ще ти светне че всичко туй става защото си го позволил - и ще се промениш за 1 минутка.

реално един:)

поне е ясен мироглед:)

"Асасинне , ще ти кажа от моя гледна точка какво е обич,не говоря за тази обич която се влияе от външни признаци или имотно състояние това не е обич-за мен да обичам някого това е желанието да даваш , да си с този когото обичаш дори и когат о всички са срещу него ,да го обичаш за ради него самия а не заради това какъв би искала да е, да може ш да го приемеш такъв какъвто е с всички плюсове и минуси и пак да го обичаш .Поне така е за мен"

Значи така си обичала този един мъж? И какво стана, че се разделихте?

Бих ти отговорила,Асасине но това само ще отклони темата ,разделихме се безвъзвратно е приела съм фактите , сама си гледам детето и не искам издръжка.Знам само че ако някога обичам отново бих дала всичко от себе си!

наистина зависи от жената. съжалявам. най-вече от претенциите.
аз нямам. т.е. мислех, че имам, но се залъгвам.
всеки иска нещо истинско. ако те обичат - обичаш. искаш да получаваш. ако получаваш - даваш.
готова съм и само да дам. исках дълга коса и обеци. сбогувах се с това. сега искам човек.
само когато си узрял, можеш да го направиш. незнам за себе си, дали съм узряла. знам, че мога да дам, защото имам какво. имам любов, да дам. човекът е далеч от мечтания. принцът на бял кон умря. хубавото на другите е, че не са идеални. в разбирането и приемането на това се крие щастието. не само за мъж - жена, за приятелството също.
ако беше идеален - щеше да е скучно.
така - има към какво да се стремя, има какво да се уча да приемам като процес.
любовта е път. пътуване. там няма обеци, пари, втори, пети, десети, дори добър и лош няма. тя сама идва. и истинската - тя не си отива. тя си е тук - ако ли пък не, не е била истинската.

Freedom awaits, open the gates
Open your mind, FREEDOM'S A STATE

ако беше идеален - щеше да е скучно..нда...много млада ми звучиш...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дотук всички разказвате за обичта си към ЕДИН. Имам предвид един БРОЙ мъж в даден момент.

Но някои от вас съвсем убедено твърдят, че обичат двама. Съпруга и някой си друг - колегата, първата любов...

Как го правят тоя номер - не ми е ясно. Вероятно в дясната камера на сърцето е съпругът, в лявата - любовникът?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето аз съм една от тия жени, дето обичат повече от един мъж едновременно.
Ами..обичта е съвсем различна..
Ти как обичаш двете си деца(ако имаш?)..Е..аз имам четири...Всичките ги обичам..И..любовта ми към тях не е ... по 1/4...Към всички е 100% обич..
Няма да ме разбереш, ако имаш само едно дете..
ГЛЕДАЙ ПЪТЯ КЪМ БАЛКАНА, КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ПО НЕГО СЕ МИНАВА, ТОЛКОЗ ПО ШИРОК И ХУБАВ СТАВА, ТЪЙ И С ЛЮБОВТА НА МАМА, САМО СТАВА ПО ГОЛЯМА ЩОМ ОБИЧА ДВАМА.
.това е цитат от детска книжа "Рожден ден в гората".....понякога го четях на дъщерите си, когатоимаха съмнения,че не са достатъчно специални за мен..

Сега..за мъжете..
Самите мъже са различни..и съответно чувството, което изпитвам към тях е различно..
Примерно..имам приятел, когото съм обичала и продължавам д аобичам като брат..
Имам колега, когото много харесвах ...чисто сексуално във време, когато не исках да си го позволя...и се страхувах,че ще остане само един секс...та..там трансформирах това усещане в ...чисто приятелско..Оказа се страхотен човек..Още сме приятели и си споделяме разни неща..Всъщност всякакви..Помня,че като се омъжих ми каза,че съпруга ми е единствения овек на когото някога е завиждал..Лаская се да мисля,че е било заради мен...макар,че..е възможно да си има и други причини..
Имам любовта към съпруга си, която..никога не е била влюбване, страст или..някакво непонятно чувство..Тя се появи вследствие на дълбокото ми уважение към неговите качества и невероятния му интелект..и общите ни интереси и цели и...естествено привличането помежду ни...Сега всички тия неща си стоят..непроменени..Може би дори привличането помежду ни..., макар че...никой от нас не гледа в тази посока..
Любовта към сегашния мъж..Той е точно това, което ми е липсвало и ми е било нужно към времето в което се появи в живота ми.... Като лекарство за наранената ми душа.. Не е съвършен.. Няма очаквания към мен.. Някак успя да включи майчиния ми инстинкт и желанието да го спасявам от него самия от една страна..от друга се възхищавам на идеите му, на интелекта му.. Той успява да се зарадва на моята инициативност, без да ме спъва.. Когато трябва е където трябва.. Топъл и добър човек е.. Човечен..истински..реален..земен.. Не знам...дори не мога да определея кое ми харесва точно.. Може да е това,че свири на китара? Или,че харесваме една и съща музика? Че и двамата обичаме разходките сред природата?
Сигурно след години,ще мога да кажа повече... Сега знам,че ми е хубаво с него..Пък..дали е любов?
..