече 2 деца, второто родих на 39г. И двете са нормално раждане)) - кардиолозите седяха и се кръстеха, аха и да ме вкарат за цезарово))...не дадох! Предизвикателствата са страшно готино нещо)) Неизвестните човешки възможности!
Е, продължавам да тормозя света...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да ти кажа не си съвсем права в тези си заключения:
Страх ме е да живея нормално. Някак си много лесно е да живееш, когато в главата ти винаги присъства мисълта за смъртта. Някак си много трудно е да живееш, когато знаеш, че не умираш. Поне не сега или утре.
Смъртта е процес, както е процес и живота и ние умираме по малко всеки ден.
Просто фокусирай сетивата си на друго ниво и отново ще видиш как умираш - сега и тук.
Промяната е малка смърт, дори съня ни всяка вечер е малка смърт...
И времето, което ти остава да ходиш по земята, дори без левкемията съвсем не е толкова много, колкото ти се струва...казвам го със съжаление.

Не искайте много, за да може да платите цената.

Нищо чудно и журналистическа "белетристика" да е
ама и в белетристиката има нещо поетично, ако усетиш от къде да го загледаш
"художествена измислица" му казвали, ако влезеш във "вибрацията" на автора и поне малко проявиш желание да се идентифицираш с авторовите въпроси

карай
много сложно стана


малее
все по-неграмотно пиша в последните три години
сленг, Ситняковски жаргон, арго, опа-тропа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много депресивно започнахте да приказвате. Хайде стига с тези разсъждения за смъртта

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

.. присъединявам се!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

..просто следваш - знаците!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Напълно нормално е в твоето положение да изпитваш това. Ти си имала среща лице в лице със собствената си смърт и след нея всичко изглежда незначително.
Могат да те разберат истински само хора които са я преживели тая среща. Едно е да се чувства смъртта, да се мисли за нея и пр., а съвсем друго е на клетъчно ниво всяка твноя фибра директно да я преживява.
Не бързай, дай си време. Ти си изтощена. И не само от болестта. Изхабила си много енергия в борбата, и сега ти трябва време да се вдигнеш от долна мъртва точка.
Не си мисли че си изтощена от ужаса. Не само. Ти си изтощена преди всичко от силите които си влагала в тази борба.
И има и нещо друго: човек изправен пред бездната на Нищото неминуемо после се запитва "какъв е смисъла? За какво е всичко? Това ли трябва да правя?" - това са същностни и екзестенциални въпроси, пред тях всичко друго бледнее. Парадокса е, че отговорите по тях, по-точно не отговори, а моментни проблясъци на озарение, изват едва когато спреш да си ги задаваш.
Имплантирай си малки цели (ако нямаш такива), направи ги най-важното нещо за теб и ги следвай. нека наистина са малки, дребни, нещо от ежедневието. Поддържай ги така, сякаш нямаш време. Това е важно, и ти трябва да го можеш след като мноо време си живяла с чувството че нямаш време. Не позволявай да изчезне това чувство, то ще кара да правиш нещата и да усещат радостта и вкуса от постигнатото. само ти ще можеш истински да го оцениш,. Защото всички ние- останалите, дето не сме преживели твоето, не можем да бъдем докрай истински в това. Защото ние си мислим че сме безсмъртни, каквото и да казваме точно това мислиме- отлагаме винаги когато можем, натгрубяваме като си мислим че ще иимаме време да простим и да се поправим и т.н. А няма гаранция, нали? никога няма гаранция.
само някой като теб преживял нещата истински може да живее.

Така че моля те, не унивай. Не хаби и малкото ти останали сили в униние. Не мисли много занапред. Прави малки неща, прави ги с чувството че си жива. ти поне знаеш каква е разликата, ние само си мислим че знаем.

Успех

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...всъщност изискват от теб - ОБСТОЯТЕЛСТВАТА?

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...са само BG-пенсионерите))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма кака да не е ново...Защото човек не умира всеки ден, нали?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Привет Ева,
Наистина много се радвам за теб!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хубаво. Тогава просто се стегни и направи нещо ново, необичайно, не затъвай в лошо настроение, в дреболии. Съжалявам, че ти се е случило, наистина. Не мислиш ли, че би било голям лукс да стоиш все в сянката на случилото се? Обръщаш гръб и това е. Наслаждавай се на малките, обикновените радости, ако няма друго.
Освен това си е в реда на нещата да се чувстваш така. Ами отметнала си тежка работа, след това идва емоционалното изчерпване. Трябва малко временце.

Чета много инцидентно, затова - моите извинения. Прозвуча ми направо невероятно, хубавото е, че е истина. Браво на теб.
Извинявай!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А приказките като пеперуди пърхаха из въздуха.Разказвачът на приказки ги улавяше, излъскваше и след това разказваше чудно хубави приказки.

От теб в личния ми архив е останало:
Има три вида птици, три вида души.
Никога наранявани, красиви и кресливи.
Наранени и крещящи.
Излекувани. Те са мълчаливи.
Успех

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

тоя лаф всичко или нищо... без изключение подобни хора ги избива само в "нищо". Поумнявай докато е време - щом си вече сред живите - нямаш извинение !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А мисълта да бъда погребана в българско гробище, с българска церемония ми беше по-непоносима от тази, че може би ще умра.

???Защо и как го носиш това, просто не разбирам. Откъде тая непоносимост и бягство от корена си , от себе си?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Ти си имала среща лице в лице със собствената си смърт и след нея всичко изглежда незначително.
..............................................
Имплантирай си малки цели (ако нямаш такива), направи ги най-важното нещо за теб и ги следвай. нека наистина са малки, дребни, нещо от ежедневието. "

Имала е шанса да отсее точно всички дребни и ненужни неща. А ти я съветваш да си насади всички тия илюзии обратно ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

- каката си е загубила единствения достоен противник. ся й остава или да промени закона за гравитацията, или да се гръмне

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дребните неща от ежедневието не са ненужни непременно още по-малко илюзии, по0скора са реалност. Много е права, че целите и сроковете за осъществяването помагат да продължиш и да не се поддаваш на първичния импулс да направиш всичко и то грандиозно и то на секундата

те понася реката на ежедневието и дори забравяш какво е било.
Мда, сигурно е перфектно за тия които мразят да мислят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

изказа се неподготвенна!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нищо подобно. Никога не съм бягала от нещо, бягам към нещо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

защо да не сме честни, истината е, че в нейният въпрос има доста резон. В крайна сметка може да не съм казала на съпруга си, в крайна сметка не всички хора обичат и могат да носят подобна тежест. Помните ли, преди време имаше един постинг (извинявам се, че не си спомням на кого

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Един вид с моите камъни по моята глава?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съвсем искрена съм! Да, мисля, че не искам деца, но дори и да исках нещата не биха се променили. Мисля, че едно дете е най-отговорното нещо на един живот и човек не може да си позволи да заложи успеха му на 50:50. Даже съм на мнение, гледайки многото разбити семейства, нещастни деца, зле възпитавани, зле отрастващи и в крайна сметка ставащи лоши възрастни, че ако хората по-често са искрени пред себе си и си дадат сметка, че не са напълно готови за това, светът би бил по-добро място.

Обстоятелствата? Имам семейство, дом, подреден добър живот...

Всъщност вече ми се е случвало събитие, което ме е карало да си дам сметка колко кратки са земните ни дни.
Знам, че за това трудно се намират думи, не се тревожи, разбирам и мълчанието :)

И да, и не...Нети, принципно си права. Но все пак човек не живее всеки миг с мисълта, че един ден ще е пепел и малко рози, ако е късметлия. :) Така че си права, но и не си, защото казваш истина, която се забравя всекидневно. И слава богу, честно казано, защото такива хора биха или или гении, или психопати.

На Х.Хесе :) В нея героят стигаше до извода, че е стигнал до мъдростта едва когато е спрял да я търси. Споменавам го, защото в думите ти улових ехо от неговите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всъщност може да не си даваш сметка, но вие говорите за едно и също. Само гледате към него под различен ъгъл и затова ви се струва противоположно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знаеш, че си права :) И аз знам, че си права. Сигурна съм, че знаеш дори, че аз знам, че си права.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря :)
Не знам дали ще ми е по-лесно да свикна с тази мисъл, но поне имам повече време и нямам краен срок

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

няма да отговарям :) Защото знаеш какво ще ти кажа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

болестта не ме накара да повярвам в бог(ове), да не мислиш, че би ме накарала да пропия? :))

Не му е тук мястото, но сега съм се сетила, винаги ме караш истински да се надявам да има такова нещо като прераждане за да мога да изживея с теб следващия си живот

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Замислих се! После пак се замислих. Пак ми стана тъжно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

може и гола в чаршаф само - и после по купичка пилаф и шербетче

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за какво говориш - но аз коментирам друго.
Да не слагаме ненужни неща отново в живота си - това визирам.
Няма значение, знам че знаеш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

мене вече почва да мъ напушва на смях

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...го поразбъркай малко, за да има с какво да се занимаваш)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така ти се иска да чупиш и да крещиш...))
Не си само ти! Споко!

Всъщност кажи честно - какво ти се прави? Дори дакажеш - нищо!, пак ще го приема за отговор!

Иначе овладявай това чувство въплъщавайки го в нещо приятно за теб и полезно за другите...де да те знам - да преведеш някоя книга, да се посветиш на каузата свързана с проблема дето ти е минал през главата...и да си полезна на тези , на които това сега им е настояще....може и някой курс за кечисти да посетиш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не си само ти на тоя хал!
Затова пиши....вложи това, което искаш да кажеш ...публикувай го даже в подходящи издания или просто издай своя книга...или просто я направи в суров ръкописен вид - като за начало))
Работи професия, където да ти се позволява да споделяш твоите неща и ще видиш колко много , неочаквано за теб самата брой хора ще ти бъдат съмишленици! Засега считам , че проблема ти е във фаза - "Ненатрупан опит или по-скоро необработен още опит и смелост, аккто и доза лудост , разбира се!'
Когато си казах - Това ще е, това искам да правя, и искам да се обграждам с хора, които се интересуват от това мое нещо и да ме търсят за това...независимо, колко ще ми е трудно и колко безперспективно е за някои това /нали се сещаш , че най-много разочарования гълтах от най-близките, че и завист от "приятели")))/, независимо колко неразбрана ще бъда....и когато стигнеш на етап - "Дреме ми кой какво, аз си действам!"))) - Тогава всичко се нарежда)))
Обаче си ставаш и един потенциален - самотник!
Е добре е на първо време да имаш поне един сигурен съмишленик , все пак да не си говориш сам пред огледалото )))

И тогава виждаш и усещаш как ти самият ставаш една малка планета и заърташ сатурновия пръстен))...ама от там насетне дупе да ти е яко, защото цялата отговорност е на твой гръб! Капиш?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от makeover на 01.11.07 10:47.

като те чета все повече се замислям че при жените хормоналния дисбаланс не подбира ни по възраст ни по статус ....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...какъв ти е проблема пък сега бре Джейми?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от makeover на 01.11.07 11:26.

Виждам, че ти е скучно нещо ...та си викам що не разгънеш вестника и не нарежеш малко от ланската сланинка))...винцето е от мен))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

имало бешело, аз на твое място бих се срамувал от нЕкой глупотевини вместо да се хваля с тях

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

..не те разбирам...кое според теб е глупотевина? Моля? Обоснови се...иначе приемаме, че просто не си в настроение, не знаеш къде те сърби и др. подобни))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от makeover на 01.11.07 11:35.

и че Земята е плоска - дреме ми

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

яз съм тук за зрелищата, а не за 'леба

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ми, друг път да си знаеш да не се замисляш много

Каписко :)

Винаго съм казвала, че освен всичко друго съпругът ми е и мой съмишленик. Аз много обичам това, с което се занимавам, но известно време го бях оставила на заден план. Разбира се, страстта, която превърнах в професия винаги ме е спасявала, знам, че ще ме спаси и сега. Просто наистина, както казвате всички, трябва време, търпение, пък и защо не взема да послушам собствените си съвети и просто да стисна зъби и да изчакам бурята да отмине без да се притеснявам какво ще остане след нея. Тогава ще му мисля

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мхм, може да си купя още обувки, да преобзаведа къщата, да пиша на президента...няма значение на кой точно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Доста време мислих върху думите ти. Те обобщаваха в известна степен повечето, казано тук. Не че не знам това, което и вие ми шепнете от екраните, но нали знаеш, винаги е трудно да го приложиш. Аз съм емоционален човек, имам и добри и лоши моменти, но подобно междувремие не ми се беше случвало. И за момент, даже и сега всъщност, ме е страх, че няма да се справя. Но пък хубавото е, че нямам избор

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Шансът ти е, че не се харесваш, възприемаш и понасяш в течно състояние... Лека-полека ще се желираш, после ще се втвърдиш отново...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знам, миличък :)

Силен прегръд

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То пеньо Пенев...или както е казал поета:)) - "Човекът е човек , когато е на път".
Разбирам те за пътуването...и аз много обичам да го правя, но често в живота настъпват моменти ,когато ...просто не ставой))
Иначе винаги можеш да си намериш професия с която да го правиш, особено както не си ангажирана с деца))...А в другия случай - като "безкраен празник" на чужд гръб)), звучи нереално след определени граници!
Иначе хубаво хоби си имаш! Въпросът е дали не бягаш да гониш себе си по летищата...или просто да бягаш от себе си?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...ни тресе! Аз съм заставала монахиня още от 8-ми клас)) Майка ми лудна да търси помощ за проблема))...всяка година отлагам, за да пробвам още нещо преди това...хахха)))
В моя случай имах в пред вид също съпруга си за съмишленик

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мислех си точно същото. Винаги, повтарям - винаги след огромно натоварване, при това особено след благоприятен завършек на период от живота ни или дадено крупно начинание, което е изисквало сили и мобилизация, се чувстваме празни, тъжни, някак разочаровани и позагубили посока. При мен обикновено преминава бързо, защото се мятам към нещо следващо.
Прекрасно е, че си се преборила. Браво, това го може далеч не всеки!

И бъди добро момиче, какви са тези работи сега от теб, ние държим да не те загубим - влез ни в положението, моля те!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за милите думи :)

Но честно казано, да се пребориш не е голямо геройство. В един момент при всеки се включва естествените защитни сили, желание за живот, животинският инстинкт...Не си струва да се драматизира излишно, вярвай ми. Едно от най-лесните неща на света е да действаш, когато нямаш избор.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите