Здравейте! Преди някой друг месец бях пуснал 1-2 теми, та сега искам да попитам дали наистина проблема е в мвне, защото явно е в мен. ОК разведохме се и тя скоропостижно се омъжи и т.н. и т.н. Дотук добре. За детето като цяло не си правим магарий/засега/ - и това добре дотук. Да си живее живота както си иска в края на краищата. Проблема ми е следния, че не мога /колкото и да се опитвам/ да понеса, че някои взел се от някъде си ще споделя ежедневието на детето ми, само защото е с бившата. Хич и не ми пука дали ще се опитва да се отнася добре с него. Не ми пука не защото не ми пука за детето ми, а защото последната грешка в живота му ще е ако се опита да му навреди. Наистина не мога да преодолея някакъв дето е никакъв на детето ми и ще си остане такъв/това със сигурност/ да споделя време с детето ми. Майка му ОК. Обвинявайте ме, нападайте ме, но не мога. Сигурно съм луд или паталогичен случай, но е така. Аз ли съм за лечение?

Когато живях с моя приятел него го глождеше същото чувство. Докато се разделихме не спря. Той рядко си показваше емоциите и не говореше много за това, но знам че му беше много криво. Затова непрекъснато искаше за взима детето при себе си... Дано ти отговорят хора,които са го преживели,а не страничен наблюдател като мен

Предполагам, че детето ти е още малко. Имай предвид, че с годините все по-малко време ще прекарва с вас, възрастните, полека-лека ще започне да си има свои връзки и приятелства, които ще ви заместят /откъм време говоря/. Почни ако щеш от детската градина - по цял ден ще е там, а като се прибере вкъщи, пак ще живее основно с впечатленията си от деня. В училище - още повече, в пубертета - съвсем, за после - виж себе си - колко време прекарваш с вашите, дори да живеете на едно място? Не можеш да не приемаш факта, че детето си е отделен индивид и в живота си повече време ще прекарва с другите, отколкото с теб, или майка си. И другите ще са в категорията "някакъв никакъв" - чужди хора, все пак.
Разбирам, че ти е кофти, че ти е гадно, че ти е твърде рано да мислиш по друг начин - то си е още детенце, очевидно. Няма да усетиш кога ще се изтъркулят годинките и всичко ще е така, както ти го описах. Постарай се обаче, доколкото може и позволяват обстоятелствата, ти да си с него когато открива някои неща за пръв път - да речем първото море, или първото пътуване със самолет - нямаш представа какво удоволетворение е да споделяш първите му впечатления от нещо ново и как това укрепва завинаги връзката помежду ви.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Ще ти го изяде ли този детето? Просто още един човек около него. На тоя принцип трябва да ревнуваш и от приятелите, приятелките, любимите учители, треньора по... каквото там и т.н. Мен ако питаш, ако е читав човека, дори е по-добре детето да расте с мъж и жена, отколкото само с майка си. Това, ако мислиш за детето си, разбира се, а не само за собствения си егоизъм.

Животът естествено е неудачен, но всичко останало е нормално.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля че не си прав. Това е нормално чувство,особено в началото. В крайна сметка не сме чак такива алтруисти. Естествено че е добре детето да живее с 2-ма, но все пак не той е с детето си,нали, а някой новопоявил се. а любовта на децата е толкова искрена,че когато бащата вижда как детето му се радва на другия,ще му се къса винаги сърцето,не е ли така

Проблемът не ти е в детето. Чрез него искаш по някакъв начин да отмъстиш на тоя пезевентин, дето ти е взел жената. Ама не той е виновен да знаИш!

Преживял съм го същото. Само че оня направи огромна грешка, като възпрепятстваше детето да се вижда с мен когато поискам. Имало било дати, определени от съда, ала-бала, дрън-дрън, сменил си номера на домашния телефон, че не мога даже да го чувам. От слухове разбрах, че детето е станало мрачно, разсеяно, не се усмихва...

Изтърпях един месец и реших проблема по Асасиновски - на зла круша - зъл прът.

Споко, много е вероятно връзката на бившата ти да не продължи кой знае колко време.

Така е, но не трябва да се смята, че така трябва да бъде, а трябва болестта да бъде лекувана.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абсолютно вярно! Не му е лесно на новодошлия,много е трудно и не му завиждам. Важното е да не стигат до крайности и да залагат на доброто възпитание у себе си :)

Не. Аз съм със същия проблем