Как разделихте детето?Как му осигурихте по-малко болка и объркване?
Разделяме се,ще живеем отделно,но как да постъпим с детето.То е привързано и към двамата, не иска да се разделяме, как да и намаля болката?Тя е само на 6год. Аз искам тя да спи при мен през седмицата,а денем ще си делим ангажиментите за нея.Съботите и неделите ще прекарваме според нейните желания.Той не е съгласен- иска когато реши да я взима.Объркана съм.Как постъпихте вие?И как се отрази това на психиката на детето?

На мен не ми се е случвало да го правя и се надявам никога да не ми се налага. Но имам известен опит с тази ситуация...
Как разделихте детето? Първо е добре да се има пред вид, че детето не е баница, та да си го делите.
В Швеция този въпрос е уреден по следния начин - де/тето/цата се разделят "по равно" между двамата родители, като се разнасят като пощенски пратки от къщата на единия в къщата на другия - и така - всяка седмица.
Родителите се задължават да живеят в един и същи град или на разстояние не повече от Х - км. един от друг.
За добро или за лошо, тук не битува дивия швецки социализъм и детето се присъжда на единия родител. В 99,99% от случаите - на майката. Щом е малко момиченце - 100% на майката.
Режимът на виждане за бащата "се определя от съда в интерес на детето"
Зад тази стандартна фразичка стои, общо - взето, един исъщ режим - всеки втори уикенд (евентуално с преспиване) и по един месец през ваканцията, ако не съвпада с ваканцията на майката.
споразумения +- може да има, но около тези граници.
Засега още никой съд и никой закон не е признал правото на 6 - годишните деца, сами да определят, при кой дорител да останат или какъв режим на виждане да имат.
Сигурно за това си има причина!
Няма да е лесно да й го обясните - детето е свикнало с някакво статукво и в началото ще му е трудно. Но с времето ще свикне. Децата свикват с много неща - стига да имат спокойствие, уют и сигурност. Важното е, да запазите някакви прилични отношения с бащата и да не използвате детето забойно поле или буферна зона на военни действия.
Ако смяташ, че имаш материалната, физическа и психическа възможност да го гледаш сама, поискай си правата и не се задълбавай толкова.
Ако смяташ, че я нямаш и, че бащата ще се справи по - добре, дай детето на него.
Само недейте да се опитвате "да го делите" - няма вариант, и вълка сит, и агнето цяло.
Това е животът - няма идеални хора, идеални условия и ситуации. Просто се стремим да изберем по - малката злина.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На базата на какъв опит правиш тия заключения или просто изказваш лично мнение на лаик.

Всъщност въпросът бих го задал на повечето пишещи тук.

На база личния си и житейски опит до момента. Нали не възразяваш, ако не давам примери по дати, събития и имена???
Слуачите на развод са ежедневие в днешно време.
Виж, ако трябваше да изкажа мнение по въпрос за сватби...тогава щях много да се затрудня, тъй като от 5 - годишна не съм имала случай около себе си на такова събитие (тогава последно се жени синът на половин - леля ми

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По такива деликатни теми като женитба, развод, опит за самоубийство или убийство, избор на подаррък за свекърва или тъща почти не давам мнения, а съвети - ХИЧ! Опитвам се да ги поглеждам от трагико-комичната им страна, като не пропускам да се посмея.

Просто исках да попитам дали има тук някой нелаик по въпроса с разводите .... не казвам, че бройката прави специалистът ..... пък и аз с моята една женитба и един развод къде се слагам.

Само че аз си мисля, че авторката е пуснала тук темата не, за да си упражнява пръстите и не, за да й се надсмива някой над проблема.
Такова усещане имам, просто. И, затова, давам някакъв отговор.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не нам ко имаш предвид под нелаик..., ма първия параграф сякаш аз съм го изръсил

Ние не успяхме..поне според мен..
Желая ти успех...на теб и на бащата на детенцето ...Ако и той иска най-доброто за нея..-ще се справите..
Най-важното условие е да не ползвате дететокато заложник във вашите отношения...СТИСКАМ ВИ ПАЛЦИ..и най-вече на детенцето..


Няма рецепта...зависи от много неща..от отношенията ви преди раздялата, от отношението на детето към всеки от вас,от предпочитанията му..НО..дори да има предпочитан родител, това не му дава абсолютни права върху детето...нито пък дава подобни права на другия..
Абе...гадна работа... имаше навремето песен на дует Ампарел...:

"Две на мен,две на теб...лесно се делят нещата...Само не разбрах, как ще разделим, този детски смях,погледът любим, само не разбрах, как ще разделим децата.."

(не съм сигурна за точния текст..- нещо такова беше...)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съгласи се на всичко-от личен опит знам ,че в началото татковците "много страдат за децата си и искат да ги вземат възможно най-често".С времето срещите ще намаляват, той все по често ще е много зает с “работа” и ще я взима когато “ти искаш”.
Колкото до детето-ще му е трудно-първите месеци може би и ще плаче. После ще свикне и ще позабрави. Проблем ще се прояви отново когато стане тийнейджърка.
Моят съвет е да си до нея и да не я настройваш срещу него /той винаги ще си остане нейния баща/ , но не го и защитавай –иначе един ден ти ще се окажеш виновна. Остави я сама да изгради представа за истината /каквато и да е тя/. А колкото до възпитанието-продължавам да смятам ,че едно дете трябва да се възпитава от двама разно полови родители. Като по този начин би придобило качества на двата пола и би се интегрирало в обществото по-лесно. И тук аз не се справям- покрай моите две момчета има две жени-аз и майка ми. Така ,че ако можеш-започни животът си наново-намери си любим.Лесно е да се каже,трудно е да се направи,но не е невъзможно.

Ако смяташ, че имаш материалната, физическа и психическа възможност да го гледаш сама, поискай си правата и не се задълбавай толкова.
Ако смяташ, че я нямаш и, че бащата ще се справи по - добре, дай детето на него.



Ей това със смятането е...ужасно трудно..
Аз "смятах" ,че няма да се справя с материалната възможност да ги гледам сама..(все пак ставаше въпрос за 3 деца, едно от които 7клас..а другото му предстоеше...)Психическата и физическа страна на въпроса никога не с аме притеснявали..аз така или иначе се справях сама с тях..(Финансово имах бизнес ...семеен, но на името на съпруга

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите