Говорим си значи с някого и се чудим има ли начин за спасение на брака, когато нещата се сдухат. Та, ще попитам и вас като ще помоля да ме извините, ако такава тема е имало -имаше ли нещо, което можехте да направите, за да спасите брака си? Ако да, то защо не го направихте? И също- съжалявате ли, че не го направихте?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ПOЛУидиoтчeтo на 20.08.07 09:38.

Аз направих големи компромиси за да спася брака си - като беше ясно че е сдухан...От това само загубих...Много съжелявам,че така имах още 1 година,докато вече взех окончателното решение.Вторият път нищо не можеше да ме разубеди - половинката беше отишла твърде далеч

Лека седмица на всички

Според мен нещата винаги опират до това което другият е могъл да направи. Нали точно действиятя на другия ни карат да взимаме решения

... да се престраша да чета чужди СМС -си по- рано, по рано-да разбера истината и да взема мерки да променя себе си и най-вече търпеливото си отношение към ситуацията.
Шансът това да оправи нещата е бил някъде към 30 %, според мен...неголям но все пак наличен шанс.

Не искайте много, за да може да платите цената.

Не съм съгласна! Аз се загледах повече в себе си, затова съм се запънала като магаре на мост и не се развеждам. После ще ви кажа какво губя и какво не.

Дайте ни по-добри майки и ние ще станем по-добри.Ж.Пол

По-скоро въпросът е има ли смисъл да се прави нещо, останало ли е какво за спасяване. Реанимацията е доста скъпо нещо, и не си струва да реанимираш труп. Записваш час на смъртта и дотам.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

да разбера истината и да взема мерки да променя себе си и най-вече търпеливото си отношение към ситуацията.
Нещо не те разбрах, ма карай. Това как щеше да промени нещата в положителен аспект?

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

ще ни направи свободни!
Това е отговорът.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MamaNetty на 20.08.07 21:43.

Абсолютно подкрепям Надежда, макар, че зависи от степента на заболяване вероятно.
Всеки прави опити, но щом съм тук, значи моите са били неуспешни. Реанимирах, реанимирах, но накрая май се оказа, че съм правила нЕк’ви вуду магии, защото се получи някакво зомби. Уж съществува, но е безкръвно и студено...синкаво на цвят....
После се наложи да го доубиваме със собствените си ръце.

За нищо не се съжалявам, защото съм с разбирането, че всеки прави в дадения момент, най-доброто възможно нещо за ситуация, в която е поставен.

Carpe diem! Volente deo!

Аз си дадох сметка за нещата, които можех да направя едва след като се разведох. Може би когато се провалиха всичките ми опити за "мирно съвместно съществуване" по време на брака реших, че не мога повече така и искам да се разделим и сложих точка въпреки всички умолявания, уверения и т.н на бившата ми половинка, защото вече не му вярвах. И точно заради това (защото не му вярвах) знаех, че всички опити да продължаваме заедно - дали мои или негови - ще се провалят. Когато наистина се разделихме и можех да мисля вече без притеснения и стресове си дадох сметка, че много от нещата аз съм можела да провеня, но ако отреагирам по-навреме - става въпрос за това да се уважаваме повече, да формулираме ясно изискванията към другия, както и за личната свобода, отговорности и авторитет на другия и въобще - едни такива семейни неща. Това, че си затварях очите много време, отстъпвах и правех компромиси също си го отчитам като голяма грешка, това, че не бях достатъчно властна и не изисквах - също. Мисля, че не можех да променя нищо накрая - по-важното е "как ще влезеш" в брака" - а когато се омъжвах бях много млада и зелена да мисля за тези неща - това също си го отчитам като грешка, да не кажа основна грешка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите