Кажете ми, моля ви, как се казва на почти 6 г. момченце, което обожава баща си, че майка му и баща му се разделят и баща му вече няма да живее с тях. Ужасно съм притеснена! Мисля си и за предварителна среща с детски психолог, може би това ще помогне. Моля ви за мнение или координати на психолог или споделете вашия опит, благодаря предварително за помощта!

моята беше съвсем мъничка и в съзнателния си живот просто свекна така,че баща и живее на друго място.
опитай се да му обясниш,че татко ще живее на друго място,че вече не се разбирате но и двамата ще го обичате винаги.
За мен винаги е било принцип децата да не се лъжат, а да им се обяснява истината на разбираем език.
най важното да запазите добри взаимоотношения с бившия татко , така че синът ти да не чувства толкова дълбоко липсата му.Успех

В същата ситуация съм от 1 месец, само дето моята дъщеря е на 3 години. Засега се справям, като й казвам, че баща й е на работа. добре, че той идва през ден да я види. А за след това не знам...

Благодаря! Аз мисля, че успяхме навреме да вземем това решение, докато все още има някаква обич и уважение между нас. И се надявам и двамата да си останем добри родители и , дай боже, да се опитаме да бъдем приятели... Аз поне ще направя всичко възможно за това, а и той така казва. Надявам се също "другата" наистина да го обича и да прояви интелигентност и разбиране...

че детето е приоритет #1 - и да вземете правилното решение за или против развода първо ?
Толкова ли са зле нещата ?

Разбира се, че детето ми е приоритет №1, и това решение не е взето просто за един ден и не е емоционално, или поне само емоционално. И да, нещата са зле от 8 месеца, минах през ада буквално. И да, опитах всичко, каквото можах и се сетих, за да не се стига до тук... Но в крайна сметка е време да помисля и за себе си, нали? А и аз няма да тръгна да си търся адвокат и да се развеждам, напротив, ще изчакам... Но той иска да напусне жилището и да не живее при нас. И рано или късно трябва да кажем на детето...

значи при вас той е в позицията да тегли навън....
Не знам кога е време да мислиш за себе си, това си е до лична преценка. Говори с таткото да присъства поне денем при вас - пък после да си ходи където иска през нощта !
Лудница, и на моята глава имам нещо подобно и съзнавам абсурда на ситуацията.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много ти съчуствам и разбирам. Нашето дете е по-мъничко и таткото реши, че иска да се разведе след като срещна друга (втора младост, блях, блях). Без да иска да "работи" върху брака, без да иска да опита семеен консултант. И аз все още минавам през ад и ме е яд за детето, защото е умно и чуствително, въпреки че не разбира какво става.

Най-важно е да се грижиш физически и психически за себе си първо и след това за детето. Знам, че е лесно да се каже. За съжаление, егоистично таткото не ти е дал избор нито на тебе нито на детето.

Ако наистина разводът е неминуем, намери много добър адвокат, не жали пари за това, и се осигури финансово максимално (жилище, издръжки, и т.н.). Направи това най-важния приоритет защото ще ти трябват средства за детето. Успех, и не сме първите и последните!

Благодаря много за милите думи и за разбирането! Наистина е по- леко да знаеш, че не си единствената, на която се случват такива ужасни неща. Още ми е трудно да полагам грижи за себе си, но знам, че трябва да се стегна. Не искам всички около мен да ме виждат такава, те ме познават като друга жена. Това ми е другия проблем. Колкото и да си повтарям, че "не плащам данък обществено мнение", знам как ще обсъждат мен и детето ми по кафенетата и ми е болно, признавам си...

А аз как да кажа на двама тийнейджъри??????????????????
Имам чувството, че с малките деца е по-лесничко /за тях/

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите