Защо да е присъщо само на жените? Лично мнение - присъщо е на хората, независимо от пола им. Както някой някъде каза, случвасе когато не е истинско.

Дано и някой мъж ти отговори на питането, защото на отговорилите жени едва лище хванеш вяра

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дааа! Валяк ме прегази.

По темата: Размишлявам с клавиши по ръка и родих следното- като те обикне някой не задаваш въпроси и приемаш че богопомазването(даденост) е вече факт и за теб, а ако те ритат и не те искат, започваш да се чудиш защо и понеже си вяраваш,че си готин, отиваш при тоя дет те рита за да разбереш

Изгубих всичко, но ще намеря себе си.

Което е най-голямата грешка да се доказваш пред другия колко си готин, защото летвата на изискванията непрекъснато се повдига и си остава все така недостижима. Мен лично ме човърка повече въпроса - защо все драпаме да се докажем? Защо все търсиме оценката? Толкова ли е важно?

Явно е важно... защото важна ни е всъщност само оценката и доказването на хората които харесваме и са важни за нас. За това искаме и да се доказваме - нали всъщност така се "сваляме". А когато този на когото искаме да се докажем, ни отхвърля? Продължаваме да се "напъваме"....Мазохизъм ли е? Или неспособност да приемем, че този който ние харесваме, не харесва нас. Има логика и в това което каза Лостуей.

М- Да-а-а много пъти съм си задавал въпроса това МАЗОХИЗЪМ ли е да се хвърляш в "бой" за нещо което си изгубил или никога не си имал? Борбата, която водиш за да спечелиш другия/Да! Наистина да го спечелиш.../ е всъщност борба със самия теб, терзаеш се, измъчваш се, "боледуваш" по изгубеното или неспечеленото, понякога се усещаш, че се самосъжаляваш, понякога си казваш, че няма смисъл и....... започваш отново и отново, докато изпадаш в порочен кръг, от който чувстваш, че няма измъкване. И това ако не е мазохизъм?! Знаеш, че си причиняваш болка, но го правиш, правиш, правиш, правиш - по дяволите и това ЕГО, което ни кара да вършим глупости, големи глупости!

Измъкване все пак има! Времето лекува! Пък току виж се намерила друга сродна душа, с която да продължиш...

Важно е ! Мама така ни е възпитала, като направим нещо да ни каже браво. И ако няма браво.....Има въпрос в главата: Защо няма браво нали съм любимец13...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре, но как се слага тази граница, за да не се превърне всичко в донкихотовщина или как да не попаднем в този порочен кръг, както казва шок по-горе? Защото това наше Его или липсата му, въпреки времето може да ни изиграе лоша шега и да не разбереш, че си срещнал сродната си душа за продължението...

Не е ли по-добре да се правят примерно два опита и да махнеш с ръка, да няма трето, четвърто и т.н. до безкрай?

Трябва, наистина трябва да махнеш с ръка! А можеш ли? Не става лесно при всеки!!! Чувства, чувства-а-а-а-а-а....

Виж си ника в скобите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Lostway на 15.09.07 16:30.