|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
|
|
|
Уфф, даже не знам как да го опиша, просто пак ми е кофти
Вчера дойде уж за багажа си, а се оказа че било да си говорим...Заля ме отново с помията от съмненията и мъките си, как винаги ще имам място в сърцето му (хм? До или под новите изгори?!?), плака особено силно за детето...А аз седя, гледам и не мога да повярвам, че ми се случва всичко това. Не извинения, не молба да се върне, а по-скоро нападки, как аз съм причинила всичко, как другата жена ми била само повода да не искам да говоря с него (супер плоско разсъждение!)?!? После пък извинения за мъките, които ми бил причинил?!УЖАССССС Не бил готов да се върне, не сега, искал да почака, докато е 100% сигурен. Че кой ще го чака???? Защо?
Това, че бих искала вместо такива разговори, всъщност да ме помоли да се върне (т.е. да поиска и да ме убеди, че си струва аз да го поискам обратно), било опит за доминиране от моя страна?!? Че аз ли да го моля да се върне, след като той каза "баста" (бил го казал под мой натиск?!) и хукна да се обяснява в любов на друга. Ами ако тя беше свободна, едва ли щяхме да водим вчерашния разговор...
Просто платих сметката за развода, сега отивам да събера документите от общината...той не се размърда, но ще подпише всичко, заради мен...Не бил готов за развод!? Не било правилно да завършат така отношенията ни. После зареян иска копие от свид. за църковен брак. Нали това оставало завинаги?!
И ми е тъжно хора, хем ми се плаче, хем съм толкова ядосана...Ако е имал път към мен, вчера го изгори тотално Не искам да го виждам, не искам да говоря с него...Всъщност, когато той не е около мен, забравям лошите неща и съм просто щастлива с ежедневието си. Същевременно си давам сметка, че току-така няма да ме остави на мира
Сори за излиянието
I'll think about it tomorrow!Редактирано от rygge (vse sushtata) на 09.08.07 09:33.
| |
|
|
|
А аз седя, гледам и не мога да повярвам, че ми се случва всичко това.
добре, де. Като дойде и почне да мрънка - що не се сетиш, че имаш неотложна работа и да издимиш? Или ти харесва да седиш и да го слушаш или кво? Едва ли те държи насила срещу себе си да говорите?
П.С.
Обичам те.
| |
|
|
|
Не ти знам историята, но като те чета виждам, че твоят случай не е нищо ново под Слънцето. Ти, може би, си мислиш, че случаят ти е уникален? Ще те разочаровам. Такива мъже (и жени има, но са рядкост) - с лопата да ги ринеш. Народът е казал: Крадецът вика "Дръжте крадеца!"
Доколкото разбирам ще се развеждате по взаимно съгласие. При това положение ще трябва да му търпиш истериите докато свърши делото.
Споко. Дръж ни в течение какво става. Не че сме клюкарки, но твоите неволи могат да помогнат на други хора.
Споко. Успех.
| |
|
|
|
"Ти си виновен, че аз съм беотговорен/а и ти накара да направя всичко, което направих. Ако не беше ти - нямаше да се случи..." Като чета си мисля, че трябва да се направи един "съвременен речник на клишетата, обменяни при развод".
Не се връзвай - ако можеш. Истината е, че човека се чувства гузен. Пък и другата не е сигурна, трябва му застраховка някаква - ако не му се отвори парашута.
Дай му малко време - и ще му мине.
| |
|
|
|
но помисли дали не е в лошо психическо състояние в момента, дали е на себе си - човека когото познаваше доскоро.
Често мислим близкия за враг - а той се оказва просто "болен".
| |
|
|
|
Ако всички думи, които се изричаха, бяха и верни.... то светът нямаше да върви в тази посока. Поведението на твоя благоверен бивш е точно в стил "хем грозно, хем нахално". Запуши си ушите за тая словесна диария, доникъде няма да го докарате по този начин. Да се лашка така между двете ви....това е пародийно. Да си ходи и да ти се маха от живота, за да можеш да го стартираш на чисто... Общото ще ви остане детето, но до там. Не позволявай да те въвлича отново в тая кал. Стана ми много жал, като те прочетох!
La donna e mobile
| |
|
|
|
АА, споко
И нашия брак аз съм го прекратила, защото съм го накарала да се изнесе, не той.
Пък това че го накарах да се изнесе след Н-тата изневяра при положение, че се беше влюбил до ушите и го хванах 3-4 дни след като се беше клел, че приключва в името на семейството.
Ама да знаеш, че аз съм виновна.
Много се палех и аз в началото, ама сега - от едното през другото.
| |
|
|
|
После зареян иска копие от свид. за църковен брак. Нали това оставало завинаги?!
Това пък за какво му е?
Avatarx
| |
|
|
|
мдаа, думите са си думи, ама се сещам напоследък за онази приказка за мечката и дърваря...А детето си е само мое изначално, ще видим, докате ще се простре неговата (на мъжа ми) лЮбов...Вече почвам да се съмнявам във всичко...
I'll think about it tomorrow!
| |
|
|
|
Джейми, мерси, че се вклЮчваш, различно мислене имаш, но е хубаво да се види...
Много добре разбирам "болестта", просто не искам да я лекувам повече. човек трябва в един момент сам да си помогне.
Но резултатът е един, всеки път като го видя и се натоварвам. Като не е около мен, съм усмихната, доволна.... Та реших: тотално избягване на контакт и само хубави мисли. Това искам и заслужавам Не знам как ще обясня на детенце, то обяснението само ще си дойде. Винаги става так...
I'll think about it tomorrow!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
| 
|
|
