Любов -трънки. Абе като излезеш от пуберитета незнам има ли такова нещо. На моя хубосник по 100 пъти на ден му казвам че го обичам. Като ми звънне по телефона - ооо писе , коте , писанче , обичам те. Ама то не е от любов към него а от любов към мене. И двамата се лигавим и се преструваме че се обичаме безумно. Гледаме да има спокойствие в къщи и поне малко щастие защото последните 10години си отровихме живота с простотии. Сега се правим на влюбени котараци зада има само мъркане и уют в дома ни. Иначе е кошмар. Такава лигла и като момиче не съм била- то тогава изобщо не съм била лигла де . Даже едно обичам те неможеха да изтръгнат от устата ми.Да ме видите сега -баси , даже на моменти съм си неприятна но си играя ролята. Ами просто обичам мене си - това е.

Асасинне , ще ти кажа от моя гледна точка какво е обич,не говоря за тази обич която се влияе от външни признаци или имотно състояние това не е обич-за мен да обичам някого това е желанието да даваш , да си с този когото обичаш дори и когат о всички са срещу него ,да го обичаш за ради него самия а не заради това какъв би искала да е, да може ш да го приемеш такъв какъвто е с всички плюсове и минуси и пак да го обичаш .Поне така е за мен

Я какъв хубав въпрос. Чета и се уча. Значи това нещо любовта се оказа, че всеки по свой собствен начин си го разбира. Интересно, интерсно...

Avatarx

Не си прав. Ето ти една поезия, която не е точно за влюбени, но никой не може да отрече качествата и. Яворов.


Проклятие


Душата ми, жена, душата ми бе храм
на смелите мечти и светли вдъхновения.
Проклет часа, когато те въведох там! -
Когато сред безименните въжделения
посегнах и извиках: името и знам.

Въведох те светица върху царствен трон,
на моя девствен блян облечена в порфирата.
И волята ти, думах, нека е закон:
доспехите на воин, на поета лирата,
благослови ги! - шепнех, в тих молитвен стон.

Но стана ти и с яд, разметнала коси,
одеждите разкъса, - своето нещастие! -
Кикотене безумно храма огласи...
Ти в блудна голота вертеп на сладострастие
душата ми направи: че бе - което си!

Проклет, жена, часа, когато жадна плът
внезапно те съзрях в мъглата на молитвите.
Посърнали, сънливи дните се влекът...
Угасна жива мощ, калена среди битвите!
И плач е песента ми, плач в изгубен пьт.

Колко е лесно да се примириш с една несправедливост... когато си облагодетелстван от нея.

Сега искам аз да "обичам", без много приказки, без формули, а така простичко, всекидневно.

Дано ти се случи и дано е споделено.

Колко е лесно да се примириш с една несправедливост... когато си облагодетелстван от нея.

Приемам забележката, поезията, която ми заби е жестока наистина.
Моите уважения.
Към днешна дата отхвърлям обаче вариянта със сантименталния привкус.
Още не ми е втасало тестото може би????
Ени уей, ще помисля малко повече, като превъзмогна емоциите!

Пак благодаря за Яворов, препрочетох го..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Помисли си и за другото, което ти казах. Смени си титлата. Тези неща все пак имат своето значение и макар да си нов, не е редно да си убит.

Колко е лесно да се примириш с една несправедливост... когато си облагодетелстван от нея.

Тая мойта тъпата ме направи на нищо, що болка, що унижение преживях, щот при мен освен изневярата й има и други компликации. Та затова се кръстих така. Ша дойде време и за промяната, ама като я реализирам, щот ся са дела, простотиите от нейна страна нямат край.... И с детенце имам проблеми- ту мога да го виждам, ту го навива и то ми казва, че сега не е удобно или не иска да е точно сега с мен....
Брат, тъжно ми е още, та затва ника е умрял, ама ша се роди. Дано скоро.

Изгубих всичко, но ще намеря себе си.

?

Аз ги бъзикам, те се взимат насериозно. Никога няма да проумея тия тръпнещи женски души. Всъщност аз отдавна съм се отказал да ги разбирам.

А аз обичам една жена по следния начин:

Или ме привлича или - не. Толкоз.