|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | >> (покажи всички)
|
|
|
влизат за сондажи, за материал за статии, дори от скука.
Но влизат и с реални проблеми.
| |
|
|
|
Няма нужда да се хабиш в коментари относно моята личност.
не съм тук, за да правя "добро впечатление" - най - малкото на подвластничките на Джейми и неговата секта на Муун!
Това, за което ти правя забележка е, че се нахвърляш непредизвикано и без всякакъв повод върху странични хора, които нямат нищо общо с теб и твоите лични драми.
Ожесточението и самосъжалението са най - саморазрушителните сили А, когато ги демонстрира някой, който има себе си за мъж, срещу жени - става жалък.
Както и да е - мен не ме касае твоята автоагресия. Касае ме, да не я изливаш върху други хора в клуба, нямащи нищо общо. Грозно е, просто!
| |
|
|
|
Само това ли успя да измислиш тоя път?! Разочароваш ме, Джейми!
| |
|
|
|
Хей, хора, поспрете се!!!Не ви обявих война да си доказвате кой прав и кой крив!Чета и не мога да повярвам!!Ставаше въпрос за децата?!!
Как те приемат раздялата на родителите си! Как действаме на детската психика с нашите егоистични често решения без те да имат правото на глас! Как им се отразява тази травма след време и какво може да се направи да намалим стреса,болката и неразбирането. Дъщеря ми след като и казах,че с тати ще живеем отделно защото не се разбираме,само се караме и това не е добре за нея,ми отговори : "Нищо че се карате.Аз изключвам,няма ме,защото съм ви ядосана,но искам да сме заедно защото сме семейство." Тъжно е , не мислите ли?И те си имат мнение което често звучи доста разумно и възрастно!
| |
|
|
|
дори прекрасно го е казало детето...
а вашите караници...толкова ли са сериозни,че не можете да ги...спрете с ..целувка?
| |
|
|
|
.".Затова следва дебело да се подчертае, че с брак или не, това, което травмира детето ви, е, че в определен момент от живота си то трябва да вземе страната на един от родителите си, тоест да избира между двете половини от самото себе си... Може ли човешкото същество да направи подобен избор, без да изпита дълбоко страдание? Необходимо е да се разбере, че при развод спасението на детето минава през съхраненото взаимно уважение на родителите му.
Решилите да се разделят родители следва да знаят, че винаги ще имат нещо общо помежду си - детето. А то, при когото и да живее, трябва да запази целостта си и никога да не му се налага да избира между това, което изпитва към баща си, и онова, което изпитва към майка си. В противен случай и то ще изживее своя вътрешен развод, а това става прекалено често, за да си затваряме очите - развеждащите се родители обикновено принуждават детето да „сподели" раздялата им, като отхвърли едната си половина, а това оставя белег в душата му за цял живот..."
Важна е обичта ви към детето
Ако съдбата е спряла да ви се усмихва, опитайте се да я разсмеете!
| |
|
|
|
„не съм тук, за да правя "добро впечатление"”
Я сподели защо си тук ... имам предвид форума, че ми стана интересно. Да не пишеш дисертация по психология на наш гръб
Пп. Извинявам се на авторката, че спамя темата
| |
|
|
|
А, я сподели, от кога ти дължа обяснения, защо съм тук, там или където и да било?
| |
|
|
|
Хич даже нищо не ми дължиш , питам си само ... ей тъй от чисто женско любопитство.
Понеже беше тъй добра да ни кажеш защо не си тук, си помислих, че може да си тъй добра и да ни кажеш защо си.
| |
|
Тема
|
 Re: Детето
[re: Mиpa]
|
|
| Автор |
ilatan (непознат
) |
| Публикувано | 05.09.07 01:14 |
|
|
Здравей, Мира!
Имам един единствен въпрос: как успяхте да си запазите отношенията с бащата на децата си? Знам, че всичко е въпрос на характери, но все пак...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | >> (покажи всички)
| 
|
|
