Преди няколко дни положих усилия да изчета голяма част от написаните теми. Това ме наведе на мисли, особено когато става въпрос за изневяра и въобще до човешките отношения на доверие. Винаги съм смятала, че хората след като се обичат трябва да си имат взаимно доверие, от друга страна смятам, че инстинкта за самосъхранение е по-силен от обичта ни към другият, поради което и се наблюдава това явление дебненето. Никога до сега не съм проверявала човекът до мен, никога не съм гледала разпечатките му, кореспонденцията му, телефонът му, нито дори съм бъркала в джобовете му. Мисля си, че това е нормалното отношение. От друга страна четейки написаното стигнах до изводът, че ако има съмнение имаш правото да се защитиш, лошо е да си последният, който разбира истината и действителността на ситуациите. И тогава изникна не особено риторичният въпрос смятате ли, че е редно да проверявате хората до себе си? Лично аз не смятам, но както казах, особено ако няма повод за съмнение. Може би защото винаги съм била ревнувана, проверявана и дебната се чувствам отвратена от такава преднамерена мнителност, но в крайна сметка се чудех къде точно е тънката граница на личното пространство, и в кой точно момент тази граница се прекрачва и навлиза някой в живота на другият (опустошително го разрушава без дори да разбира, колко много е взел от другият).

Редактирано от Silly_Girl на 05.09.07 10:32.

Мога да кажа, че в момента на проверка, когато почувстваш, че трябва да го направиш е началото на края.

Никога не съм си позволявала дори в джобовете на дрехи оставени за пране да бръкна, какво остава за друго. Отворих смс-ите му, за да мога да му ги хвърля в лицето и да спре да ми се прави на невинно и неоправдано ... а всъщност бях убедена какво ще намеря на 90%. Ако не го бях направила в този ден, то няколко седмици по-късно той ми даде неговия телефон да набера един общ приятел. Лежеше на дивана, аз седях на масичката. Странна игра на съдбата - натискам избери, но в този момент се получава смс и се отваря той, а не се набира номера... Каквото не трябва да видя и да искам да не го видя то ще ми се натрапи самичко. Не се чувствам виновна.

Сега понякога пак му "проверявам" телефона, за да не забравям, защо взех решенията си. Пак не се чувствам виновна и не съжалявам.

Няма ли доверие, няма за какво да говорим, няма ли и уважение към човека до теб, то по-добре да не се мъчим и двамата...

И аз точно това си мисля, ако трябва да съм честна дори и някога да имам съмнение пак не бих. Възпитанието ми е такова, не бих желала да ровя в нещата на някого, нито пък бих имала желание да се превръщам в частен детектив.

аз пък мисля, че клишето, че не бива да се бърника из нещата на другия не е универсално, понеже и най-прекрасния човек обикновено не намира сили да уведоми този, на който изневерява овреме. друг е въпроса, че обикновено бърникането е симптом, че нещата са свършили /без значение дали се дължи на основателни наблюдения или параноя/ - неговата цел е не да запази връзката, а ... "достойнството" на тоя, който е в неведение. аз самият бърникнах из телефона на бившата си половинка и не мисла, че трябва да се срамувам от това.

Женска ви работа. Нещо прескочи много леко съмнението. При мен, ако се стигнало до там, че да се съмнявам.... то се стогна де та и резултата се сещай какъв е .Но рано или късно в смс-тата мейлите и другото и да ровиш, и да не ровиш, въшката блесва на челото. Рови, само ускоряваш нещата, нищо повече.Пренебрегнали са те, пренебрегваш и ти. Първо го приемаш за средство да излекуваш егото си, после те води за ръка мъст и равносметка и после те хваща за ръка адвоката. Ясно е, че после идваш в клуба, нали?
Къс път с много рани и болка. Готова ли си?

Изгубих всичко, но ще намеря себе си.

макар че най-малко аз имам право да говоря.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Който е до мен и тайно ми гледа разпечатките ми, кореспонденцията ми, телефонът ми и ми бърка в джобовете - е незабавно аут!!!
Ако нещо го интересува - да пита и да си го провери сам. Нямам тайни.

Доверие му е майката!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, не ме разбра. Нямам такива терзания. Просто ми направи впечатление, че всеки пише, че е ровил, търсил! Все пак се чудех, кое е това което подтиква да ровиш, търсиш?

Отделно аз съм разведена от 2 години и няколко месеца, така че реално съм в клуба. Причините при мен не опираха до доверие или изневяра. Бил ми е абсолютно верен, просто имаше най-доброто. За радост други неща ни разделиха. Истината е, че ако ми беше изневерил щеше да ми е по-лесно да го напусна и то много по-рано, за съжаление не го направи. Моралът и набиваното в главата ми нравствено задължение към съпругът ме накараха да търпя този брак по-дълго от колкото на мен самата ми се искаше.
Всъщност въпросът ми беше провокиран от факта, че винаги аз съм била ревнуваната, проверяваната, дебнатата. Никога не съм давала повод и за това ми стана чудно. Никога не ми е било приятно да си намирам претършувана чантата, разбъркани дрехите или да гледам, че е ровено в разпечатките ми. Да не говорим за обидното следене.

половинката се изнесе скоростно с думите "напускам те, намерих си квартира" - изрових всичко. Тя се върна още на другия ден но вече я бях "напуснал".
Иначе знаех за другия две години преди да се стигне до СМС-ите, разпечатките, мейлите и т.н.....