Как е отстрани погледнато? / Взаимопомощ / Клуб на разведените

Отстрани погледнато, е драма. Погледнато от моята страна, драмата е голяма. Ама не за теб, а за него. Не зная възрастта ти и житието-битието ти, но първоначално споделеното в първия ти пост, очерта пред мен образът на дама - силно еманципирана, своенравна и непукистка, вирнала глава като разбесняла се кобила. Ама такава кобила не става за впряг, а семейството е именно впряг, теглен от двама. Да си продам домът за мъж, да, бе, да. Точно това не мога да си го представя. Моят дом, в който са всичките ми спомени, старинни мебели, сходни на тези на твоя софианец, родовата памет - не, не, не бих могла. Преди шест години оставих домът си на голямата си дъщеря и се преместих при Мацо в друг квартал и още страдам и съжалявам. Ама това са мои изживявания, сега обсъждаме твоя проблем. Та твърдя, че драмата за този мъж е огромна - домът - продаден, мебелите - почти на улицата, ти - дистанцирана от проблема му. Абе, жено, ти даваш ли си сметка какво е направил този мъж за теб ? Сигурно си даваш, умна жена си, струва ми се. Хайде сега се вземете в ръце и двамат, па седнете, па обсъдете, па решете. Няма работно време, няма кариера, няма тинтири-минтири. Щом държите един на друг, ще намерите решение. Ама искам да попитам нещо доуточняващо - този дом, който ще купува, общ ли ще бъде, или негов личен, а ти ще играш ролята на конкубинка ? Ако е общ, на двама ви, тоя софианец толкова влюбен, че чак загубен. Не, не съм материалистка, по-скоро идеалистка и романтичка, но животът ме е направил предпазлива, много предпазлива. Така да се бухна, като твоето софе, не, немога. Моят дом е тихия пристан, в който съм се прибирала на сигурно след всяка житейска буря. Моят дом ми е давал и ми дава сигурност, стабилност и кураж. Ама, защо ли пиша, като нищо не разбирам ! Само разбирам драмата на този мъж. помогни му да я решите, моля те.