Днес един човек сложи край на живота си.Сам и по собствено желание.Доколко с ясно съзнание за действията си-не знам.Вярно-възрастен,с доста болежки,загубил през последните 8год. син и съпруга.Онзи ден успях да го спра,но тази сутрин-не.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти си го казал- било му е безнадеждно. Когато човек не очаква нищо от бъдещето, наистина няма за какво да живее и защо да се мъчи. Само че не всички имаме тази смелост да го направим.

Животът естествено е неудачен, но всичко останало е нормално.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И в същото време се сещам,колко много хора се оплакват,тръшкат,правят трагедии от и за нищо
Нали знаеш приказката "куче, което лае, не хапе". Та и правенето на трагедии в този смисъл може да е вид терапия. Защото когато на човек му е много тежко, ако се затвори в себе си, ако няма с кого да сподели, на кого да се изплаче, може да се побърка.
Моя личен опит е, че тръшкането и реването в клуба ме извадиха от дупката.
Тук разбира се изключвам случайте, когато се прави интергалактически проблем от счупени нокът бримката на чорапа или кво казала колежката за другата колежка.

Жалко, че човекът не е намерил на кого да се опре в този труден момент. Дали не е имал близки, или всички са се залисали в своите си проблеми и проблемчета с мисълта "е, ще се оправи"? Кой може да каже, а и какво значение има сега?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Той просто е отишъл при тези, които обича...
Убедена съм, че всеки човек трябва да има право на това...
Вярвам, че Бог му е простил.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

мир на праха му и дано е намерил спокойствие в отвъдното...

Съболезнования за случилото се!
Само не се обвинявай по някакъв начин, че не си го спрял втория път. Това са решения, които не завсият от нас, независимо какво си мислим и, какво ни се иска.
Никой не умира и ден и миг преди часът, който му е писан.
Аз...не вярвам в смъртта.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Снощи се разревах в халите...

Стои там на един ъгъл една баба с китка здравец. Минавам покрай нея и тя ми говори нещо съвсем тихо. Питам я какво има и тя ми казва: "Моля те, купи ми малко сиренце, много те моля искам малко сиренце." Като й подавах пакета, горката трепереше...а аз се разциврих пред всички...
Ами такива хора посягат на живота си, забравени от всички, принудени да се молят за насъщния. Господа управниците трябва да се разходят из народа да видят докъде го докараха, а не само да се крият в мерцедесите си....

Доки, когато някой загуби всичко, което е осмисляло живота му, се предава. Разбирам го. Разбери го и ти. Не се упреквай, не си могъл да го спреш, това не зависи от теб. Избрал е един от пътищата, за да продължи нататък... Съжалявам и е гадно, и няма какво да се каже. За нас остава да си правим отрано равносметката за истинските важни неща в живота ни. Да не изпадаме в дребнавости. Мама Мърморанка правилно го е казала. Когато имаш къде и на кого да си изплачеш болката, вече не е толкова страшно и можеш да я преодолееш, но когато останеш затворен единствено и само в себе си, да, тогава е трудно и безсмислено...

Да, разбирам го, не е виждал смисъл, не е виждал светлинка ....... за какво да живее, за какво му е такъв живот, изпълнен само с болка.....

Красиво е да се усмихваш, но въпрос на сила е да останеш усмихнат и в най-трудните моменти...

В отговор на:

---

Стои там на един ъгъл една баба с китка здравец. Минавам покрай нея и тя ми говори нещо съвсем тихо. Питам я какво има и тя ми казва: "Моля те, купи ми малко сиренце, много те моля искам малко сиренце." Като й подавах пакета, горката трепереше...а аз се разциврих пред всички...

---

Редактирано от Hungry eyes на 24.08.07 18:24.