съгласна...

I'll think about it tomorrow!

Виж, според мен зависи най-вече от това в какви отношения сте вие и какви отношения искате да запазите в бъдеще...В началото ще й липсва и може да иска да го вижда по-често, но с времето (и то няма де е много дълго!) ще отмине. Ще възприеме новата ситуация.

Също е важно да не я натоварвате и да не я използвате като инструмент за вашите отношения...Тя трябва да знае, че случилото се няма нищо общо с нея, а си е между вас.

Сигурно звучи банално, но освен да се чувства обичано и от двамата, детето си има режим/ рутина. Трябва да знае кога и как ще я вземете, за да си нагласи нейния свят. Защото тя си има приятелчета, може би хобита. Не е редно защото на тати или мама им е скимнало да се появят точно в момент Х, тя да се лиши от нещата, които остават "стабилни" за нея. И всяко виждане трябва да е нормално, а не преизпълнено с излишно внимание и глезене (не че няма да се случва, но е хубаво да се избягва...).

Аз бих се разбрала с бащата за конкретни ангажименти, пр. ти водиш сутрин на градина (предучилищна вече?), той взима, събота той е с нея целия ден (пр. тя спи при него), неделя ти и т.н. А ако тя има нужда и двамата сте на повикване, било то за тел. разговор или среща; поне в началото...После само ще си отшуми....

А как ще се развият отношенията им след година-две-десет, не бих мислила сега. Конкретните уговорки са за момента и се определят от чувствата ви точно в този момент!

Аз например, обясних на сина си (който е малко по-голям), че не мога да съм приятелка с "половинката си", затова като се виждат ще стоя настрани, също, че не искам да говоря с него по телефона, но детето може да говори, колкото си иска. Затова за няколкото виждания/обаждания, детето си знае и си говори спокойно. Аз си спазвам моята уговорка (вкл. дори излизам от стаята при разговор, за да не се бъркам) и всички са доволни...

ПП Да споделя, че моят опит все пак е пресен, около месец мина горе-долу откакто казахме на детето...

I'll think about it tomorrow!

Не става въпрос имам ли възможности - да, имам възможности да и осигуря всичко най-добро . Не мога да се разделя с нея,т.е. да я дам на баща и в никакъв случай.Въпросът ми беше да споделите ако може как са се чувствали вашите деца при вашето разделяне и ако го правите сега дали бихте постъпили по същия начин?С баща и се разбираме горе-долу , тя не е оръжието слава богу,той я иска също.Но как би се чувствала по-добре тя?????Дали ако вижда баща си някой ден през седмицата и събота и неделя, или когато поиска винаги да ходи при него или режима на свиждане на дивите шведи е добре за психиката на макия човек-два дни с мама,два дни с тати?Това е моята дилема

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Наясно съм че детето не е баница,не е предмет и за това не знам кое е правилното решение.Чисто егоистичното ми желание е да му я давам два пъти в месеца и толкова.Да ама детето не ми е собственост.Тя си има чувства,желания, обича баща си.Та ще трябва да намерим схемата по която тя ще се чувства най-добре и стреса за нея ще е възможно по-малък.Може би ще оставя изборът на нея - ще живее при мен,но ще ходи при тати дори с преспиване когато пожелае тя.

Благодаря ти за съвета.И моите мисли клонят в тази посока!

Аз не бих могла да я оставя.Егото ми в любовта е голямо.Това знам,че няма да позволя - да живее само с баща си ако тя поиска/ но не мисля 4е и тя би решила такава раздяла/. Връзката при нас е силна и с двамата родители.Но аз съм опората и матрицата,тати е играта.
А за да откъсне майката детето от себе си и да го остави при бащата,защото той може да осигури по-добрите условия за мен е форма на себеотрицание и висша,безрезервна обич.Нали това е целта - те да имат най-доброто .Но нещата трябва да са балансирани.Крайностите не са хубаво нещо.

Абсолютно правилно и добре казано!

Благодаря ти за отговора.Малката тръгва на предучилищна / не е ходила на градина/ и мисля ,че и това ще и е стрес.И си мислех именно да делим с тати водене,взимане,но да спи през седмицата при мен,за да има режим.Ако поиска да остава при него- 6те се съгласявам.Нямам поне в момента проблеми да го виждам и чувам,за после не знам.Но на нея и е обяснено че всичко ще е по-старому,само няма да спим в една къща тримата. Страхувам се да не я объркам,да не се чувства като някакъв багаж,който се мести постоянно.Може би с времето нещата ще се наместят.

Като багаж няма да се чувства! Но режимът й е важен, особено след като за първи път "излиза навън". Това ти е най-силния аргумент за пред тати! И вместо да я взима да спи при него през седмицата, защо да не играе с нея следобедите?

Няма да я объркаш, децата сами си намират истината. А новите емоции в училище ще и се отразят добре. По естествен начин ще се отдели и от двама ви

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за успокоението.Дано свикне по-лесно милата.